Застрахователи, застраховани и некадърни преводачи

Както вече писах за ПТП-та, след това се налага да правиш разни доста неприятни неща. Например да се занимаваш със застрахователи. Тези, иначе сигурно много симпатични в личния си живот лелки, които трябва да ти обяснят какво да направиш, къде да отидеш и към кого да се обърнеш, по телефона мълчат като пукали и трябва да им вадиш думите с ченгел от устата. И сега да обясня защо казвам така за тях:
Получавам аз писъмце от застрахователя в което пише, че в еди какъв си срок трябва да им представя следните неща:
1) Лична карта
2) Шофьорска книжка
3) Протокол за ПТП
4) Акт
5) Застраховка
6) Автомобил
И отдолу допълнение: "Може да ги изпратите и по пощата или по факс"
Хм, че се ударих с колата, ударих се, ама пък чак толкоз да съм я смачкала, че да се събира в пощенски плик? Не си спомням. А те душите златни какво направили - превели стандартното писмо от немски и ... изгубено в превода ... се получило, че и автомобила трябва да бъде изпратен по пощата. Как да не се радваш на такива преводачи? Навремето една много "талантлива" и сигурно много "добра" преводачка-филоложка наместо да напише в превода на немски "Акт за раждане" ми беше написала "КВИТАНЦИЯ за раждане"!!! Да се не нагледаш на такъв документ - "красУта"! Ама като още не го шпрехах тоя език? Де да знам какво ми е написала? Е, вярно, в банката, в университета и на куп други места в немско хората много се смееха като виждаха "КВИТАНЦИЯТА" ми за раждане, но за добро или зло не ми казваха защо се смеят. Чак по-късно разбрах.
Та да се върна пак на лелките от застрахователните дружества - обаждам им се аз да ги попитам точно как предпочитат да им пратя колата - по пощата или по факс, а те ми отговарят с половин уста. Аз обаче не се предавам и питам къде трябва да отида, какво е приемното време там и разни други неща. Отговора който получих беше "В централата!". Хм, явно е много известно място това "Централата" сигурно всеки го знае и който и срещнат да попитам за работното й време, най-много да ми се накара на какво са ме учили в училище, че не знам къде е "Централата" и какво й е приемното време. Ще трябва тогава да си призная, че бягах от час за да играя карти в едно кафене на Пиротска.

Bruce Dickinson - Tears Of The Dragon

For too long now
There were secrets in my mind
For too long now
There were things I should have said
In the darkness
I was stumbling for the door
To find a reason
To find the time,the place,the hour

Waiting for the winter sun
And the cold light of day
The misty chost of childhood fears
The preessure is building
And I can't stay away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Where I was
I had wings that couldn't fly
Where I was
I had tears I couldn't cry
My emotions
Frozen in an icy lake
I couldn't feel them
Until the ice becan to break

I have no prayer over this
You know I'm afraid
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Slowly I awake
Slowly I rise
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Призраци от миналото

Призраци от миналото, които се появяват неочаквано, имат лошия навик да те разстроят, да се правят, че нищо не се е случило и сякаш вчера е било, когато сте си говорили за последно. Призраци, от които си искал да се отървеш, да не срещаш повече, но въпреки всичко, когато това все пак се случи, те интригуват по свой си начин. Иска ти се да ги попиташ как е там? Харесва ли им сегашния им живот и как се справят. Но не го правиш! Отговаряш само кратко и ясно, почти с "Да" и "Не" на въпросите им за теб, тръпки те побиват като се сетиш за миналото и ти се иска да се разкрещиш на призрака и да му кажеш "Върви по дяволите! Не ме е страх от теб, но не искам да те виждам повече! Бъди щастлив там където си, желая ти всичко най-хубаво!". 
Странни създания са те. Радват се да те видят, толкова невинно и искрено, почти по детски, но в същия момент осъзнават, че са минало и че са само един призрак, без плът, без кръв и нямат място в твоя свят. И точно тогава изчезват също толкова ненадейно както са се появили. А ти се молиш да не се срещаш повече с тях.