Застрахователи, застраховани и некадърни преводачи

Както вече писах за ПТП-та, след това се налага да правиш разни доста неприятни неща. Например да се занимаваш със застрахователи. Тези, иначе сигурно много симпатични в личния си живот лелки, които трябва да ти обяснят какво да направиш, къде да отидеш и към кого да се обърнеш, по телефона мълчат като пукали и трябва да им вадиш думите с ченгел от устата. И сега да обясня защо казвам така за тях:
Получавам аз писъмце от застрахователя в което пише, че в еди какъв си срок трябва да им представя следните неща:
1) Лична карта
2) Шофьорска книжка
3) Протокол за ПТП
4) Акт
5) Застраховка
6) Автомобил
И отдолу допълнение: "Може да ги изпратите и по пощата или по факс"
Хм, че се ударих с колата, ударих се, ама пък чак толкоз да съм я смачкала, че да се събира в пощенски плик? Не си спомням. А те душите златни какво направили - превели стандартното писмо от немски и ... изгубено в превода ... се получило, че и автомобила трябва да бъде изпратен по пощата. Как да не се радваш на такива преводачи? Навремето една много "талантлива" и сигурно много "добра" преводачка-филоложка наместо да напише в превода на немски "Акт за раждане" ми беше написала "КВИТАНЦИЯ за раждане"!!! Да се не нагледаш на такъв документ - "красУта"! Ама като още не го шпрехах тоя език? Де да знам какво ми е написала? Е, вярно, в банката, в университета и на куп други места в немско хората много се смееха като виждаха "КВИТАНЦИЯТА" ми за раждане, но за добро или зло не ми казваха защо се смеят. Чак по-късно разбрах.
Та да се върна пак на лелките от застрахователните дружества - обаждам им се аз да ги попитам точно как предпочитат да им пратя колата - по пощата или по факс, а те ми отговарят с половин уста. Аз обаче не се предавам и питам къде трябва да отида, какво е приемното време там и разни други неща. Отговора който получих беше "В централата!". Хм, явно е много известно място това "Централата" сигурно всеки го знае и който и срещнат да попитам за работното й време, най-много да ми се накара на какво са ме учили в училище, че не знам къде е "Централата" и какво й е приемното време. Ще трябва тогава да си призная, че бягах от час за да играя карти в едно кафене на Пиротска.