Поне аз така си мисля. Не обичам високите тонове, крясъци, викове и други словоизлияния на висок глас. За доказателство ще спомена, че след шумни събития ми се налага да се лекувам от главобол (проявяващ се между 3ч. и 5ч. през нощта и изискващ незабавна намеса на обезболяващи). Говоря тихо, даже прекалено, често не ме чуват. В заведенията рядко забелязват присъствието ми (келнерите имам предвид). Всичките ми познати ме определят като тих човек (ако някой има забележки, моля да ги отрази в коментар :) ... ). Преподавала съм на деца между 7 и 10 годинки, не че е геройство, ама като са повече от 1 трябва да се правиш на голяма маймуна за да научат нещо. От 10 години работя с най-различни хора - по възраст, положение в обществото, възпитание, характери и професии. Никога не ми се е налагало да повиша тон. Винаги съм се разбирала с добро. И ... изведнъж ... получавам забележка ... да не повишавам тон на прекия си ръководител ... Няма да коментирам въпросния индивид, просто ми е много интересно какво същество трябва да е, за да успее да ме изкара от равновесие и да ме накара да му се развикам?
София днес (1929 година)
Преди 5 дни
