вторник, 23 юни 2009 г.

Да забравим...

Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.

понеделник, 8 юни 2009 г.

Crash! Boom! Bang!


И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника! 

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара)  да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

 Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че 
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 
затруднения за останалите участници в движението.
  (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да 
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да 
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :) 

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ... 

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая: 

- Господине, от колко време имате книжка? 

- А, от 5 години (горд убиец!)! 

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи? 

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...."  Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си. 

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!" 

... 

Затова умолявам всички бъдещи шофьори: 

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен? 

събота, 6 юни 2009 г.

Не гласувай!

Ако още се чудиш дали да гласуваш - виж това видео!

вторник, 2 юни 2009 г.

и още призраци от миналото...


досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците. 

Борис

Бебе Бобчо се появи на бял свят в неделя вечерта (31.05.2009г)!
Мама Мише е добре, надяваме се да ги изпишат в петък, тати Тото не знае на кой свят се намира (в хубавия смисъл на думите), дружно отбелязахме първото проплакване на Борис, разгледахме снимки от телефона и сега сме в дилема дали ще се присъедини към пънк или метал банда. Kакто се видя от снимковия материал си тренира гласа, пък и косица си има в изобилие.
Да е жив и здрав за да радва мама и тате, дано и Bagheera бързо да свикне с "the bundle of joy".