петък, 30 ноември 2007 г.

Hab' schon die Nase voll!*

* ... или казано по нашенски: Писна ми!

Първо да ме извинят хората от провинцията. Думата "селянин" я използвам единствено и само в смисъла на "Селяндур", но правя разлика между двете понятия. Позволих си да "открадна" определението от един блог, в който автора му много добре е описал разликата между тези две понятия:

1.Селянин – Човек, който живее на село или в малък град. В България големите градове са София, Варна, Бургас и Пловдив (с малко уговорки)
2.Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи)
3.Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
4.Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е “на далавера”. Гледа винаги да изклинчи и да “претакова” държавата, колегата или шефа.
5.Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните
6.Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти.
7.Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал и му плаща данък.
8.Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
9.Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град за една година маха диалекта.
10.Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистия български език.
11.Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
12.Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора и да оповръща таксито и опикае асансьора.

Та, обратно към причината да напиша този пост. Все повече се замислям, аджеба, кои точно хора идват "У големиО град" (с малки изключения) - това са именно селяндури, които са решили, че родното им място е гадна дупка, от която трябва на всяка цена да избягат. Виждала съм доста представители на тази прослойка от обществото, най-общо могат да се разделят на следните основни групи:
- мацки, боядисани по-скоро като за Околовръстното, с безвкусно подбрани дрехи, които идват с ясното съзнание да си "хванат" някой софиянец, ако може да е по-добре материално, който да ги "осигури" (разбирай да им купи жилище и кола и да им дава джобни), та те да могат да "въртят по кафетата", да ходят на фрЕзьор и на манЕкюр и по цял ден нищо да не правят.
- жени (около 27 - 37 годишни), най-често заемащи сравнително добри длъжности на работното си място, които се изживяват като велики и незаменими. При тях, най-лошото, което може да ти се случи е да си им подчинен и да знаеш малко повече от тях. Тогава никой не може да те спаси от непрестанните им набези, словесни атаки и желанието им да те уволнят, да не би случайно някой да разбере, че за нищо не стават и да им изстине местенцето.
По-конкретно за втората група (имам няколко примера пред очите си почти ежедневно):
Най-често тези индивиди са свикнали на скъперничество - ходят пеш по 2-3км всеки ден, само и само да не дават пари за карта или билет, но в същото време казват колко е хубаво да си имаш кола (хм, да, ама и тя струва пари, а и не се движи на вода!). Всичко над 5лв. им се струва скъпо, като стане въпрос кой къде ще ходи на почивка, без грам срам изтърсват в ефир, че ще тръгнат на стоп, пък накъдето са хората, натам и те. В следващия момент ти се усещаш, как преди 3 минути си споменал, че лятото си на море в Гърция за няколко дни, после и по Черноморието, пък есента ще се разходиш до Германия, Франция и Австрия. Не на стоп, с личната ти кола. Ха, малко след това и селяндура се сеща за твоето изказване и започва да те гледа на кръв.
Всичките тези неща нямаше да са от особено значение и не бих им обърнала внимание, ако същия този селяндур, не ми беше заявил в прав текст, че съм некадърна, нищо не знам и че всички други вършат по 3 пъти повече работа от мен.

четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Joe Dassin

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi

Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'tre moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

петък, 23 ноември 2007 г.

Графа - любими ;)

Не знам дали заради времето навън (мъглата, студа) или заради края на работната седмица, но се сетих за Дебелянов ...

* * *

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

петък, 16 ноември 2007 г.

Tweety :)


Обрахме овациите на офиса, сега е ред да зарибя и посетителите на блога с една малка кукла. Братовчедката, която е на цели 4 годинки, щура, като за 10 момчета и прави "добрини" като Емил от Льонеберия. По някое време си мислех, че няма да е зле и нейните приключения да се описват, както майката на Емил описва неговите.
Мъника от една година насам познава буквите - показват й буквата "Т" и тя казва: "Това е "Т" на кака Доличка!", но беше малко скарана с имената на цветовете. Пък и голямата работа, дали ще е червено, розово или оранжево - приличат си, няма да изпадаме в такива детайли. Показвам й аз колата ми (тя много обича колите) и й казвам: "Ето там, малката синя кола с като дръжки на покрива, това е моя Дядо Поло." Отговора й беше: "Како, това на което ти му казваш синьо, аз не го разбирам!" Хм, а сега де, дилема, как да й обясня коя е моята? Предприех нова тактика: "Гледай сега, колата с номер СА ..." И о, чудеса! Мъника се закикоти доволно и ми я показа с пръстче: "Ето я! Видях коя е!" Ха! Шах с пешка!

вторник, 6 ноември 2007 г.

Книги, пътувания, коли ... весели неща ;)

Много съм доволна от себе си. Предадох си най-после книгата (е, са ... с доста голямо закъснение, ама все пак) И сега мога да се захващам за следващата. Бях много горда, когато в една книжарница ми казаха, че доста се търсят ... някак приятно ми стана, че и аз имам принос към цялата тази работа. Първата е на Ирене Цимерман - "Любов, гипс и маргаритки", а тази е на Сиси Флегел - "Училище, балет и целувката на Спящата Красавица". Интересни са (място за реклама), на мен ми допадат. Тийн-драми и вълнения, училище, родители и братя и сестри. Например в последната става въпрос за балетното училище в Щутгарт, което септември месец изрично посетих (пътуването не беше заради книгата, а за разходка, но все пак нямаше как да съм там и да не го видя). Не си го представях точно така, докато превеждах книгата. Представях си стара сграда в класически стил с високи прозорци и тежки, метални врати. Открих чудо на модерната архитектура с ПВЦ врати и прозорци и огромни многоцветни кръгове по фасадата. Е, не казвам, че е лошо, но беше различно от очакванията ми. Обещавам да кача повече снимки от Германия, Франция и Австрия, но първо ще трябва да ги смаля :)
И сега за новата придобивка - ЩЕ СИ ИМАМ НОВА КОЛА :) :) :)
т.е. ще се наложи да се разделим с Дядо Поло, колкото и да си го обичам, много преживяхме заедно, но ... (момент за обява) ще го продавам. Търся му добър стопанин, който да се грижи добре за него и да си го пази и обича.
И малко и за новия бръмбар - утре отивам да си го взема, дано да си се слушаме и да нямаме проблеми. Много неща ми наговориха за него - бил френския трабант, приличал на хипопотамче, на въшка, много бил малък, пак нямало да ме забелязват на пътя ... да бе да !!! Това не го вярвам - такъв сигнално-електриково-резеда е, че трябва да си сляп да не го забележиш! Малко снимков материал от нета ;)
Е, да си пожелая както казват поляците: "Szerokiej drogi i gumowych drzew"

четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Странно ....

Едно доста интереснo явление е когато имаш най-много работа да не ти се захваща за нищо. Намираш си всякакви странични занимания (включително и блогове ;)...) само и само за да не си приключиш задачките. Подобен феномен се проявява и при много студенти по време на сесия - занимават се с всевъзможни неща, като например - подреждане на дисковете с музика по азбучен ред, подреждане на дрехите в гардероба по съвместимост една с друга и по цветове, а някои, явно доста отчаяни от ученето, дори бяха прибягвали и до крайни решения - гледане на "Искрено и трагично" или на сапунени сериали. Мдам ... не е лесно да си затрупан с всевъзможни неща и да не ти се захваща с нищо. И аз тъй в последните седмици. Имам да предам цяла книга - не че много ми остава, ама ... добре че поне комиксите предадох (макар и с малко закъснение). Остават ми само около 20тина реферата, доклада и казуса за университета до края на месеца да напиша и всичко ще е О'К :)
Те хората са си казали, че от сън спомени няма, ама и без сън не си е работа.