Последните дни ми дойдоха в повече ситуациите в които някой умишлено, преднамерено и съвсем целенасочено се опитва да ме убие докато съм зад волана. Абе, ше му се не знае, аз ли съм единствения мишок, който спазва правилата за движение и ограниченията по пътя? Разбрах нагледно какво е "нано-секунда" в момента в който светна от червено - жълто на светофара и аз отпуснах съединителя за да тръгвам, една руса ... (всеки е свободен да си мисли каквото си иска) зад мен, с една умряла Фиеста от преди 20 години натисна клаксона! Явно бърза момичето, не й обърнах внимание, но 5 метра след светофара започна да ми присветва с фарове и да си излива гнева върху клаксона. Ходи обяснявай на некои дето са си купили книжките, че В ГРАДА, ЛЯВАТА ЛЕНТА НЕ Е ПО-БЪРЗАТА, ТОВА НЕ Е МАГИСТРАЛА! В ГРАДА ЛЯВАТА ЛЕНТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА Е ЛЕНТА ЗА НАЛЯВО (НА СЛЕДВАЩОТО КРЪСТОВИЩЕ)!!! И колкото и да ми светкате, свиркате, псувате и размахвате каквито там пръсти имате в излишък - НЯМА ДА СЕ МРЪДНА!!! Карам с ограничението (признавам си - от време на време с малко над него), никога не се "влача" и ако искате да ме изпреварите с много НАД ограничението, може да ме прескочите! А аз обещавам, на такива като русата, да пожелавам от все сърце захар в резервоара, лепило на ключалката, запалка в ауспуха и спирачна течност по боята!!!
Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.
Първият е взет от тук:
Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...
и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!
Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....
Поздрави и т.н.
ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)
А вторият - от тук:
Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...
Поздрави и т.н.
ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???
А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!
Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.
Първият е взет от тук:
Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...
и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!
Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....
Поздрави и т.н.
ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)
А вторият - от тук:
Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...
Поздрави и т.н.
ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???
А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар