понеделник, 14 декември 2009 г.

Дипломиране :)


Най-после си получихме и дипломите.















сряда, 2 декември 2009 г.

тъжно ми е

не знам защо, не знам как, просто ми е тъжно. Иска ми се да имах възможността да променям хода на съдбата, но уви. Не ми било писано. ;) А уж всеки от нас има правото на "свободния избор" ... така да се каже, ако някой изобщо вярва в приказки. Приказки за дракони и принцеси, приказки за нереални светове, приказки, в които доброто побеждава, приказки с "приказен" край, приказки, в които няма лоши неща, приказки в които всичко е или черно, или бяло .... Приказки, в които няма лукавост, скрити намерения, подмолност. Приказки, като всички други, писани от непоправими идеалисти, с цел да накарат малчуганите да заживеят в по-добър свят. Приказки, от които като се събудиш и боли. Приказки, които са толкова хубави, че не ти се иска да свършват. Приказки, които те карат да искаш да заспиш и да ги сънуваш. Приказки, които прочиташ вечер преди лягане и се молиш поне насън да бъдат истински за теб. Прикказки в които принцесата дочаква принца на белия кон и "заживели дълго и щастливо". Приказки в които няма лош край и добрите, и лошите получават според заслуженото. Но все пак - остават само приказки. Които четем преди да заспим и в героите на които се олицетворяваме. Приказки, които като свършат и ни се струва, че светът се е разпаднал, пречупил и строшил на две. Приказки или фантазии в които живеем, с които сме свикнали, имагинерни, нереални, приказни ... но събудиш ли се от тях боли. Изпитваш странно чувство на "липса на принадлежност" към която и да било общност. Чудиш се как си попаднал там и кой "по дяволите" те е въвлякъл в цялата каша. Иска ти се да се върнеш в имагинерния си свят, където бялото е снежно бяло, а черното е гарваново. Където няма полусенки, отенъци на сивото или "мръсно бяло". Или най-малкото да се скриеш от бруталния свят, който те заобикаля и който се опитва да те въвлече в неговите релси и порядки ... сивота, мърсотия и гняс. Пфу!

сряда, 18 ноември 2009 г.

sound of silence

The Sound Of Silence (3:08)
P. Simon, 1964

Hello darkness, my old friend
I've come to talk with you again
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone
'Neath the halo of a street lamp
I turn my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence

And in the naked light I saw
Ten thousand people maybe more
People talking without speaking
People hearing without listening
People writing songs that voices never shared
No one dared
Disturb the sound of silence

"Fools," said I, "you do not know
Silence like a cancer grows
Hear my words that I might teach you
Take my arms that I might reach you"
But my words like silent raindrops fell
And echoed in the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming
And the sign said "The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls
And whispered in the sound of silence

сряда, 11 ноември 2009 г.

Свински грип



Намерих интересна интерпретация на разпространението на "медийния грип".



Пандемията свински грип или т.е. гъша хуйня!!!!!!!



Пациентът в Зимбабве: Докторе, падат ми ушите.

Лекарят в Зимбабве: Абе това е някаква хуйня! А какво сте правили?

Пациентът: Ебах гъски.

Докторът: Значи имате гъша хуйня!

Пациентът: Благодаря, докторе! (умира)

Докторът (записва в протокола): Пациентът умря от гъша хуйня.

Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Зимбабве: За изминалата седмица в Зимбабве умряха 2500 души от глад, 5400 от отравяне с изгнили банани и един човек от гъша хуйня.

Журналист (записва си): Гъшата хуйня попада в списъка на трите главни причини за смъртност в Зимбабве.

Новинарска агенция: В Зимбабве зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня.

ТВ канал: Неизвестно досега заболяване на име "гъша хуйня" покосява населението на Зимбабве.

Министерството на здравеопазването на Зимбабве призовава населението да не изпада в паника.

Научно светило А: Да, гъшата хуйня не е известна на науката - и в това е основната й заплаха.

Авиокомпания Congo Air: Прекратяваме всички полети до Зимбабве до приключването на епидемията от гъша хуйня.

Научно светило Б: Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа - в Амстердам е бил видян кихащ негър с гъска под мишница.

Пресата (публикува снимки на гъски): Врякащите убийци са около нас!

