сряда, 12 март 2008 г.

Искам си моя къщичка!

Искам си моя къщичка, където да не се съобразявам с НИКОГО! Писна ми. Искам където си оставя нещата, там да ги намирам. Искам като се прибера и ми е уморено - да мога спокойно да си легна да спя, а ако не ми се спи - да не трябва да пазя тишина на останалите. Искам когато имам да върша нещо да не ми се казва "Ами че кой ти пречи?" Как кой ми пречи? Това, че няма да мога да ползвам МОИТЕ вещи в МОЯТА стая, (нищо против дядо), просто АЗ ИМАМ ДА УЧА и след като имам да уча и наистина имам и доброто желание да уча си ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕТО! Искам никой да не ми се пречка и да не се съобразявам с НИКОГО! Някой ще спи в моята стая, а аз междувременно (сигурно и на загасена лампа) ще мога да седна да уча? WTF?

Бяла спретната къщурка с две липи отпред ... е, не искам чак толкова, стига ми и апартаментче, искам да си имам "МОЯ" си къщичка и да не ми се налага да се съобразявам с никого. Доста банално, но ... какво да се прави. Искам да си знам че моето си е мое, никой няма да ми стовари дрехите пред вратата и да ми каже да не се връщам, искам да не трябва да досаждам на някого когато има "гости" и видиш ли за мен няма място. Просто май за последните години все се случва някаква такава ситуация, която да ме върне към действителността, че нямам нищо мое. Нищо сигурно. Нищо за "утре". Офертата с квартира не ми се нрави, някак не е по вкуса ми. Не ми се дават пари "на вятъра", не ми се изплаща чужд кредит за апартамент, в който аз да съм временно. Не ми се живее и със съквартиранти - прекалено тежък характер имам за съжителство с хората. Или поне аз така си мисля. Може би останалите нямат проблем да бъдат събуждани от съквартирантите си всеки божии ден в 7ч. сутринта или не се сещат да спорят "Именно защо чинийте за хранене НЕ СЕ МИЯТ С ПРЕПАРАТА ЗА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ!". Вярно, че имат общо название - и едното чиния и другото, ама ... да си имаме уважението!

Няма коментари: