сряда, 19 декември 2007 г.

Две бири или философията на живота

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

вторник, 18 декември 2007 г.

Защо Додушка ... 2 част :)

Ето и приказката, заради която ми излезе прякора

Бабата и мечката


Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна.

- Слизай, бабо! - изръмжала Мецана.

- Защо да сляза? - попитала бабата.

- Да те изям!

- Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Твърдушка, а третата - Сладушка. Която си избереш - нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

- Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

- Меко си е баба постлала!

- Дай ми, бабо, Твърдушка! - захлопала Мецана.

- Твърдо е баба вратата залостила! - отвърнала бабата.

- Дай ми, бабо, Сладушка или ще те изям! - изревала мечката.

- Не можеш, защото няма да ходи вече баба самичка в гората за дренки, сладко ще си и заспи! - рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.

сряда, 12 декември 2007 г.

Съвпадение?

Наближават Коледните празници и ме обзема странно коледно настроение. Замислих се за някоя коледна песничка, но уви, тези за които се сетих на български ги знам в по-... "особен" вариант. За сметка на това се сетих за ужасно много коледни песнички на полски. Защо именно на полски? Не знам. Като че ли има значение къде си живял когато е трябвало да ги учиш в училище.
Когато попитах Гугъл за коледните песнички на български, попаднах на доста интересен коледен сайт ... и оттам - на друг - за славяните, езичеството, ... където открих, че има сходно на моето име (по-скоро на съкратения му вариант) - Доли - Доля (Сретя, Среќа, Срећа)
Богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Мокош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Мокош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източнославянският вариант на южнославянската богиня Сретя.

вторник, 11 декември 2007 г.

писна ми на шапката ...

... имам спешна нужда от почивка, да не виждам работа, курсови работи, контролни, изпитвания, книги за превод и каквото още съм пропуснала в списъка. Искам да не ми се налага да се будя с алармата на телефона, да не бързам за никъде, да мога да седна, да прочета някоя книга (която да не ми се налага да превеждам после :) ) ... или по-образно казано - да се скрия на вилата от целия свят (с малки изключения), да си сипя чаша вино, да седна пред камината и да гледам как вали сняг навън, как си играят пламъците на огъня или чисто и просто да си прочета някоя от хилядите (вече!) книги, които съм си набелязала. Ех, мечти ... А действителността е друга - вися в офиса, имам работа като за целия китайски народ, курсови работи за писане и предаване (не ми стана ясно, как този семестър при 6 предмета, в крайна сметка се оказа, че имам да пиша 18 курсови работи???), книга за превод и сигурно още нещо, което пропускам.
На всичкото отгоре и социални мероприятия не липсват (все пак празници ... бол) за които весеки ми се сърди... Еми ...нека се сърдят, щом така им харесва... не мога да им помогна. Аз пък исках да се видя с най-близките ми приятели и не съм виновна, че си забравих телефона вкъщи. Сега ще дам още един повод за сърдене - на 15ти съм на рожден ден и не, няма да дойда на фирменото парти поради няколко причини:
1. Клуба не ми харесва
2. На рожден ден съм на приятел, който ще мине над 1000км предишния ден само за да празнува в България с приятелите си.

петък, 7 декември 2007 г.

Размисли и страсти ... or I'm just paranoid ...

Представи си свят, в който ти си силата свише, която контролира хода на събитията в твоя живот и в този на другите. А сега си представи, че наистина го правиш и моделираш съдбите на хората. Дали ще имаш куража да се намесиш или не - зависи само от теб. А когато го направиш - за резултата ще си си виновен сам. Добър или лош, ти си си виновен, не можеш да обвиниш вселената, съдбата, необхватния космос, звездите, картите Таро или Мара Циганката 'дето онзи ден ти гледа на ръка пред БНБ :) ... и сега - големият Въпрос: Would you dare? И ако - да, то какво би искал да моделираш и промениш, отчасти или изцяло, дали само твоя живот? или и този на останалите? Би ли помогнал на хората в беда? или би използвал силата си само и единствено за собствена облага? Би ли преразпределил богатствата и дал на всичко по равно или ще запазиш това само за себе си?

четвъртък, 6 декември 2007 г.

Малко смешки :)


Мъжът открил оръжието и изобретил ловa, жената открила лова и изобретила кожите.
Мъжът открил цветовете и изобретил боите, жената открила боите и изобретила гримовете.
Мъжът открил думите и изобретил разговора, жената открила разговора и изобретила клюките.
Мъжът открил хазарта и изобретил картите, жената открила картите и изобретила врачуването.
Мъжът открил земеделието и изобретил храната, жената открила храната и изобретила диетите.
Мъжът открил приятелството и изобретил любовта, жената открила любовта и изобретила брака.
Мъжът открил жената и изобретил секса, жената открила секса и изобретила мигрената.
Мъжът открил търговията и изобретил парите, жената открила парите и така прецакала всичко.


What Animal Were You In Your Past Life?

You were a platypus. You were eccentric and unclassifiable and it still shows. Your strength lies in your diverse associations with all walks of life. Although many people try to identify you, only you know your true self. You're a self-thinker and a bit of an introvert.
Find Your Character @ BrainFall.com

вторник, 4 декември 2007 г.

Още един бебок :)


Да поздравя първо щастливите родители - Теди и Георги (не, не сме ние, има и други :) ) и да им е жива и здрава малката Ния, която се роди вчера. Честито!!!
И на щастливия "ЧИЧО" Марин, който няма търпение да види малката кукла :)

понеделник, 3 декември 2007 г.

Radiohead - Creep

петък, 30 ноември 2007 г.

Hab' schon die Nase voll!*

* ... или казано по нашенски: Писна ми!

Първо да ме извинят хората от провинцията. Думата "селянин" я използвам единствено и само в смисъла на "Селяндур", но правя разлика между двете понятия. Позволих си да "открадна" определението от един блог, в който автора му много добре е описал разликата между тези две понятия:

1.Селянин – Човек, който живее на село или в малък град. В България големите градове са София, Варна, Бургас и Пловдив (с малко уговорки)
2.Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи)
3.Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
4.Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е “на далавера”. Гледа винаги да изклинчи и да “претакова” държавата, колегата или шефа.
5.Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните
6.Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти.
7.Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал и му плаща данък.
8.Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
9.Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град за една година маха диалекта.
10.Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистия български език.
11.Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
12.Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора и да оповръща таксито и опикае асансьора.

Та, обратно към причината да напиша този пост. Все повече се замислям, аджеба, кои точно хора идват "У големиО град" (с малки изключения) - това са именно селяндури, които са решили, че родното им място е гадна дупка, от която трябва на всяка цена да избягат. Виждала съм доста представители на тази прослойка от обществото, най-общо могат да се разделят на следните основни групи:
- мацки, боядисани по-скоро като за Околовръстното, с безвкусно подбрани дрехи, които идват с ясното съзнание да си "хванат" някой софиянец, ако може да е по-добре материално, който да ги "осигури" (разбирай да им купи жилище и кола и да им дава джобни), та те да могат да "въртят по кафетата", да ходят на фрЕзьор и на манЕкюр и по цял ден нищо да не правят.
- жени (около 27 - 37 годишни), най-често заемащи сравнително добри длъжности на работното си място, които се изживяват като велики и незаменими. При тях, най-лошото, което може да ти се случи е да си им подчинен и да знаеш малко повече от тях. Тогава никой не може да те спаси от непрестанните им набези, словесни атаки и желанието им да те уволнят, да не би случайно някой да разбере, че за нищо не стават и да им изстине местенцето.
По-конкретно за втората група (имам няколко примера пред очите си почти ежедневно):
Най-често тези индивиди са свикнали на скъперничество - ходят пеш по 2-3км всеки ден, само и само да не дават пари за карта или билет, но в същото време казват колко е хубаво да си имаш кола (хм, да, ама и тя струва пари, а и не се движи на вода!). Всичко над 5лв. им се струва скъпо, като стане въпрос кой къде ще ходи на почивка, без грам срам изтърсват в ефир, че ще тръгнат на стоп, пък накъдето са хората, натам и те. В следващия момент ти се усещаш, как преди 3 минути си споменал, че лятото си на море в Гърция за няколко дни, после и по Черноморието, пък есента ще се разходиш до Германия, Франция и Австрия. Не на стоп, с личната ти кола. Ха, малко след това и селяндура се сеща за твоето изказване и започва да те гледа на кръв.
Всичките тези неща нямаше да са от особено значение и не бих им обърнала внимание, ако същия този селяндур, не ми беше заявил в прав текст, че съм некадърна, нищо не знам и че всички други вършат по 3 пъти повече работа от мен.

четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Joe Dassin

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi

Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'tre moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

петък, 23 ноември 2007 г.

Графа - любими ;)

Не знам дали заради времето навън (мъглата, студа) или заради края на работната седмица, но се сетих за Дебелянов ...

* * *

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

петък, 16 ноември 2007 г.

Tweety :)


Обрахме овациите на офиса, сега е ред да зарибя и посетителите на блога с една малка кукла. Братовчедката, която е на цели 4 годинки, щура, като за 10 момчета и прави "добрини" като Емил от Льонеберия. По някое време си мислех, че няма да е зле и нейните приключения да се описват, както майката на Емил описва неговите.
Мъника от една година насам познава буквите - показват й буквата "Т" и тя казва: "Това е "Т" на кака Доличка!", но беше малко скарана с имената на цветовете. Пък и голямата работа, дали ще е червено, розово или оранжево - приличат си, няма да изпадаме в такива детайли. Показвам й аз колата ми (тя много обича колите) и й казвам: "Ето там, малката синя кола с като дръжки на покрива, това е моя Дядо Поло." Отговора й беше: "Како, това на което ти му казваш синьо, аз не го разбирам!" Хм, а сега де, дилема, как да й обясня коя е моята? Предприех нова тактика: "Гледай сега, колата с номер СА ..." И о, чудеса! Мъника се закикоти доволно и ми я показа с пръстче: "Ето я! Видях коя е!" Ха! Шах с пешка!

вторник, 6 ноември 2007 г.

Книги, пътувания, коли ... весели неща ;)

Много съм доволна от себе си. Предадох си най-после книгата (е, са ... с доста голямо закъснение, ама все пак) И сега мога да се захващам за следващата. Бях много горда, когато в една книжарница ми казаха, че доста се търсят ... някак приятно ми стана, че и аз имам принос към цялата тази работа. Първата е на Ирене Цимерман - "Любов, гипс и маргаритки", а тази е на Сиси Флегел - "Училище, балет и целувката на Спящата Красавица". Интересни са (място за реклама), на мен ми допадат. Тийн-драми и вълнения, училище, родители и братя и сестри. Например в последната става въпрос за балетното училище в Щутгарт, което септември месец изрично посетих (пътуването не беше заради книгата, а за разходка, но все пак нямаше как да съм там и да не го видя). Не си го представях точно така, докато превеждах книгата. Представях си стара сграда в класически стил с високи прозорци и тежки, метални врати. Открих чудо на модерната архитектура с ПВЦ врати и прозорци и огромни многоцветни кръгове по фасадата. Е, не казвам, че е лошо, но беше различно от очакванията ми. Обещавам да кача повече снимки от Германия, Франция и Австрия, но първо ще трябва да ги смаля :)
И сега за новата придобивка - ЩЕ СИ ИМАМ НОВА КОЛА :) :) :)
т.е. ще се наложи да се разделим с Дядо Поло, колкото и да си го обичам, много преживяхме заедно, но ... (момент за обява) ще го продавам. Търся му добър стопанин, който да се грижи добре за него и да си го пази и обича.
И малко и за новия бръмбар - утре отивам да си го взема, дано да си се слушаме и да нямаме проблеми. Много неща ми наговориха за него - бил френския трабант, приличал на хипопотамче, на въшка, много бил малък, пак нямало да ме забелязват на пътя ... да бе да !!! Това не го вярвам - такъв сигнално-електриково-резеда е, че трябва да си сляп да не го забележиш! Малко снимков материал от нета ;)
Е, да си пожелая както казват поляците: "Szerokiej drogi i gumowych drzew"

четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Странно ....

Едно доста интереснo явление е когато имаш най-много работа да не ти се захваща за нищо. Намираш си всякакви странични занимания (включително и блогове ;)...) само и само за да не си приключиш задачките. Подобен феномен се проявява и при много студенти по време на сесия - занимават се с всевъзможни неща, като например - подреждане на дисковете с музика по азбучен ред, подреждане на дрехите в гардероба по съвместимост една с друга и по цветове, а някои, явно доста отчаяни от ученето, дори бяха прибягвали и до крайни решения - гледане на "Искрено и трагично" или на сапунени сериали. Мдам ... не е лесно да си затрупан с всевъзможни неща и да не ти се захваща с нищо. И аз тъй в последните седмици. Имам да предам цяла книга - не че много ми остава, ама ... добре че поне комиксите предадох (макар и с малко закъснение). Остават ми само около 20тина реферата, доклада и казуса за университета до края на месеца да напиша и всичко ще е О'К :)
Те хората са си казали, че от сън спомени няма, ама и без сън не си е работа.

петък, 19 октомври 2007 г.

Мислех си ...

... как живеем и как изпускаме много неща от живота си, чакайки нещо или бързайки за някъде. Как чакаме петък вечер, когато приключва работната седмица и как се радваме на съботата и неделята, как чакаме идващите празници заради почивката или за да можем да се видим с някого и ... така се редят дните ... ден след ден ... седмица след седмица ... месец след месец ... година след година! Винаги бързаме за някъде. Първо бързаме да пораснем, да тръгнем на училище, да станем тинейджъри, да навършим пълнолетие за да вземем лелеяната шофьорска книжка и да получим, макар и отчасти, своята независимост от родителите. После бързаме да завършим да си намерим работа, да създадем семейство, да имаме деца и ... и един прекрасен ден се събуждаме и се чувстваме остарели ... не знаем как това време, което винаги бързаме да настигнем ни е подминало и е отлетяло безвъзвратно. Чудим се защо сме отделили толкова малко време на близките си, как така уж толкова бързахме, пък някак сме пропуснали много неща?!? Май много се отнесох.
Мисълта ми беше, че бързайки, пропускаме да се видим с близките си, да им кажем колко държим на тях и колко ги обичаме. Пропускаме да се порадваме на хубавите моменти в живота. Но това го разбираме прекалено късно. Спрете се! За никъде не бързаме. Живота е пред всеки от нас, да го изживеем пълноценно.
Днес един тъжен повод ме накара да се замисля за всичко това. Как не успях да кажа това на близките ми, които си отидоха. На леля, на която не успях да благодаря за грижите й за мен, за домашния сладолед със захарни пръчици, за песничките ... и за още толкова много неща. На дядо за приказките, за играчките от дърво, които оживяваха в ръцете му, за всичко, за всичко ... Благодаря ви! Макар и късно казано.

четвъртък, 18 октомври 2007 г.

Додо

Така, ясно вече къде ми се губи стопанката вместо да си играе с мен ... Знаех си! И какво е това безобразие? Додушка ... и описала само себе си! И аз съм ДОДО!!! Така, докато е на лекции да използвам да добавя и себе си тук ... Уф, дано само не й дотрябва това голямото копче със стрелкичката ... беше много вкусно ... но тя е голямо момиче и ще се справи и без него!



ПРОФИЛ
Име: Додо
Възраст: 8год.
Пол: още не съм решил
Цвят на перушината: сиво и червено (естествен, небоядисван!!!)


Малко за мен:
Преди 3 години си взех за домашни помощници ей тези хора. Ама никак не се грижат за мен.
1. Тъкмо проскубя някое от въжетата за игра в клетката ми и те ми го сменят! Аз на тях сменям ли им мебелите? Безобразие! Как после да внесеш свой стил и уют?
2. Не ме хранят както трябва! Слагат ми в купичката хиляди най-различни семена и зеленчуци, а от най-любимите ми слънчогледови семки и фъстъци сипват по малко! Че и целувки ме карат да им давам за да получа допълнителен Джъмбо Фъстък! (От тези хууубавите, голееемите, небелени фъстъци ... по 2, по 3 в черупка ... Ох, направо ми потича лигичката като се сетя ...) Какво ли не трябва да прави една Фтица за да получи малко храна ...
3. Вчера ново 20 - Решила тая мойта, Шмотаната стопанка да ме кара и други трикове да правя за да ме погали по главичката. Кара ме да й казвам "Лигльо"! Ма няма проблем, Мадам! И още как! Ех, къде отидоха добрите стари времена, когато те ми се молеха да ме погалят, а аз само грачех насреща им ...
... Чакай малко! Защо не съм им давал да ме галят? Ах, да! Сетих се! От магария! Хихихик! Много са забавни когато ги заплашиш, че ще ги ухапеш :) ... дърпат се много бързо и викат!!! :) :) :) Хахаха! Как да не ти стане кеф! Все пак, мойта човка не е толкова опасна! "Проектирана" е да мога да чупя орехи с нея ... И не само орехи, каквото се сетите. Това ми е хоби! Обичам да гриза всевъзможни неща! Имам доста голям списък с постижения. Въжетата не се броят, те са така и така за заигравка. След тях идват дървените играчки ... и те не са проблем, като загрееш с едно, две въжета и дървото го схрускваш като бисквита! (Като казах бисквита - и такова рядко ми дават!!!) По-голям интерес представляват играчките със скрити лакомства. Е, отне ми малко време да разбера, че фъстъка ми е именно там, но го докопах! Не му простих. На върха на класацията ми за момента е едно странно метално нещо, в което се крие още един папагал! Същия като мене! А лекаря ми каза, че съм бил рядък, защото съм по-черен (ми да ходят и другите всяка сутрин за по десетина минути на солариум, на стола пред прозореца, и и те да се пекат!)! Рядък вид, ама друг път! Ония в металното нещо е досущ като мен! Не стига шока който преживях, че си имам брат близнак, ами магарето на всичкото отгоре прави същото като мен - аз мърдам и той мърда, аз го гледам лошо и той ме гледа лошо, аз го удрям и той ме удря! Папагалска му работа! Под него има странна обърната купичка за храна с нещо в нея (и то метално), прилича малко на мойто езиче! Когато ударя папагала и странната купичка звъни. Може пък да си мисли, че така го пази? Де да знам. Така или иначе й отгризах езичето с което звънеше! Нека сега се опита да го защитава!!! МУХАХАХ!!!



Опа .... мойта Шмотаната си идва! (Дето си мисли, че името си е нейно и че аз съм кръстен на нея! Глупости, ама за това друг път!) Да скрия клавиатурата някъде ... Иначе може да реши, че аз съм й изял копчето ...
Лек ден и се грижете по-добре от мойте хора за вашите пернати приятели :)

петък, 28 септември 2007 г.

музика от Подуене :)


Понеже се изненадах как може да има хора, които да не са запознати с творчеството на Подуене Блус Бенд, та реших да сложа текста на една тяхна песен в блога си.

Та, Деска - поздрав за теб :) с ...

Подуене Блус бенд и
В едно кьоше седи шише


В едно кьоше седи шише
и тихо в тъмното се крие
Така седим си насаме
дали пък да де го изпия
В едно кьоше седи шише
Ще го изгълтам без мезе.

А във таванската саксия
пораснала е мерудия
Аз гледам странните листа
Омайна флора на света
Така и без вода расте
Ще го излапам за мезе
Соло...
А на последната седалка,
Седи една девойка малка
Така я гледам странно, странно
Събудих се в депо трамвайно
Не беше ли във автобус
Рокендрол - това е блус.
В едно кьоше седи шише (х5)
В едно шише седи кьоше.

P.S. - Само да уточня Деситата - Деса "Добрата"

петък, 21 септември 2007 г.

Vampire name Generator

Попаднах на интересна страничка в нета - Vampire name Generator -
ТУК - която казва следното за моето име -
The Great Archives determine you to have gone by the identity:
Genevieve de Pompadour
Known in some parts of the world as:
Iseult of The Winged Death
The Great Archives Record:
Comes on silent wings in the night and wraps a deadly cloak about the victim; impartial as a die, unyielding as stone.
Според същия сайт, братото се подвизавало под името:
The Great Archives determine you to have gone by the identity:
Caesar de Pompadour
Known in some parts of the world as:
Samurai of Russia
The Great Archives Record:
The scourge of Russia - insane and dangerous!
Проверете и вие :)

четвъртък, 16 август 2007 г.

Застрахователи, застраховани и некадърни преводачи


Както вече писах за ПТП-та, след това се налага да правиш разни доста неприятни неща. Например да се занимаваш със застрахователи. Тези, иначе сигурно много симпатични в личния си живот лелки, които трябва да ти обяснят какво да направиш, къде да отидеш и към кого да се обърнеш, по телефона мълчат като пукали и трябва да им вадиш думите с ченгел от устата. И сега да обясня защо казвам така за тях:
Получавам аз писъмце от застрахователя в което пише, че в еди какъв си срок трябва да им представя следните неща:
1) Лична карта
2) Шофьорска книжка
3) Протокол за ПТП
4) Акт
5) Застраховка
6) Автомобил
И отдолу допълнение: "Може да ги изпратите и по пощата или по факс"
Хм, че се ударих с колата, ударих се, ама пък чак толкоз да съм я смачкала, че да се събира в пощенски плик? Не си спомням. А те душите златни какво направили - превели стандартното писмо от немски и ... изгубено в превода ... се получило, че и автомобила трябва да бъде изпратен по пощата. Как да не се радваш на такива преводачи? Навремето една много "талантлива" и сигурно много "добра" преводачка-филоложка наместо да напише в превода на немски "Акт за раждане" ми беше написала "КВИТАНЦИЯ за раждане"!!! Да се не нагледаш на такъв документ - "красУта"! Ама като още не го шпрехах тоя език? Де да знам какво ми е написала? Е, вярно, в банката, в университета и на куп други места в немско хората много се смееха като виждаха "КВИТАНЦИЯТА" ми за раждане, но за добро или зло не ми казваха защо се смеят. Чак по-късно разбрах.
Та да се върна пак на лелките от застрахователните дружества - обаждам им се аз да ги попитам точно как предпочитат да им пратя колата - по пощата или по факс, а те ми отговарят с половин уста. Аз обаче не се предавам и питам къде трябва да отида, какво е приемното време там и разни други неща. Отговора който получих беше "В централата!". Хм, явно е много известно място това "Централата" сигурно всеки го знае и който и срещнат да попитам за работното й време, най-много да ми се накара на какво са ме учили в училище, че не знам къде е "Централата" и какво й е приемното време. Ще трябва тогава да си призная, че бягах от час за да играя карти в едно кафене на Пиротска.

вторник, 7 август 2007 г.

Bruce Dickinson - Tears Of The Dragon

For too long now
There were secrets in my mind
For too long now
There were things I should have said
In the darkness
I was stumbling for the door
To find a reason
To find the time,the place,the hour

Waiting for the winter sun
And the cold light of day
The misty chost of childhood fears
The preessure is building
And I can't stay away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Where I was
I had wings that couldn't fly
Where I was
I had tears I couldn't cry
My emotions
Frozen in an icy lake
I couldn't feel them
Until the ice becan to break

I have no prayer over this
You know I'm afraid
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Slowly I awake
Slowly I rise
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Призраци от миналото


Призраци от миналото, които се появяват неочаквано, имат лошия навик да те разстроят, да се правят, че нищо не се е случило и сякаш вчера е било, когато сте си говорили за последно. Призраци, от които си искал да се отървеш, да не срещаш повече, но въпреки всичко, когато това все пак се случи, те интригуват по свой си начин. Иска ти се да ги попиташ как е там? Харесва ли им сегашния им живот и как се справят. Но не го правиш! Отговаряш само кратко и ясно, почти с "Да" и "Не" на въпросите им за теб, тръпки те побиват като се сетиш за миналото и ти се иска да се разкрещиш на призрака и да му кажеш "Върви по дяволите! Не ме е страх от теб, но не искам да те виждам повече! Бъди щастлив там където си, желая ти всичко най-хубаво!". 
Странни създания са те. Радват се да те видят, толкова невинно и искрено, почти по детски, но в същия момент осъзнават, че са минало и че са само един призрак, без плът, без кръв и нямат място в твоя свят. И точно тогава изчезват също толкова ненадейно както са се появили. А ти се молиш да не се срещаш повече с тях.

сряда, 18 юли 2007 г.

Защо "Додушка"


Попитаха ме защо ми казват Додушка? Отговорът е много лесен. Когато си на 3 годинки, имаш огромното желание да разказваш и ти приказки, да покажеш колко си "поЛаснала" и как си "най-добрата мамина поНощница" (разбирай - помощница, ... а може и поПижама :) ) и се опитваш да пресъздадеш приказката за "Твърдушка, Мекушка и Сладушка", но единственото което успяваш да кажеш е "Додушка, Додушка и Додушка" ... Е, как да не ти лепнат такъв прякор?

вторник, 17 юли 2007 г.

Шофьорски неволи



С риск да си навлека гнева на дамите шофьори и да добавя още няколко черни точки към всеобщо разпространеното мнение за жените зад волана и да предизвикам изказвания от рода на:

Жена шофьор, негър скиор и ЦСКА отбор …” или

Жената шофьор е като звезда на пътя – ти я виждаш, тя теб не!” или
„- Жена ми е като мълния на пътя!
- Защо? Толкова бързо ли кара?
- Не! Все цели дърветата!