Политик: За справяне с обхваналата света епидемия на гъша хуйня е абсолютно необходимо да бъдат изтребени всички гъски.

Полицията (козирува): Тъй вярно, ще бъде изпълнено.

Собствениците на ферми за гъски: Вие кво, да не сте обезумели? (Красиво се бият с полицията под щракането на светкавиците на пресата)

Пресата: Заговор на собствениците на ферми за гъски застрашава националната сигурност!

Министърът на здравеопазването на Монголия: За спасение на страната от епидемията на гъша хуйня, която вече е достигнала до нашите граници, е абсолютно необходимо да отделим сто милиона долара за оборудване на лаборатории за борба с гъшата хуйня.

Премиер-министърът на Монголия: Вие сте обезумели!  


понеделник, 28 септември 2009 г.

Човек израства в кариерата, докато не достигне точката на своята некомпетентност!


Мечтая си за някаква утопия, в която всеки ще получава толкова, колкото си е заработил и колкото заслужава. Една утопия в която няма да ти поставят задачи "от-днес-за-онзи-ден" и в която няма да искат от теб хем да хвърляш боб за да разбереш приблизителните стойности на инвестициите, хем да дадеш точен резултат до стотинката. В моята имагинерна действителност, ключови фигури не си изпускат нервите и не се държат все едно са насред полето с говедата, третират служителите във фирмата като равни, а не като роби и зачитат мнението на останалите. В моята представа за света, колкото и нереална да е тя, не се поставят непостижими срокове и цели. В моята мила, скъпа и прескъпа утопия, хората носещи определени отговорности, получават и съответното парично изражение в края на месеца. В моята утопия не може да се получи на длъжност "мишок", заплащане като за "мишок" и привилегии на "мишок" да се търсят отговорности и поемане на задължения като за CEO. В моя ГЛУПАВ и ИЗМИСЛЕН свят това не може да се получи!
Или аз съм ТЪП идеалист ... който си мисли, че и останалите са като него.
И най-важното: БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ И ТУК ХОРАТА НЕ РАБОТЯТ ЗА КУПА ОРИЗ! Ако не го разбирате - ходете на м****та си!

сряда, 5 август 2009 г.

Луд с тапия

И са, най-после и аз да се похваля! Благополучно завърших бакалавърска степен в УНСС. Най-после - след 7 години лутане из различни държави, университети и специалности си седнах на Д-то и завърших Икономическа социология. Сега (ако може да се вярва на кандидатстудентския справочник от далечната 2002-ра година) вече мога да нарека себе си: "Икономист с допълнителна социологическа подготовка" с получена степен: "бакалавър с професионална квалификация "икономист""! Звучи гордо, а? :D (трябва да си направя труда да разбера как се вмъкват онези жълти спамещи муцуни в текста :) )
Абе, да си кажем направо: "Като знам какъв Икономист съм ме е страх да отида на лекар!"
Но нищо! Сега вече с колегите можем гордо да броим: Едно ... Две ... Три ... Четирииииииииииииииииииииии..............аааааааааааа.....уууууууууууууууу и останалите гласни от азбуката :) (аз май трябва да продължа до "Седееееееееееееееееем!") ... но да не изпадаме в детайли ;)

вторник, 23 юни 2009 г.

Да забравим...

Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.

понеделник, 8 юни 2009 г.

Crash! Boom! Bang!


И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника! 

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара)  да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

 Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че 
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 
затруднения за останалите участници в движението.
  (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да 
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да 
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :) 

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ... 

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая: 

- Господине, от колко време имате книжка? 

- А, от 5 години (горд убиец!)! 

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи? 

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...."  Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си. 

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!" 

... 

Затова умолявам всички бъдещи шофьори: 

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен? 

събота, 6 юни 2009 г.

Не гласувай!

Ако още се чудиш дали да гласуваш - виж това видео!

вторник, 2 юни 2009 г.

и още призраци от миналото...


досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците. 

