Призраци от миналото, които се появяват неочаквано, имат лошия навик да те разстроят, да се правят, че нищо не се е случило и сякаш вчера е било, когато сте си говорили за последно. Призраци, от които си искал да се отървеш, да не срещаш повече, но въпреки всичко, когато това все пак се случи, те интригуват по свой си начин. Иска ти се да ги попиташ как е там? Харесва ли им сегашния им живот и как се справят. Но не го правиш! Отговаряш само кратко и ясно, почти с "Да" и "Не" на въпросите им за теб, тръпки те побиват като се сетиш за миналото и ти се иска да се разкрещиш на призрака и да му кажеш "Върви по дяволите! Не ме е страх от теб, но не искам да те виждам повече! Бъди щастлив там където си, желая ти всичко най-хубаво!".
Странни създания са те. Радват се да те видят, толкова невинно и искрено, почти по детски, но в същия момент осъзнават, че са минало и че са само един призрак, без плът, без кръв и нямат място в твоя свят. И точно тогава изчезват също толкова ненадейно както са се появили. А ти се молиш да не се срещаш повече с тях.
1 коментар:
Привет, Теди. Не мислех да ти оставям коментар за този ти блог, но... Всъщност го прочетох преди няколко седмици - 2, може би 3, но не ми направи някакво много силно впечатление. Тогава. До снощи. Не знам защо, но късно снощи(или по-скоро рано тази сутрин)думите изникнаха в съзнанието ми и ме накараха да се позамисля. В първия момент дори не можех да се сетя къде съм го чела. Не знам защо си решила да го напишеш, нито какво си мислела докато си го писала, но то е определено много вярно. Вярно е, че срещата с призраците от миналото не е... приятна, но още по неприятно е да ги оставиш да превземат настоящето. Вървиш напред, а те те заобикалят от всякъде и бъдещето сякаш несъществува. И си задаваш въпроса съм какво вървиш всъщност...
Господи, увлякох се. Това стана по скоро есе отколкото коментар! Съжалявам...;)
Публикуване на коментар