а аз вместо да съм си вкъщи, да съм се наспала до 12ч. на обед и сега да се захващам с учебниците за изпита в понеделник при небезизвестния (поне за възпитаниците на УНСС) Проф. Д.Шопов и неговите възгледи за изпитите, тестовете, купчините с изпитни работи и индустриалните отношения, аз съм в офиса, затрупана от нечовешко количество работа, както винаги спешно от-днес-за-вчера и не знам дали ще си тръгна навреме. Не знам някои хора не разбират ли, че като работя на 30ч/седмица, количеството изпратена работа трябва също да е като за 30ч/седмица? Но поне не съм само аз, какво да кажат колежкиет дето са на по 20ч/седмица и получават същото количество като мен? Отде тоз късмет да ми се случи най-неприятния изпит да е на първата дата от сесията? Но това май е продължение на една доста НЕсплучлива, НЕкъсметлийска или казано накратко каръшка седмица.
Всичко започна в понеделник. (И аз като любимия ми рижав котарак от анимационните филмчета - мразя понеделниците и обожавам лазаня) Та, да не се отплесвам - понеделник, 12ч. - проверка дали сме освободени по фирмена култура - о, да и то с 6! Има надежда за тази седмица! В сряда трябва да се заявим в малката конферентна зала за "Акредитационната комисия". Защо? Не казват! Лошо ... Няма как да не отидем.
Вторник - на работа от рано сутринта, след това паля гуми към университета, където вече ме чакат с готов тест по икономика на обществения сектор. Красота, 15 въпроса, изглежда всичко си знам и излизам доволна. Все пак само няколко точки ми трябват за да се освободя.
Междувременно чакам резултати по "моя" въпрос в работата и съм доста притеснена.
Сряда, рано сутрин в университета, закъснявам за лекция, на която съобщават, че:
наместо изпит сме поканени да направим контролно в петък, 7:45.
Който не приеме поканата или не е доволен от оценката си може да се яви на датата на изпит за устно препитване. Хм, значи да сумираме - в петък ставам в 6, отивам в университета за контролно (в ден, който попринцип ми е определен за работа), значи трябва да си сменя програмата. Пак... ОК, няма проблеми.
12ч - за резултати от контролното предишния ден. Имам 4, минимален брой точки ме дели от лелеяната петица и освобождаване от изпит. Решавам все пак да питам дали не биха записали тази оценка, като им заявя, че съм доволна от постиженията си, нямам намерение да се боря за повече (не че нямам амбиция, просто знам, че нищо не знам) и да ме оставят на мира. Отговорът: "Твърдо не!", еми 'начи на изпит!
14ч - "Акредитационна комисия" - оказва се, че акредитацията е за друга специалност, а ние сме само за да попълним бройката на участниците, но в момента в който го разбираме и решаваме да се спасим - вече е късно! Следват 2 мъчителни часа, които да затвърдят мнението ми, че хуманитарните науки нямат какво да търсят в икономически университет! Ама защо те горките, видиш ли, учели икономика? Абе, "муцка", като кандидатстваше в иконимическия какво си мислеше? Че ще ти преподават ядрена физика или медицина ли? ... Освен това, имахме глупостта (ние, икономическата специалност!, дошла за да запълни бройката), да се обадим и да изразим мнение по някои въпроси. Последваха куп изказвания на "неикономисти" и няколко посочвания с химикалка към нас с думите: ами те икономистите ... Мдам ... каква наглост само от наша страна да учим икономика в Икономическия! Денят приключи с опит да си науча за контролното следващия ден.
