петък, 19 октомври 2007 г.

Мислех си ...

... как живеем и как изпускаме много неща от живота си, чакайки нещо или бързайки за някъде. Как чакаме петък вечер, когато приключва работната седмица и как се радваме на съботата и неделята, как чакаме идващите празници заради почивката или за да можем да се видим с някого и ... така се редят дните ... ден след ден ... седмица след седмица ... месец след месец ... година след година! Винаги бързаме за някъде. Първо бързаме да пораснем, да тръгнем на училище, да станем тинейджъри, да навършим пълнолетие за да вземем лелеяната шофьорска книжка и да получим, макар и отчасти, своята независимост от родителите. После бързаме да завършим да си намерим работа, да създадем семейство, да имаме деца и ... и един прекрасен ден се събуждаме и се чувстваме остарели ... не знаем как това време, което винаги бързаме да настигнем ни е подминало и е отлетяло безвъзвратно. Чудим се защо сме отделили толкова малко време на близките си, как така уж толкова бързахме, пък някак сме пропуснали много неща?!? Май много се отнесох.
Мисълта ми беше, че бързайки, пропускаме да се видим с близките си, да им кажем колко държим на тях и колко ги обичаме. Пропускаме да се порадваме на хубавите моменти в живота. Но това го разбираме прекалено късно. Спрете се! За никъде не бързаме. Живота е пред всеки от нас, да го изживеем пълноценно.
Днес един тъжен повод ме накара да се замисля за всичко това. Как не успях да кажа това на близките ми, които си отидоха. На леля, на която не успях да благодаря за грижите й за мен, за домашния сладолед със захарни пръчици, за песничките ... и за още толкова много неща. На дядо за приказките, за играчките от дърво, които оживяваха в ръцете му, за всичко, за всичко ... Благодаря ви! Макар и късно казано.

четвъртък, 18 октомври 2007 г.

Додо

Така, ясно вече къде ми се губи стопанката вместо да си играе с мен ... Знаех си! И какво е това безобразие? Додушка ... и описала само себе си! И аз съм ДОДО!!! Така, докато е на лекции да използвам да добавя и себе си тук ... Уф, дано само не й дотрябва това голямото копче със стрелкичката ... беше много вкусно ... но тя е голямо момиче и ще се справи и без него!



ПРОФИЛ
Име: Додо
Възраст: 8год.
Пол: още не съм решил
Цвят на перушината: сиво и червено (естествен, небоядисван!!!)


Малко за мен:
Преди 3 години си взех за домашни помощници ей тези хора. Ама никак не се грижат за мен.
1. Тъкмо проскубя някое от въжетата за игра в клетката ми и те ми го сменят! Аз на тях сменям ли им мебелите? Безобразие! Как после да внесеш свой стил и уют?
2. Не ме хранят както трябва! Слагат ми в купичката хиляди най-различни семена и зеленчуци, а от най-любимите ми слънчогледови семки и фъстъци сипват по малко! Че и целувки ме карат да им давам за да получа допълнителен Джъмбо Фъстък! (От тези хууубавите, голееемите, небелени фъстъци ... по 2, по 3 в черупка ... Ох, направо ми потича лигичката като се сетя ...) Какво ли не трябва да прави една Фтица за да получи малко храна ...
3. Вчера ново 20 - Решила тая мойта, Шмотаната стопанка да ме кара и други трикове да правя за да ме погали по главичката. Кара ме да й казвам "Лигльо"! Ма няма проблем, Мадам! И още как! Ех, къде отидоха добрите стари времена, когато те ми се молеха да ме погалят, а аз само грачех насреща им ...
... Чакай малко! Защо не съм им давал да ме галят? Ах, да! Сетих се! От магария! Хихихик! Много са забавни когато ги заплашиш, че ще ги ухапеш :) ... дърпат се много бързо и викат!!! :) :) :) Хахаха! Как да не ти стане кеф! Все пак, мойта човка не е толкова опасна! "Проектирана" е да мога да чупя орехи с нея ... И не само орехи, каквото се сетите. Това ми е хоби! Обичам да гриза всевъзможни неща! Имам доста голям списък с постижения. Въжетата не се броят, те са така и така за заигравка. След тях идват дървените играчки ... и те не са проблем, като загрееш с едно, две въжета и дървото го схрускваш като бисквита! (Като казах бисквита - и такова рядко ми дават!!!) По-голям интерес представляват играчките със скрити лакомства. Е, отне ми малко време да разбера, че фъстъка ми е именно там, но го докопах! Не му простих. На върха на класацията ми за момента е едно странно метално нещо, в което се крие още един папагал! Същия като мене! А лекаря ми каза, че съм бил рядък, защото съм по-черен (ми да ходят и другите всяка сутрин за по десетина минути на солариум, на стола пред прозореца, и и те да се пекат!)! Рядък вид, ама друг път! Ония в металното нещо е досущ като мен! Не стига шока който преживях, че си имам брат близнак, ами магарето на всичкото отгоре прави същото като мен - аз мърдам и той мърда, аз го гледам лошо и той ме гледа лошо, аз го удрям и той ме удря! Папагалска му работа! Под него има странна обърната купичка за храна с нещо в нея (и то метално), прилича малко на мойто езиче! Когато ударя папагала и странната купичка звъни. Може пък да си мисли, че така го пази? Де да знам. Така или иначе й отгризах езичето с което звънеше! Нека сега се опита да го защитава!!! МУХАХАХ!!!



Опа .... мойта Шмотаната си идва! (Дето си мисли, че името си е нейно и че аз съм кръстен на нея! Глупости, ама за това друг път!) Да скрия клавиатурата някъде ... Иначе може да реши, че аз съм й изял копчето ...
Лек ден и се грижете по-добре от мойте хора за вашите пернати приятели :)