понеделник, 15 декември 2008 г.

King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави! 

неделя, 7 декември 2008 г.

LE CAGEOT

A mi-chemin de la cage au cachot la langue 
française a cageot, simple caissette à claire-voie vouée au 
transport de ces fruits qui de la moindre suffocation 
font à coup sûr une maladie.

  Agencé de façon qu'au terme de son usage il 
puisse être brisé sans effort, il ne sert pas deux fois. Ainsi 
dure-t-il moins encore que les denrées fondantes ou 
nuageuses qu'il enferme.

  A tous les coins de rues qui aboutissent aux halles, 
il luit alors de l'éclat sans vanité du bois blanc. Tout 
neuf encore, et légèrement ahuri d'être dans une pose 
maladroite à la voirie jeté sans retour, cet objet est en 
somme des plus sympathiques, – sur le sort duquel 

il convient toutefois de ne pas s'appesantir longuement.

Francis Ponge

А най-забавното от стихчето е, че преди мноооого, мнооооого години, в едно далечно царство, ми се наложи да пиша въпросното стихче като "Автодиктовка" ... 1во - Какво е автодиктовка? и 2-ро Тез франсета не са ли чували за "царски пищов" ? Странна работа. Хайде някой да ми обясни кога в България ще ти дадат 3 строфи в 7-ми клас да научиш наизуст и да ги напишеш???? ... на родния ти език ... странна работа ... 

Le plus beau vers de la langue française

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »
Voici, mes zinfints
Sans en avoir l’air
Le plus beau vers
De la langue française.

Ai, eu, ai, in
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin…

Le poite aurait pu dire
Tout à son aise :
« Le geai volumineux picorait des pois fins »
Eh bien ! non, mes zinfints.
Le poite qui a du génie
Jusque dans son délire
D’une main moite
A écrit :

« C’était l’heure divine où, sous le ciel gamin,
LE GEAI GÉLATINEUX GEIGNAIT DANS LE JASMIN. »

Gé, gé, gé, les gé expirent dans le ji.
Là, le geai est agi
Par le génie du poite
Du poite qui s’identifie
À l’oiseau sorti de son nid
Sorti de sa ouate.

Quel galop !
Quel train dans le soupir !
Quel élan souterrain !

Quand vous serez grinds
Mes zinfints
Et que vous aurez une petite amie anglaise
Vous pourrez murmurer
À son oreille dénaturée
Ce vers, le plus beau de la langue française
Et qui vient tout droit du gallo-romain :

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »

admirez comme
voyelles et consonnes sont étroitement liées
les zunes zappuyant les zuns de leurs zailes.
Admirez aussi, mes zinfints,
Ces gé à vif
Ces gé sans fin
Tous ces gé zingénus qui sonnent comme un glas :
Le geai géla… « Blaise ! Trois heures de retenue.
Motif :
Tape le rythme avec son soulier froid
Sur la tête nue de son voisin.
Me copierez cent fois :
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin. »


René de Obaldia
extrait du recueil « Innocentines »

Serge Gainsbourg

L'éléphant barète
La jument hennit
Hulule la chouette
Bêle la brebis
Le crapaud coasse
Piaule le poulet
Le corbeau croasse
Cajole le geais
Toi, toi, toi, 
Sois belle et tais-toi !