Четвъртък - рано рано на работа - трябва да си приключим бързо задачките и да бягаме към университета за контролното и някоя и друга заверка. В 13ч гордо, с книжка в ръка, получавам заветната заверка и се втурвам към залата за контролното. Естествено, първо съобщават оценките (защото колегите ми са правили контролното миналата седмица, докато аз бях в Германия, но пък аз съм спокойна, защото съм говорила с преподавателя и той ми е казал, че ще правя контролно след колегите ми, демек "днес!"). Така, чувам си името, "От първото контролно - оценка 4, второ няма, значи, Колежке, ще се видим с Вас на датата на изпита!", ама чакайте малко, как така, нали говорих с Вас и ми казахте, че може днес да правя и аз контролно?, "Няма такова нещо. Не си спомням да съм Ви обещавал!". Ами ... добре ... няма проблем ... какво е един изпит повече за моята особа? Решавам, че след тази емоция ми се полага да пия едно кафе с колежките. Работата няма да избяга, а и имам още малко време. Какво като ще вися после до късно в офиса? Може пък поне като в университета не ми върви, в работата да е по-добре! Да, ама не! "Моят" въпрос бил решен, но с неблагоприятен (поне за мен) край! Споменавам набързо роднините от женски пол на някои хора и решавам, че не си струва да се ядосвам за глупости. Пък те да се "оправят" както намерат за добре! Като единствен логичен завършек на вечерта, сядам да уча за контролното на следващия ден!
Петък - 6ч - звъни будилник - проклинам този, който е измислил ранното ставане, този който е изобретил будилника и всички онези, които още не са открили как да спрем времето. Споменавам родата им до девето коляно и се отправям към кухнята за кафе. 7:18 съм пред университета, запалила цигара и пожелавам хубав ден на СС и РВ регистрациите дето ми теглиха по една защото карам само с 20 км/ч над ограничението. 7:40 - пред залата за изпит осъзнаваме бруталната реалност, че сме над 300 души пред зала за 200, където ще ни накарат да седнем през място за да не преписваме. Преподавателят по навик закъснява с 30 мин, пуска най-напористите в залата, а на останалите ни казва да се появим след час. Ходи обяснявай, че си на работа от 9:30 ... В 9:20 успешно заедно с няколко колеги се добираме до първия ред на банките, не защото сме най-ученолюбивите, а защото дори нямаме пищови от които да преписваме, а и все пак ни е казал, че ще даде тест. Е, оказа се, че не знаем какво е това тест. 8 въпроса, от които 2 задачи, 5 отворени въпроса от типа: "Обяснете понятието и начертайте графиката" и само 1 затворен въпрос. Резултатите в понеделник. А дано да са положителни! И се понасям към работата, където ме чакат задачки-закачки като за целия китайски народ + 20% от населението на Индия.
ПП - започнах да пиша в събота, но все пак бях на работа и можах да скалъпя само първите няколко реда. Сега е неделя, аз гледам умно учебника по индустриални отношения и се чудя как можеш за 330 страници да не напишеш нищо смислено.
Ами ... надявам се следващата седмица да е малко по-добра от тази.
Всичко започна в понеделник. (И аз като любимия ми рижав котарак от анимационните филмчета - мразя понеделниците и обожавам лазаня) Та, да не се отплесвам - понеделник, 12ч. - проверка дали сме освободени по фирмена култура - о, да и то с 6! Има надежда за тази седмица! В сряда трябва да се заявим в малката конферентна зала за "Акредитационната комисия". Защо? Не казват! Лошо ... Няма как да не отидем.
Вторник - на работа от рано сутринта, след това паля гуми към университета, където вече ме чакат с готов тест по икономика на обществения сектор. Красота, 15 въпроса, изглежда всичко си знам и излизам доволна. Все пак само няколко точки ми трябват за да се освободя.
Междувременно чакам резултати по "моя" въпрос в работата и съм доста притеснена.
Сряда, рано сутрин в университета, закъснявам за лекция, на която съобщават, че:
наместо изпит сме поканени да направим контролно в петък, 7:45.
Който не приеме поканата или не е доволен от оценката си може да се яви на датата на изпит за устно препитване. Хм, значи да сумираме - в петък ставам в 6, отивам в университета за контролно (в ден, който попринцип ми е определен за работа), значи трябва да си сменя програмата. Пак... ОК, няма проблеми.
12ч - за резултати от контролното предишния ден. Имам 4, минимален брой точки ме дели от лелеяната петица и освобождаване от изпит. Решавам все пак да питам дали не биха записали тази оценка, като им заявя, че съм доволна от постиженията си, нямам намерение да се боря за повече (не че нямам амбиция, просто знам, че нищо не знам) и да ме оставят на мира. Отговорът: "Твърдо не!", еми 'начи на изпит!
