Ако трябва да степенувам качествата, които най-много ме отвращават в хората, може би на първо място бих поставила лицемерието. (За немарливостта, безотговорността и други – следващ път!) Просто не мога да си представя що за човек трябва да си за да лицемерничиш? Ум не ми го побира как е възможно пред мен някой да е най-милото, грижливо, съпричастно и състрадателно същество, а в същото време да ми прави мръсно и да ми забива нож в гърба (май прекалявам със сравненията, но все пак …). Просто не разбирам и туйто! Аз самата не бих била способна. Аз или харесвам някого, или не. Ако е налице втория случай – гледам да избягвам тази особа, а ако няма как да я избегна – да се държа с индивида в рамките на доброто поведение и възпитание. Нищо повече! Не мога да кажа на някого, когото съм изгонила, колко много ще ми липсва и как ще се радвам да се виждаме, дори и да не работим заедно! (Същото като при завършване на училище – на бала всички много се обичат, на всички им е много весело заедно, разменят се реплики от рода: „Айде, ще се чуем!”, „Много ще ми липсвате, трябва да не се забравяме и да се виждаме и после!” и прочее … всеки ги е чувал на бала си от съучениците си. Но колко души наистина поддържат някакъв контакт със съучениците си?) Ха, нова мисъл – ако се приеме, че човек на бала си не е пораснал, демек е още дете и затова казва така, то ако възрастен човек (е, са … не на 100 години, но над 30те) каже подобно нещо, то по дедуктивна логика какво излиза?
Другата страна на лицемерието, на което станах свидетел е: „милото” създанийце, горкото, те моли за услуга и ти понеже си „Мека Мария” (за да не кажа наивно същество, будала, глупак, тъпанар и прочее синоними в случая), разбира се помагаш, за да разбереш после, че докато си помагал на „безпомощното” създание, то то е било заето да ти крои номера. Хм … неприятно. Осъзнаваш, че все пак не било толкова „наивно” и „мило”, а още по-малко - „безпомощно”. Всичко това е една перфектно оттренирана роля, с перфектно създадена маска и стереотип за поведение, който ти, будалата, не си прозрял навреме. Еми, аз освен да кажа едно голямо „Наздраве!” на всички себеподобни с една чаша студена вода!
Другата страна на лицемерието, на което станах свидетел е: „милото” създанийце, горкото, те моли за услуга и ти понеже си „Мека Мария” (за да не кажа наивно същество, будала, глупак, тъпанар и прочее синоними в случая), разбира се помагаш, за да разбереш после, че докато си помагал на „безпомощното” създание, то то е било заето да ти крои номера. Хм … неприятно. Осъзнаваш, че все пак не било толкова „наивно” и „мило”, а още по-малко - „безпомощно”. Всичко това е една перфектно оттренирана роля, с перфектно създадена маска и стереотип за поведение, който ти, будалата, не си прозрял навреме. Еми, аз освен да кажа едно голямо „Наздраве!” на всички себеподобни с една чаша студена вода!
Няма коментари:
Публикуване на коментар