сряда, 5 ноември 2008 г.

Тъжно ми е ...

... листата по дърветата пожълтяха, падат мъгли и макар че през деня е топличко, то сутрин есента напомня за себе си. Рано-рано има понякога дори скреж по стъклата, а на мен не ми се иска топлото време да се сбогува с нас до пролетта. Не искам да пожълтяват листата, не искам да падат, не искам да е студено. Не знам защо, но никога не съм харесвала есента. Някак предпочитам студената зима, но не и есента. Действа ми депресиращо. Уж топличко и слънчево, пък студ, мъгла и скреж. Сутрин с палтото, на обед по къси ръкави. Но това е само за малко ... и на ужким. Наистина има само грип, вируси и разни други бацили. Бррр!!! Романтичните описания на есенни картини оставям на специалистите. Или поне на тези, които обичат есента.
Овнешката ми природа налага превес на симпатии към пролетта, началото, събуждането на природата за новия живот, цветни поляни, обляни в светлина и капки от роса, образуващи слънчеви зайчета по цветята. И ... и великденски зайци, подскачащи с кошнички с шоколадови яйца, с венци от нарциси и ... много калинки, кацнали на гъбки, хванали се за ръце, и ... и лястовички, черно-бели, свиващи гнезда под някоя стреха, и ... и щъркели, застанали величествено и гордо на един крак на комина на съседната сграда, и ... деца, много деца, тичащи през поляните, събиращи цветя за венци ...
Искам да в топло, искам слънце... ама ... май ... чак ... напролет :(

Няма коментари: