вторник, 22 април 2008 г.

КАТ или как се гледат филми

След разказите за автомобилите, ударчетата, застраховките, застрахователите логичното продължение би било КАТ.
Та да си кажа болката. За незапознатите (които предполагам вече не са много, имайки предвид тълпите пред въпросната институция) да разясня – КАТ също е „у ЕУропата”. Има си два автомата за номерца, е са, с малко архаичен вид и на пръв поглед може да се усъмните дали изобщо работят, но все пак ги има. Освен това постройката, приличаща на барака от някой филм на ужасите, е снабдена и със светлинни табла на които се изписва номера на билетчето (печалба няма, но получаваш правото да застанеш пред гишето), има си климатик, че дори и огромен плазмен телевизор. Пред въпросното чудо на техниката са строени, в криволичещи редици, сгъваеми столчета, на които човек да може спокойно да се разположи и да позяпа някое филмче докато му дойде реда. И то какво филмче! Не трилър, не крими, не ужас, ами 3в1! Катастрофи, размазани или усукани около стълбове МПСта, кървища, трупове, … с една дума „Страхотия!”, която ти действа на перисталтиката и на нервната система, или погледнато другояче – новините в картинки. Нямаше надпис – не се препоръчва за хора със слаби нерви, не е подходящо за лица под 18 години и други подобни. Пускат си филмчета на воля, а който е имал „благоразумието” да си вземе и отрочето за компания докато чака – да му мисли. Все пак … да се учат от малки, така да се каже. Освен филмите на ужасите имаше и едно доста „нетипично” за тази институция филмче, направено по подобие на едно много симпатично за Италия в ЕС. Българската му версия далеч не е толкова добра колкото италианската, но това си е лично мое мнение. Все пак това беше последното нещо което очаквах да видя на плазмен телевизор в КАТ.

Няма коментари: