петък, 16 ноември 2007 г.

Tweety :)


Обрахме овациите на офиса, сега е ред да зарибя и посетителите на блога с една малка кукла. Братовчедката, която е на цели 4 годинки, щура, като за 10 момчета и прави "добрини" като Емил от Льонеберия. По някое време си мислех, че няма да е зле и нейните приключения да се описват, както майката на Емил описва неговите.
Мъника от една година насам познава буквите - показват й буквата "Т" и тя казва: "Това е "Т" на кака Доличка!", но беше малко скарана с имената на цветовете. Пък и голямата работа, дали ще е червено, розово или оранжево - приличат си, няма да изпадаме в такива детайли. Показвам й аз колата ми (тя много обича колите) и й казвам: "Ето там, малката синя кола с като дръжки на покрива, това е моя Дядо Поло." Отговора й беше: "Како, това на което ти му казваш синьо, аз не го разбирам!" Хм, а сега де, дилема, как да й обясня коя е моята? Предприех нова тактика: "Гледай сега, колата с номер СА ..." И о, чудеса! Мъника се закикоти доволно и ми я показа с пръстче: "Ето я! Видях коя е!" Ха! Шах с пешка!

Няма коментари: