Стихче,

посветено на събитията от днес.
Добрата ми прати едно апокрифно стихче:


Тихичко си спели хората в града,
Кучетата само кръстосвали нощта,
Изведнъж обаче: всички на крака,
София разтърси ударна вълна.

“Най-после”, въздъхна бабичка една,
Ех, колко отдавна тя чакаше смъртта,
С пълни гърла врещяха деца,
Тийнейджъри кротко пафкаха трева.

Кмета Бойко станал лекичко смутен,
Погледнал навън и останал изумен,
Какво да видят тез хубави очи.
Милата европейска столица гори.

Нахлузил чехли, скочил в мерцедеса,
Че в медиите вече скочил интереса
Дали не е отровен тоз пушек тъмносив,
Или пък, напротив, прави те щастлив.

Стражари и апаши военните играли
А то пък за беда складът им се запали
Бум! Експлозийка селата връхлетя
И сяра на талази забули ги в мъгла.

Президентът също дотича по халат
Къде ти той от кмета ще остане по-назад
И всички цял ден мъдрят какъв е тоя склад
Че заради него останахме без град...