петък, 4 април 2008 г.

'till death do us part ...

Съвременна семейна приказка ... но не като описаните по-долу, завършващи с happy end, а малко по-различна, по-тъжна и за съжаление по-съвременна.
Не зная дали това е новата тенденция, нова представа за семейството и за семейния живот, но все по-странни са ми познатите ми (бързали със заветното "ДА"), които в последствие разбират, че може би не са дорасли за него. Не са дорасли, за да осмислят сериозността и отговорността на това "ДА", което казват в обредния дом и в църквата. Не са успели да разберат навреме, че още им се "живее" или казано по друг начин - още им се "скита", "хойка" и т.н. ... Странното е, че това се появява както при жените, така и при мъжете. Като напук на брачните клетви.
Може би аз съм с по-остарели виждания по въпроса, но ... когато някой сподели с другиго, че смята да изневери на законовата си половинка, и другия човек зададе логичния въпрос: "Но ти не си ли женен / омъжена?" и получи в отговор: "Едното няма нищо общо с другото!" ... Е, как да не се втрещи човек.
Или друга ситуация, дечко (по душа), врекъл се във вярност и вечна обич на 18 години, който ... съжалява, че е бил само с 1 човек интимно - резултат - започва да си наваксва, но се оправдава с възрастта си. Хм ...
Още един случай (тук вече пола не мога да го скрия) - пак се омъжва на 18 год., ражда на 19 год. и ... работата е ясна.

I take you to be my wife/husband, according to God’s holy decree: to have and to hold from this day forward, for better for worse, for richer for poorer, in sickness and in health, to love and to cherish, 'till death do us part: and to that I pledge you my faithfulness.

Няма коментари: