* ... или казано по нашенски: Писна ми!
Първо да ме извинят хората от провинцията. Думата "селянин" я използвам единствено и само в смисъла на "Селяндур", но правя разлика между двете понятия. Позволих си да "открадна" определението от един блог, в който автора му много добре е описал разликата между тези две понятия:
1.Селянин – Човек, който живее на село или в малък град. В България големите градове са София, Варна, Бургас и Пловдив (с малко уговорки)
2.Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи)
3.Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
4.Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е “на далавера”. Гледа винаги да изклинчи и да “претакова” държавата, колегата или шефа.
5.Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните
6.Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти.
7.Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал и му плаща данък.
8.Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
9.Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град за една година маха диалекта.
10.Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистия български език.
11.Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
12.Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора и да оповръща таксито и опикае асансьора.
Та, обратно към причината да напиша този пост. Все повече се замислям, аджеба, кои точно хора идват "У големиО град" (с малки изключения) - това са именно селяндури, които са решили, че родното им място е гадна дупка, от която трябва на всяка цена да избягат. Виждала съм доста представители на тази прослойка от обществото, най-общо могат да се разделят на следните основни групи:
- мацки, боядисани по-скоро като за Околовръстното, с безвкусно подбрани дрехи, които идват с ясното съзнание да си "хванат" някой софиянец, ако може да е по-добре материално, който да ги "осигури" (разбирай да им купи жилище и кола и да им дава джобни), та те да могат да "въртят по кафетата", да ходят на фрЕзьор и на манЕкюр и по цял ден нищо да не правят.
- жени (около 27 - 37 годишни), най-често заемащи сравнително добри длъжности на работното си място, които се изживяват като велики и незаменими. При тях, най-лошото, което може да ти се случи е да си им подчинен и да знаеш малко повече от тях. Тогава никой не може да те спаси от непрестанните им набези, словесни атаки и желанието им да те уволнят, да не би случайно някой да разбере, че за нищо не стават и да им изстине местенцето.
По-конкретно за втората група (имам няколко примера пред очите си почти ежедневно):
Най-често тези индивиди са свикнали на скъперничество - ходят пеш по 2-3км всеки ден, само и само да не дават пари за карта или билет, но в същото време казват колко е хубаво да си имаш кола (хм, да, ама и тя струва пари, а и не се движи на вода!). Всичко над 5лв. им се струва скъпо, като стане въпрос кой къде ще ходи на почивка, без грам срам изтърсват в ефир, че ще тръгнат на стоп, пък накъдето са хората, натам и те. В следващия момент ти се усещаш, как преди 3 минути си споменал, че лятото си на море в Гърция за няколко дни, после и по Черноморието, пък есента ще се разходиш до Германия, Франция и Австрия. Не на стоп, с личната ти кола. Ха, малко след това и селяндура се сеща за твоето изказване и започва да те гледа на кръв.
Всичките тези неща нямаше да са от особено значение и не бих им обърнала внимание, ако същия този селяндур, не ми беше заявил в прав текст, че съм некадърна, нищо не знам и че всички други вършат по 3 пъти повече работа от мен.
София днес (1929 година)
Преди 5 дни
