...
And I don't want to move a thing
It might change my memory
Oh I am what I am
I'll do what I want
But I can't hide
I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me
I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me
I don't want to call my friends
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been
Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent:
I haven't really ever found a place that I call home
I never stick around quite long enough to make it
I apologize that once again I'm not in love
But it's not as if I mind
that your heart ain't exactly breaking
It's just a thought, only a thought
But if my life is for rent and I don't lean to buy
Well I deserve nothing more than I get
Cos nothing I have is truly mine
I've always thought
that I would love to live by the sea
To travel the world alone
and live my life more simply
I have no idea what's happened to that dream
Cos there's really nothing left here to stop me
It's just a thought, only a thought
But if my life is for rent and I don't learn to buy
Well I deserve nothing more than I get
Cos nothing I have is truly mine
While my heart is a shield and I won't let it down
While I am so afraid to fail so I won't even try
Well how can I say I'm alive
If my life is for rent...
И освен това ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei!
* Dido - Here with me
Няма коментари:
Публикуване на коментар