Борис

Бебе Бобчо се появи на бял свят в неделя вечерта (31.05.2009г)!
Мама Мише е добре, надяваме се да ги изпишат в петък, тати Тото не знае на кой свят се намира (в хубавия смисъл на думите), дружно отбелязахме първото проплакване на Борис, разгледахме снимки от телефона и сега сме в дилема дали ще се присъедини към пънк или метал банда. Kакто се видя от снимковия материал си тренира гласа, пък и косица си има в изобилие.
Да е жив и здрав за да радва мама и тате, дано и Bagheera бързо да свикне с "the bundle of joy".

неделя, 17 май 2009 г.

Hello - Lionel Richie

Ако има и други желаещи да проверят коя песен е била на върха във Великобритания на рождената им дата - ЦЪК!

Една наистина много любима песен! Нуше, благодаря за линка.

неделя, 3 май 2009 г.

Нещата, които обичам

Нуша ме предизвика да взема участие в блогърска игра и да споделя кои са нещата които обичам. 

Колкото и банално да звучи, ще започна с най-близките ми хора, не мога без тях. 

След това подреждам свободата си, имам предвид личната си свобода, правото ми да правя когато и каквото аз пожелая, без да ми се налага да ми държи някой сметка за това. Може на някой да ми се стори прекалено, но знам какво е да ти се държи сметка с кого си, къде си, защо си се прибрал 5 минути по-късно от работа или каквато и да било подобна глупост. 

Наред са птиците, тези красиви създания, имащи привилегията да могат да плуват, ходят и летят. (Е, поне част от тях, съмнявам се, че моят Додо можеше да плува ;) ) На първо място обаче сред птиците трябва да поставя лебедите и папагалите. Лебедите, защото владеят и трите начина за придвижване, а папагалите, защото говорящите им видове могат да се превърнат наистина в най-добрия ти приятел.  

След Фтиците подреждам конете и котките, понеже когато някой каже думата "грация" винаги се сещам или за кон или за някой представител на семейство котки, е понито не е сред най-грациозните, но в парка до Сараево имаше само такива. (Използвам случая да кача малко снимки от разходката до Босна.)   

Кучетата - сега съм в дилема какво куче би ми било по-добро другарче - лабрадор или ризен-шнауцер. Искам куче и туйто! 

След животинките подреждам моренцето, синьо и безкрайно, със слънчеви зайчета бягащи по вълните или пък черно, страшно и с бяла грива от пяна, или пък зелено, като водораслите които изхвърля на плажа, но различно всеки ден. 

Музиката, и тя като морето, различна, според настроението.

Моята голяма страст - автомобилите, малко непривично хоби за жена, но какво да се прави. Когато бях малка приятелките ми си играеха с кукли, а аз се радвах на едно метално Голфче 2ка, в мащаб, от VW, не зная кой го беше донесъл на мама, но в крайна сметка беше сред любимите ми играчки. 

Чаша топло и ароматно кафе ... без да споменавам порока покрай него ... Все пак моята баба казва, че кафето без цигара било отровно ... знае ли човек, може и да е вярно. По този повод поздрав с N.O.H.A. - Tu cafe.

И как бих могла да завърша списъка, ако не добавя и една студена бира накрая. 

вторник, 14 април 2009 г.

Търси се

Книгата на Франсис Фукуяма - "Големият разлом". Направих няколко безрезултатни опита да я открия - в библиотеката на УНСС липсва, по книжарниците е изчерпана, на Славейков казват също че скоро не е издавана. Опитах on-line книжарниците - 1ви в листата бяха Пингвините, поръчах си, копчето за поръчки на тази книга беше активно, след 2 дни получих мейл със следното съдържание:

"Zdravejte!

Njamame knigata v nalichnost. Porychahme, no shte se zabavim s dostavkata. Dopylnitelno shte Vi informirame kolko vreme shte otneme.

Pozdravi

Pingvinite"


след още 1 ден:

"Zdravejte!

Za syzhalenie se okaza, che knigata e s izcherpan tirazh i ne mozhem da dostavim. Shte anulirame porychkata.

Pozdravi

Pingvinite"


Нямам намерение да коментирам маймуницата (текст без редакция).
ОК, 2ри опит - търсим директно издателя, в случая "Рива" - регистрирах се на 01.04.2009г., поръчах, книгата ми излизаше като налична, изписа ми се, че техен служител ще се свърже с мен за поръчката ми и следното съобщение:
"Детайли за поръчка № 127
        ISBN                      Заглавие           Ед. цена   Количество    Общо
954-8440-458   Големият разлом        8.00                1                  8.00

Обща сума за плащане без доставка: 8.00 лв.
Посочените цени са с включен ДДС."

И така вече 15 дни ... Интересното е, че нито получавам отговор за липса на склад, нито я махат от книгите, които имат в наличност ЦЪК, още по-малко техен служител се е "свързал" с мен! Стои си като книга, която всеки може да си поръча!

"Големият разлом

Автор: Проф. Франсис Фукуяма
ISBN: 954-8440-458
Цена: 8.00 лв.
Категория: Обществени науки

ПОРЪЧАЙ
Американец от японски произход, бивш служител на Държавния департамент, днес професор по публична политика в университета "Джордж Мейсън" в САЩ, Франсис Фукояма безспорно е сред най-шумните имена в световен план, един от видните законодатели в интелектуалната сфера. След Краят на историята и последният човек (1992) и Доверие: обществените ценности и създаването на благосъстояние (1995), и третата му книга - Големият разлом (1999), породи бурен дебат в научните среди и заслужено зае челните места в престижни литературни класации."

АЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАМ УСЛУГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА"! И СМЯТАМ ДА ГИ "ПОХВАЛЯ" ЗА ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПРЕД ВСИЧКИ!!!

неделя, 22 март 2009 г.

Папагали




понеделник, 16 март 2009 г.

На Мъжете с любов!


Ако трябва да сме по-точни на мъжете, мислещи с панталоните си, с любов. 

Мислите си, че владеете ситуацията? Че всичко е под Вашия контрол? Че всеки прави това, което Вие искате? 

Да, ама не! Има хитри и манипулативни жени, които използват чара си за да Ви накарат да мислите нерационално, да изпълнявате всички техни прищевки, да се чувствате все едно владеете ситуацията, но да сте слуга, роб, подвластен на нагона си, воден единствено и само от сексуланите си желания. Жалки сте! Само да можехте да се видите отстрани ... тъжна картинка. С основен щрих - хитра Дама и глупаво Вале! И най-тъжното е, че никога няма да имате тази жена, тя само Ви използва, а когато прецени, че не сте й нужен, ще Ви зареже без да й мигне окото, като употребявана кърпичка за нос.

Поздравете Краля от мен :) 

понеделник, 9 март 2009 г.

СА 3640 МН - Renault Express

или по-известно като "Баничарка"!
Бясна съм! Пред блока места за паркиране НЯМА! Но ... аз имам гараж и живея със заблудата, че има къде да паркирам. Да, ама не! Защото нещастен селянин с горе упоменатия номер и вид возило тип "каручка" е решил, че неговото място за паркиране трябва да бъде пред моя гараж! Ок, хубаво, паркирал си неправилно, ама остави поне телефон на който да ти кажа да си разкараш таралясника от пред гаража ми! В пристъп на ярост ми хрумват няколко идеи:
Идея 1: Хващам един пирон и красноречиво по цялата кола му обяснявам защо не се паркира пред гараж.
Идея 2: Със същия този пирон проверявам колко дупки ще понесат гумите му.
Идея 3: Взимам нещо тежко и не оставям здрав прозорец по колата.
Идея 4: Спирачна течност по цялата боя - сваля я завинаги, а където не успее я уврежда в задоволителен размер.
Идея 5: Кисело мляко по предното стъкло. Ако успее да засъхне хубаво после колкото пъти и да я мие все ще му блести като кара срещу слънцето.
Идея 6: Евтина запалка в ауспуха - ефекта е бомбастичен, но запалката трябва да е от 20стотинки, иначе не става номера.
Идея 7: Секундно лепило в ключалката на резервоара. Ефективно, но със закъснение - кара си доволно докато не му свърши горивото, отива на бензиностанцията и ...
Идея 8: Строителна пяна в ауспуха.
Идея 9: Захар в резервоара. Важи само ако няма как да се приложи "Идея 7".
Идея 10: Вода в резервоара. Но това е лечимо с малко спирт за горене. (Също важи само ако няма как да се приложи "Идея 7").
Идея 11: Викаш "Паркинги и гаражи", по известни като "Паяците" и тук се натъкваш на 2 основни проблема:
Проблем 1: Любезна женица по телефона (983-67-47) ти обяснява как за повикване на "Паяк" дължиш такса от 15лв. Ок, аз обяснявам, че не аз съм паркирала неправилно, а някой друг, защо аз да дължа такса? Отговор: "Имаме такова нареждане!". Добре, прежалвам 15лв. в желанието си да паркирам в СОБСТВЕНИЯ СИ гараж, но ...
Проблем 2: Съседите ти, живеещи до тунела, водещ към вътрешния паркинг, са решили да си разширят апартамента и да снижат тунела. Резултатът: Тунелът е прекалено нисък за да може да се провре "Паяка" (както и пожарна, някои линейки, но на кого ли му трябват такива глезотии, то запали ли се веднъж нека си гори!).
И сега какво правим?
П.П. - Не съм агресивна, не поощрявам вандализма и не препоръчвам използването на която и да било от идеите, с изключение на номер 11, стига само да има как "Паякът" да стигне до неправилно паркираната кола.