и още куп други, реших да напиша и аз моите премеждия с милия ми „Дядо Поло”. 
Имам странното усещане, че тегне някакво проклятие над тази кола. Като за начало добри съседи, изпитващи силно изразено чувство за собственост над паркоместата пред блока, решиха да ми „дадат урок” и да ми покажат къде точно да не паркирам, като ми счупиха стъклото! (Само да добавя, че същия урок дадоха и на три други коли след това.) После (на друг паркинг!) получих подобно недвусмислено послание – зелеви листа, потопени в лютеница (За комбинацията – не питайте, така и не разбрах кулинарните особености на някои софийски квартали!), небрежно хвърлени върху тавана и капака на возилото ми. Последваха ударчета на паркинги, някои шофьори явно бяха решили, че няма да е зле да се научат да паркират именно до Дядо Поло, оставяйки му множество вдлъбнатини, спукана задна броня и най-различни и пъстри бои, за да не взема случайно да остана със заблудата, че ме е ударила зелена кола, пък всъщност била червена! Или пък не им харесва цвета на бръмбарчето ми и искат да го пребоядисат? Но това са „бели кахъри”, както казва баба ми и не си заслужава да им обръщам много внимание. По-лошото беше, когато имах „близки срещи от трети вид” с едно „ниско прелитащо” BMW, за което цвета на светофара не беше от особено значение и финишира в горката ми количка. В резултат от сблъсъка, дядо поло придоби нов, екстравагантно-футуристичен вид и една не дотам красива дупка, наподобяваща нескопосано отворена консервна кутия. Интересното във въпросния баварец беше, че всеки елемент от него е в различен цвят, предполагам не ги правят така фабрично, но знае ли човек? Може пък собственика да го смята за модерно или казано с „любимата” ми побългарена фраза: „Много фешън!”. Поправката на щетите ми костваше много разправии, нерви, главоболия и цял месец с градския транспорт! Но … всичко мина благополучно и Дядо Поло придоби формите, които е имал в далечната 1993 година, когато е напуснал завода на производителя си. А за боята, хм, за тази невероятно лъскава, перлена боя(не знаех, че е такава, докато едно много мило момиче при което отидох да ми направи боята не ми обясни за разликите между перла, металик и обикновена боя), по която весело се гонеха слънчеви зайчета и бели облачета, която нямаше нито една драскотина, а на всичкото отгоре и в любимия ми син цвят … Нямам думи! Красота! Но за съжаление не продължи дълго! Проклятието отново си каза тежката дума. Аз си мислех, че трябва да го пазя от по-малкото ми братче, което често проявява интерес и силно желание да шофира, но уви! Трябвало да го пазя от себе си! Предизвиках ПТП, както би казал някой полицай, по най-глупавия начин – ударих се в спряла на светофар кола. И то спряла в насрещното платно! И да обясня – правя си аз ляв завой, както си му е реда, чакам колите от насрещното, които завиват на дясно (мое ляво) и един мил човечец с едно микробусче спира и чака! Брей, какъв добър човек, помислих си аз, пуска ме въпреки че е с предимство! И без да се колебая много тръгнах напред. Да, ама не, човека не бил добър, просто колеблив! И като се засили и той към мен … Имах два варианта:
1.) Да оставя да ме удари колебливия тип (от страната от която возех хора, които много обичам) или
2.) Да се ударя в колоната коли от моята страна.
Е, какво кажа, избрах втория вариант! Слава богу имаше само огънати ламарини, а човека, чиято кола ударих, се оказа разбран. Е, разбира се имаше и злобни коментари на преминаващите относно жените и техните (не)способности зад волана. Един шофьор на автобус дори прояви оригиналност и чувство за хумор като подхвърли да съм отишла да си върна книжката там, откъдето съм я взела. Веселяк, как да не му се зарадва човек и да не го попита на колко ракии е от сутринта? Последва чакане на КАТ (при скромните 40 градуса на сянка), писане на обяснения, актове, протоколи и куп други бумащини. Взеха ми синьото талонче, казаха че ще ми го върнат, ама с по-малко точки. За сметка на това ми дадоха лист вестникарска хартия с размазано мастило от индиго и разкривен почерк, на който пише, че ще ми замества красивото малко синьо талонче следващите 30 дни.

Изпратиха ми нагледен материал за войната по пътищата, записите са от камерите по софийските улици: ТУК