досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар