понеделник, 29 ноември 2010 г.

6 малки кученца си търсят дом и любящи стопани

Здравейте, 

6 малки палета си търсят дом, 2 от тях вече са осиновени, остават 4 сирачета.

Изхвърлени са в реката в Овча Купел преди 3 дни – в наилонова торба, през моста. Човекът, който ги е чул да пищят през нощта, ги е събирал едно по едно във водата.
Родени са преди около 15-20 дни и са напълно безпомощни.
Ако някое от тях е кученцето, което винаги сте искали, звъннете на 0899 80 40 40. Или поне споделете това на приятелите си.

Благодаря.
Палетата вече имат и блог: http://6kuchenca.blogspot.com/  

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Аз съм спокоен човек ...

Поне аз така си мисля. Не обичам високите тонове, крясъци, викове и други словоизлияния на висок глас. За доказателство ще спомена, че след шумни събития ми се налага да се лекувам от главобол (проявяващ се между 3ч. и 5ч. през нощта и изискващ незабавна намеса на обезболяващи). Говоря тихо, даже прекалено, често не ме чуват. В заведенията рядко забелязват присъствието ми (келнерите имам предвид). Всичките ми познати ме определят като тих човек (ако някой има забележки, моля да ги отрази в коментар :) ... ). Преподавала съм на деца между 7 и 10 годинки, не че е геройство, ама като са повече от 1 трябва да се правиш на голяма маймуна за да научат нещо. От 10 години работя с най-различни хора - по възраст, положение в обществото, възпитание, характери и професии. Никога не ми се е налагало да повиша тон. Винаги съм се разбирала с добро. И ... изведнъж ... получавам забележка ... да не повишавам тон на прекия си ръководител ... Няма да коментирам въпросния индивид, просто ми е много интересно какво същество трябва да е, за да успее да ме изкара от равновесие и да ме накара да му се развикам?

понеделник, 28 юни 2010 г.

Дидка - Бандитка :)


Е, туй то - вече официално съм леля на Дидка - Бандитка :) :) :) Очакваме включване от "Тина Киркова" за да сподели тати Пепи как е мама Биба и колко голяма е Дидка - Бандитка :* :* :* 

Дидка - Бандитка - 50 см, 3,350 кг :) Двете с мама Биба са добре и чакаме в петък да ги изпишат :) 

петък, 30 април 2010 г.

pas assez de toi - Mano Negra

J'ai comme une envie de tourner le gaz
Comme envie de m'faire sauter les plombs
Comme envie de t'expliquer comme ça
Que ton indifférence, elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie d'accident d'voiture

Comme envie d'expliquer comme ça
Que ton inddifférence elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'tout casser chez toi
Comme envie d'expliquer comme ça
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'une fin torride
Comme on en voit qu'au cinéma
J'ai comme envie qu'ce soit terrible
Et qu'ça se passe juste en bas de chez toi
Je peux très bien me passer de toi


Comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'accident d'voiture
Je peux très bien me passer de toi x2
passer de toi x2


сряда, 31 март 2010 г.

Новите документи за самоличност ...

или как " 'сичкото сган" се юрна да си вади от новите документи.

Малко предистория - поради нескончаемата ми омраза към блъсканици, опашки, стълпотворения от хора и полу-човеци, решавам да си подам документите по-рано от необходимото за нов паспорт. Е, да, от стария вид, ама на мен паспорта ми трябва за да пътувам, а не за да го водя на модно ревю. И така, моя милост само трябва да си получи новия документ. Звучи наивно лесно. Предходната нощ сънувам кошмари, в които озверяла тълпа се опитва да ме линчува - грабнали вили и факли - същински лов на вещици.

1во РПУ София - 8ч. сутринта. По моя скромна преценка около 200 души чакат на опашка половин час преди началото на приемно време на Паспортна служба. Набързо ги преценявам:
- 1 българин с македонски акцент
- 3ма българи с руски акцент
- 4 ма българи, говорещи непознат за мен език
- 10 - 20 българи, развяващи номерца от предния ден, гордо застанали в началото на опашката;
- 150 български пенсионери
- няколко заблудени души, чиито документи може би са вече невалидни
- 1 български инвалид, размахващ инвалидна книжка
- и аз ;)
Така - явно ми трябва стратегия. Виждам двама представители на реда, допиващи сутрешното си кафе до сами вратата на Паспортна служба и решавам, че те ще са ми спасението. Приближавам се до тях и любезно питам: - Извинете, от колко часа е приемното време на Паспортна служба? В отговор чувам: - Откъде да знам?!?
Благодаря им любезно, но все пак оставам до вратата. След миг чувам единия да казва - Ама Вие ако сте за Паспортна служба, опашката е хей там (и ми посочва края на опашката, едва видима, почти на Шипченски).
- Ама аз съм само за получаване, а тези хора искат да си дадат биометрията, номера на гащите, пръстовите, зъбните и каквито там имат отпечатъци. Трябва ли да чакам с тях, получаването е на отделно гише?
Отговор не получавам. За сметка на това служителите на реда си допиват сутрешното кафе и влизат в службата, чието приемно време им е неизвестно. А аз оставам да чакам пред вратата, припомняйки си кошмарите от предишната вечер.
След пет минути единия се показва на вратата и пита:
- Тук има ли за получаване на документи?
Тълпата го гледа в овче равнодушие, преживя и само кима отрицателно с глави.
Аз вдигам ръка като в първи клас и с един скок се озовавам пред него: - Аз!
- Аха, 'щото тука трябва да има две опашки - една за получаване и една за подаване за документи.
Разбираме се да застана на стълбите (като единствен представител на опашката "за получаване"), като задължително трябва да внимавам да не преча на криво-ляво скованата рампа за инвалиди. Получавам уверение, че ще ме извикат за паспорта ми. До тук добре, мисля си аз, а спомените от съня ми започват да се разсейват.
Докато чинно чакам да ме повикат, чувам викове зад себе си:
- Вас не Ви познавам!
- А, аз съм тук от вчера!
- И като сте от вчера, къде Ви е номерчето?
- Ами вчера не разбрах, че дават номера!
- Ми като не сте разбрала, тогава марш на края на опашката!
- Ама аз съм инвалид! Вчера двама инвалиди минаха без да чакат!
- И Вие какво? Вчера не знаехте, че сте инвалид ли?
- Ама, господине, моля Ви се, аз съм оперирана от дискова херния, едва си стоя на краката!
- Е като едва си стоите на краката, какво правите тук? Аз имам 15ти номер от вчера и няма да Ви пусна пред мен! 15 души влизат и съм аз ...
Викове, крясъци и разправии, кой крив, кой прав, кой с номер, кой без ... Лек опит за намеса в разговора, на югозападно наречие ... още викове ... и в този момент чувам 15ти номер да крещи: - Чшшш, ало, там с бЕлото пАлто!
Стряскам се и се обръщам: - Да?
- Вас не Ви знам!!!!
- И аз Вас - и отново се обръщам към вратата!
- На Вас говоря! Аз съм от вчера!
- Аз пък съм от '84та! - репликирам и пак му обръщам гръб!
... мълчание ...
- На Вас говоря, марш в края на опашката!!!!
- Господине, преди и на мен да ми се развикате без да съм виновна, искам само да Ви кажа, че съм за получаване на документи, не че Ви влиза в работата ... - и отново се съсредоточавам върху вратата.
... мълчание ...
- Ама той вчера, ... кАжи го, де ... Бойко ... не, бе ... Цветанов, каза по ТелевизорЪТ, че ще се получават чак след месец! - доволен, че намерил с какво да ми опонира. Може би в този момент се чувстваше като невероятния корифей на мисловната дейност!
- Подала съм си заявлението преди повече от месец, сега идвам да си получа паспорта, проблем?
Неодобрително мърморене, шепнене, къде на български, къде на македонски, къде на неразбираем за мен език. До този момент кошмара от предходната вечер ми се струваше като шега на съзнанието ми, но това, което видях преминаваше и най-смелите ми очаквания. Само където не чух "Това младото поколение срам няма!" Опитаха се с подмолна тактика да ме накарат да си тръгна сама: "Ама те вчера за получаване ги даваха чак след 11:30ч!", "Ами ако "Сървайвърът" пак падне?", "Вие 'що не дойдете утре?", "Ща морате да радите ту?", "Халала хабала" ...
В този момент включих на "Непукист" и продължих да зяпам вратата. За мой късмет органите на реда се появиха и ме извикаха да си получа документите. 5 минути. Нито повече, нито по-малко ми отне вътре.
На излизане - смесени чувства - в началото на опашката - (учудващо) одобрителни подвиквания. Българина с македонски произход, незнайно защо, реши да ми говори на английски (или поне така той си мислеше). Към средата на опашката - "Ама Вие много бързо! И ние ли ще минем така?" Разочаровах хората, ама нейсе, какво да се прави.
И с бодра крачка и червено тескере в ръка си тръгнах преди да са си сменили мнението и преди да грабнат вилите и факлите.

вторник, 2 март 2010 г.

The Beatles - Let it be

When I find myself in times of trouble, mother Mary comes to me,
speaking words of wisdom, let it be.
And in my hour of darkness she is standing right in front of me,
speaking words of wisdom, let it be.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Светлина ...


Искам най-официално да заявя своята гражданска позиция: Има много (и като количество и като качество) малоумни полицаи! Ето на! КазАх го! Не отричам правото им да изразяват своето гражданско недоволство пушейки цигари, пиейки вода или каквото там могат да измислят, но определена група от тях (най-често имам наблюдения над КАТаджийте) са определено малоумни. Обяснявам: Карам си аз в тъмното (са да се разберем - зима е, стъмва се рано, фаровете ми светят колко за Бог да прости, по мое мнение, пък аз си тръгвам късно от работа) и срещу мен не един, не два, а цели 3 (три) пътни полицая. Застанали небрежно на островчето между платната, разхождат си се, размятат "хранилки". Идилия! И какво мислите, че раждат главите им в момента в който ги наближавам? Единия (по-дебел от останалите, предполагам шеф на групата) вади фенерче. И какво може да направи полицай в тъмното, с фенерче, пешак, на един автомобил? Ами да светне с фенерчето право във водача, да го заслепи едно хубаво и да чака водача сам да си изкара акта. До тук с веселата част на историята. Не знам как действа въпросното заслепяване на хората с нормално зрение, но на мен ми разказа играта за 10тина секунди в които бях напълно сляпа. 10 секунди в които можеше да блъсна въпросния полицай или не дай Боже човек. Това не е нормално! И ако ми работеше ключето за дълги светлини щях и аз да му "светна", пък после да се разберем кой крив, кой прав. Заради такива "полицаи", изскачащи от нищото, маскирани на храстче, борче или крайпътно л****** много хора няма да подкрепят протеста на полицаите. Да се има предвид протеста на тези полицаи, които си рискуват живота заради работата и които заслужават уважението с което се ползват колегите им в "белите" държави.

сряда, 20 януари 2010 г.

:)

Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Never give up!

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада! :)