14ч - "Акредитационна комисия" - оказва се, че акредитацията е за друга специалност, а ние сме само за да попълним бройката на участниците, но в момента в който го разбираме и решаваме да се спасим - вече е късно! Следват 2 мъчителни часа, които да затвърдят мнението ми, че хуманитарните науки нямат какво да търсят в икономически университет! Ама защо те горките, видиш ли, учели икономика? Абе, "муцка", като кандидатстваше в иконимическия какво си мислеше? Че ще ти преподават ядрена физика или медицина ли? ... Освен това, имахме глупостта (ние, икономическата специалност!, дошла за да запълни бройката), да се обадим и да изразим мнение по някои въпроси. Последваха куп изказвания на "неикономисти" и няколко посочвания с химикалка към нас с думите: ами те икономистите ... Мдам ... каква наглост само от наша страна да учим икономика в Икономическия! Денят приключи с опит да си науча за контролното следващия ден.
Четвъртък - рано рано на работа - трябва да си приключим бързо задачките и да бягаме към университета за контролното и някоя и друга заверка. В 13ч гордо, с книжка в ръка, получавам заветната заверка и се втурвам към залата за контролното. Естествено, първо съобщават оценките (защото колегите ми са правили контролното миналата седмица, докато аз бях в Германия, но пък аз съм спокойна, защото съм говорила с преподавателя и той ми е казал, че ще правя контролно след колегите ми, демек "днес!"). Така, чувам си името, "От първото контролно - оценка 4, второ няма, значи, Колежке, ще се видим с Вас на датата на изпита!", ама чакайте малко, как така, нали говорих с Вас и ми казахте, че може днес да правя и аз контролно?, "Няма такова нещо. Не си спомням да съм Ви обещавал!". Ами ... добре ... няма проблем ... какво е един изпит повече за моята особа? Решавам, че след тази емоция ми се полага да пия едно кафе с колежките. Работата няма да избяга, а и имам още малко време. Какво като ще вися после до късно в офиса? Може пък поне като в университета не ми върви, в работата да е по-добре! Да, ама не! "Моят" въпрос бил решен, но с неблагоприятен (поне за мен) край! Споменавам набързо роднините от женски пол на някои хора и решавам, че не си струва да се ядосвам за глупости. Пък те да се "оправят" както намерат за добре! Като единствен логичен завършек на вечерта, сядам да уча за контролното на следващия ден!
Петък - 6ч - звъни будилник - проклинам този, който е измислил ранното ставане, този който е изобретил будилника и всички онези, които още не са открили как да спрем времето. Споменавам родата им до девето коляно и се отправям към кухнята за кафе. 7:18 съм пред университета, запалила цигара и пожелавам хубав ден на СС и РВ регистрациите дето ми теглиха по една защото карам само с 20 км/ч над ограничението. 7:40 - пред залата за изпит осъзнаваме бруталната реалност, че сме над 300 души пред зала за 200, където ще ни накарат да седнем през място за да не преписваме. Преподавателят по навик закъснява с 30 мин, пуска най-напористите в залата, а на останалите ни казва да се появим след час. Ходи обяснявай, че си на работа от 9:30 ... В 9:20 успешно заедно с няколко колеги се добираме до първия ред на банките, не защото сме най-ученолюбивите, а защото дори нямаме пищови от които да преписваме, а и все пак ни е казал, че ще даде тест. Е, оказа се, че не знаем какво е това тест. 8 въпроса, от които 2 задачи, 5 отворени въпроса от типа: "Обяснете понятието и начертайте графиката" и само 1 затворен въпрос. Резултатите в понеделник. А дано да са положителни! И се понасям към работата, където ме чакат задачки-закачки като за целия китайски народ + 20% от населението на Индия.
ПП - започнах да пиша в събота, но все пак бях на работа и можах да скалъпя само първите няколко реда. Сега е неделя, аз гледам умно учебника по индустриални отношения и се чудя как можеш за 330 страници да не напишеш нищо смислено.
Ами ... надявам се следващата седмица да е малко по-добра от тази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар