King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави!