Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.
София днес (1929 година)
Преди 6 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар