четвъртък, 27 ноември 2008 г.

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

...

And I don't want to move a thing 
It might change my memory

Oh I am what I am 
I'll do what I want 
But I can't hide
I won't go 
I won't sleep 
I can't breathe 
Until you're resting here with me
I won't leave 
I can't hide 
I cannot be 
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends 
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent: 

I haven't really ever found a place that I call home 
I never stick around quite long enough to make it 
I apologize that once again I'm not in love 
But it's not as if I mind 
that your heart ain't exactly breaking 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't lean to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

I've always thought 
that I would love to live by the sea 
To travel the world alone 
and live my life more simply 
I have no idea what's happened to that dream 
Cos there's really nothing left here to stop me 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't learn to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

While my heart is a shield and I won't let it down 
While I am so afraid to fail so I won't even try 
Well how can I say I'm alive 

If my life is for rent...


И освен това  ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei! 

* Dido - Here with me 

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Малко плагиатство или

copy - paste от сайта на dnes.bg

В духа на новините и за разведряване на обстановката нека си припомним част от „идеите и мечтите“, зад които Столетницата стоеше преди рухването на тоталитарния комунистически режим:

На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Не можах да се сдържа :)

И любимото ми: 


Мечката в реката, мие си главата. 

Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка? 

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Нищо чудно!

Не, че ще изненадам някого, но аз пак закъснявам с превода на книгата! Имам още доста за превод, а не мога да се концентрирам. Освен това утре ме чака една голяма обиколка по Софийските улици (разбирай задръствания) и със сигурност трябва да се наспя. Иначе ставам раздразнителна и клаксона и светлините започвам да ги ползвам за да правя "дискотека" на по-нахалните. 

Днес се забавлявах на една 320ка (разбирай новия "Голф") която от Цариградско, по целия бул. Ал. Малинов до светофара на Била сменяше лентите - от лява в дясна, от дясна в лява, от лява в лява, с единствената мисъл и идея да стигне с една кола по-бързо. Забавното е, че крайният ефект беше, че аз минах на светофара, а 320ката остана да чака следващото теглене. Сега ако това беше басня или приказка трябваше на това място да си извлечем поука, че колкото и ленти да сменим, няма да стигнем по-бързо, ако не знаем какво правим и къде коя лента се движи по-бързо. Има си железен трик на този булевард за преминаване от Цариградско посока Бизнес парк София, действа по всяко време на денонощието, безотказна е схемата! Все пак цели 3 години подред минавах оттам всяка сутрин и всяка вечер. Научила съм и дупките по пътя, минавам и на тъмно и в мъгла, и със затворени очи! Но няма да си издам схемата за смяна на лентите :) Много ще станем тарикатите ;) 

сряда, 12 ноември 2008 г.

Е, не е истина!

Току що получих линк за сватбата и на Иринка... Честито! И ... ГОРЧИВО!!! 

А сега мога да си мрънкам!

- Хора, внимавайте, има епидемия! Вирусът е много опасен и води до сериозни последици и ... Гражданското! :) 

Аз пък ще си водя бележки, на кой какво му се случва, ще списвам грешките и постиженията Ви, за да не стават засечки :) 

Родна реч "о-майна" сладка

Случвало ли Ви се е да гледате "Тъпо"? Но не защото не сте разбрали нещо, а защото това, което виждате с очите си напълно противоречи на логиката и на здравия разум.
Казус: Преподавател от реномиран Български университет, по време на контролно пише на дъската въпросите. До тук нищо необичайно, докато на дъската не се появи черно на бяло, на чиста шльокавица, методиевиица, маймуница или както си искате я наричайте тази нова чат-форма на общуване, надписите "Vapros parvi" и "Vapros vtori"... Няма шега, няма майтап, колкото и да ги мислим за изостанали преподавателите в университетите, все пак и те влизат в чатове, социални мрежи и форуми. И те се образоват, и те имат нужда от информация и връзка със света. Но защо ПО ДЯВОЛИТЕ трябва да пишат на не-български? Нямаме си азбука? Нямаме слово? Нямаме писменост? Кое точно им липсва, за да изпишат на правилен български 4 думи? Първите 7 години ли? Май именно те ...

Мдаммммм....

Внимание, плъзнал е нов вирус!
Симптоми: Желание за "Брак"-уване, деца и тям подобни.
Разпространение: Въздушно-капков път.
Потенциални жертви: Лица, смятащи себе си "на преклонна възраст" с "Тиктакащ биологичен часовник" и дами, сънуващи и плануващи сватбения си ден от 5тия си рожден ден (както и половинките им, разбира се, за къде без тях?)
Краен ефект: Пиянство с роднини и приятели и халка на безименния пръст.
А сега сериозно, наистина се е повредил народа. Всички се женят, кои споделят с приятели, кои - не, няма значение, това си е техен проблем. Гадното е само когато разбираш от facebook.com.
Да, мили дами, за всички Ви важи, много сте, за мое голямо съжаление. Но както и да е, няма проблем, аз пак ще Ви се обадя за рождените дни, няма да Ви забравя. Пожелавам Ви много семейно щастие, всичко най- най- и ... успех :)

А пък аз обещавам на дамите, които познавам и които още не са се "Бракували", по-често да си проверявам профилите в социалните мрежи, за да не пропусна случайно и Вашия "Голям ден"!

Много Ви здраве на всичките ;)

сряда, 5 ноември 2008 г.

Тъжно ми е ...

... листата по дърветата пожълтяха, падат мъгли и макар че през деня е топличко, то сутрин есента напомня за себе си. Рано-рано има понякога дори скреж по стъклата, а на мен не ми се иска топлото време да се сбогува с нас до пролетта. Не искам да пожълтяват листата, не искам да падат, не искам да е студено. Не знам защо, но никога не съм харесвала есента. Някак предпочитам студената зима, но не и есента. Действа ми депресиращо. Уж топличко и слънчево, пък студ, мъгла и скреж. Сутрин с палтото, на обед по къси ръкави. Но това е само за малко ... и на ужким. Наистина има само грип, вируси и разни други бацили. Бррр!!! Романтичните описания на есенни картини оставям на специалистите. Или поне на тези, които обичат есента.
Овнешката ми природа налага превес на симпатии към пролетта, началото, събуждането на природата за новия живот, цветни поляни, обляни в светлина и капки от роса, образуващи слънчеви зайчета по цветята. И ... и великденски зайци, подскачащи с кошнички с шоколадови яйца, с венци от нарциси и ... много калинки, кацнали на гъбки, хванали се за ръце, и ... и лястовички, черно-бели, свиващи гнезда под някоя стреха, и ... и щъркели, застанали величествено и гордо на един крак на комина на съседната сграда, и ... деца, много деца, тичащи през поляните, събиращи цветя за венци ...
Искам да в топло, искам слънце... ама ... май ... чак ... напролет :(