петък, 19 октомври 2007 г.

Мислех си ...

... как живеем и как изпускаме много неща от живота си, чакайки нещо или бързайки за някъде. Как чакаме петък вечер, когато приключва работната седмица и как се радваме на съботата и неделята, как чакаме идващите празници заради почивката или за да можем да се видим с някого и ... така се редят дните ... ден след ден ... седмица след седмица ... месец след месец ... година след година! Винаги бързаме за някъде. Първо бързаме да пораснем, да тръгнем на училище, да станем тинейджъри, да навършим пълнолетие за да вземем лелеяната шофьорска книжка и да получим, макар и отчасти, своята независимост от родителите. После бързаме да завършим да си намерим работа, да създадем семейство, да имаме деца и ... и един прекрасен ден се събуждаме и се чувстваме остарели ... не знаем как това време, което винаги бързаме да настигнем ни е подминало и е отлетяло безвъзвратно. Чудим се защо сме отделили толкова малко време на близките си, как така уж толкова бързахме, пък някак сме пропуснали много неща?!? Май много се отнесох.
Мисълта ми беше, че бързайки, пропускаме да се видим с близките си, да им кажем колко държим на тях и колко ги обичаме. Пропускаме да се порадваме на хубавите моменти в живота. Но това го разбираме прекалено късно. Спрете се! За никъде не бързаме. Живота е пред всеки от нас, да го изживеем пълноценно.
Днес един тъжен повод ме накара да се замисля за всичко това. Как не успях да кажа това на близките ми, които си отидоха. На леля, на която не успях да благодаря за грижите й за мен, за домашния сладолед със захарни пръчици, за песничките ... и за още толкова много неща. На дядо за приказките, за играчките от дърво, които оживяваха в ръцете му, за всичко, за всичко ... Благодаря ви! Макар и късно казано.

3 коментара:

osobena каза...

Уви, ще трябва да се съглася. Твърде често погълнати от сивото си ежедневие(или бягайки от него) не забелязваме хората, които са всеки ден около нас, хората, които приемаме за даденост... До момента, в който вече ги няма. Уви!

Dodushka каза...

mersi deska ;)

osobena каза...

Molq, ama mi se iskashe da mojeh da ne se saglasq!:(