неделя, 25 януари 2009 г.

Бе Те Ка

или Те ТаКа тормозим клиентите си! 

Преди няколко седмици баба ми се похвали, че от БеТеКа-то щели да им подаряват телефони и да направят номерата им цифрови. Обещали им телефони, които да могат да носят със себе си из градината. Аз си помислих, че ще им дадат безжични стационарни телефони,  но ми беше много интересно къде им е келепира на БТК. Мислих, мислих и реших, че ще им дадат някакви китайски боклуци на стойност около 2 долара парчето готова продукция, които ще работят максимум 3 месеца и ще дадат фира. Но не познах! Вчера разбрах, че телефона на баба не работи и отидох да видя защо. На място заварвам следната картинка:  (не намерих в бяло за да е по-оригинално). И красив надпис на дисплея - "Грешка в SIM карта" ! Я!!! Какво???? Каква SIM карта, какви пет лева? 

Следва 15 минутно търсене на копче за изключване или поне за рестарт - О, чудеса, НЯМА!!! Хммм, така не сме се разбирали! Започвам да търся предавател при розетката на телефона, все пак тази 20-сантиметрова антена за какво е? Друг кабел, освен за захранването, няма! Баба ми споделя, че техниците като дошли изскубнали всичките налични телефонни кабели ... в цялото село ... и до колкото чула и в цялата община. След още 15 минути разбирам, че надписът "SIM карта" със стрелка към стационарния телефон не е грешка в упътването, нито грешка на дисплея. И ... решавам, че най-лесно мога да рестартирам, ако извадя батерията. До тук добре, но братята китайци се бяха постарали максимално картинките от описанието да нямат нищо общо с действителността. В крайна сметка, действайки напълно наопаки на картинките, успях да измъкна батерията и да стигна до SIM карта с надпис "VIVATEL".  Ха, не било майтап, чудото на китайската технологична мисъл със звънко име HUAWEI верно е стационарен телефон със SIM карта! След рестарта всичко проработи, за сега, като изключим факта, че 20 см външна антена има по-лош обхват от вградена (миниатюрна) такава. Ноооооо.... да не издребняваме! След това ми отне още няма-да-казвам-колко-време за да обясня на 81-годишната ми баба как с това чудо на техниката да се обади на някого. 

Само едно не разбрах - Защо в село, в което няма канализация, в което има 2 асфалтирани улици на кръст, е, вярно, на 20 км от София, БТК трябва да усложнява живота на преобладаващото население от третата възраст, вместо да ги улесни. Защо трябва да им "дава на заем" (оказа се, че не им ги подарява, а само предоставя за ползване апаратите), играчки, които те не разбират, от които не могат да звъннат без проблем дори и на спешна помощ и които със сигурност не могат да носят със себе си в градината? 

Аз лично обмислям да взема на баба GSM апарат за въпросната карта на БТК_VIVATEL, само не ми е много ясно до колко ще се справи с него и с колко голям дисплей трябва да е, за да може да вижда какво пише на него без очила. Поне ще може наистина да го носи със себе си в градината! 

вторник, 6 януари 2009 г.

Студ на кутийки!

За много години! Честито Ви Богоявление! И честито Ви спиране на Топлото! 

В Абсурдистан настана нова суматоха! "Газ нЕма, действайте!" е новото мото на Топлофикация, която уведоми потребителите си, че за битови нужди намалява топлоподаването с 20%. 

Така, да сумираме. До сега, с "нормално" топлоподаване и с всички включени радиатори, вкъщи температурата едва достигаше 15 градуса (имаше нещо за нормална стайна температура, ама кой ли би си спомнил колко ще да беше). Проста математика - досега със слабо парно - 15 градуса, отсега - с намалено на 20% топлоподаване да кажем, че при минусовите температури навън и температурата в стаята се повлияе с 20% = 12,5 градуса. Ха! Кеф! А сега някой да ми каже алтернативни методи за отопление: 

1. събирате паркета в средата на стаята и го запалвате - ефективно, но за кратко (циганска енергийна ефективност)

2. взимате си чудото на техниката, наречено "духалка" (моля без задни мисли :) ) и се топлите, като за удобство или купувате брой "духалки" равен на броя стаи, или се премествате да живеете в една стая, която да Ви е хем спалня, хем хол, хем кухня, хем баня. 

3. купувате си климатик и се надявате останалата част от българския народ да не е стигнала до този извод и да не претоварите ел-мрежата, че тогава пак ще заприличаме на дискотека от птичи полет и ще ни резнат не само топлото, но и тока, па гледайте тогава телевизия на свещи. 

4. купувате си печка на дърва или въглища, преобразувате мазетата на складове за дърва (или терасите, според зависи кой с какво разполага) връзвате кюмбето към абсорбатора в кухнята и изхвърляте готварската печка. То и без туй на дърва яденето става по-вкусно, пък на комшията над Вас, който се е вързал към Вашия комин, щото от тази страна му било по-удобно, много му здраве. Ще го прекадите против зли духове и уроки. 

5. Местите се да живеете в колата, хем ще си я пазите, хем парното й работи. За оптимизация правите партия с някой съсед, все пак повечето коли са 4+1 и си делкате бензина или нафтата за една нощ. (Тук вече открито завиждам на хората които карат служебни коли - те ще са на жива далавера!) Пък и ще се опознаете с комшийте. След 2рата Световна Война в Австрия и Полша са строяли блоковете с една обща баня и тоалетна за етажа, за да се опознаят и сближат след войната. Пък при нас без война "по нужда" ще се сближаваме. 

6. Местите се на село при баба, там Топлофикация няма, гората е наблизо, дървета бол, ако не Ви хване Горския, а сутрин пътувате с часове към работата и чакате в задръстването с останалите столичани на входовете на града. 

7. ... ако някой има още идеи - ще се радвам да ги сподели.

Може после да издадем наръчник за оцеляване в България при зимни условия. Трябва само да добавим непочистените "квартални" улици, нехайството на Общините и на собствениците за тротоарите и стотиците хора,  минали през травматологията само за няколко дни. Слушах вчера една дама в поликлиниката: - На мен вчера ми беше ден за чистене на сняг пред блока, ама така ме болят и двете ръце, че им теглих една и няма да чистя. - и само след няколко минути, явно забравила какво е казала - Оу, ами сега как ще се прибирам по тъмното в тази поледица? Никъде не е почистено! 

Така ни се пада! След като не ни е еня за нищо и никой, след като сме такива мазохисти да търпим, след като всеки плюе по управлението, било държавно или общинско, а после не ходи да гласува, след като сме на последно място в Европа по средни и минимални заплати (дори и Босненците са преди нас ... ) и въпреки това по заведенията няма места дори и през делничните дни, то тогава нека празнуваме. Нас това не ни касае! Честит Ви Йордановден, честит Ви Ивановден, Антоновден, Атанасовден и така до Петровден! Пък пийте по едно, барем се стоплите! Наздраве!

Edit1: Подсетиха ме, че няма да има и топла вода ... по-скоро хладка, а и това ще е до време ... тъй, че остава варианта с печката на дърва и тенджера с вода на нея, да се грее, че да може човек да се "позамие", пък голЕмото къпане - лятос на реката! 

Due to the current financial crisis facing the world at the moment, the light at the end of the tunnel will be switched off to save on electricity costs, until further notice. 
Sincerely yours, God