Мечтая си за някаква утопия, в която всеки ще получава толкова, колкото си е заработил и колкото заслужава. Една утопия в която няма да ти поставят задачи "от-днес-за-онзи-ден" и в която няма да искат от теб хем да хвърляш боб за да разбереш приблизителните стойности на инвестициите, хем да дадеш точен резултат до стотинката. В моята имагинерна действителност, ключови фигури не си изпускат нервите и не се държат все едно са насред полето с говедата, третират служителите във фирмата като равни, а не като роби и зачитат мнението на останалите. В моята представа за света, колкото и нереална да е тя, не се поставят непостижими срокове и цели. В моята мила, скъпа и прескъпа утопия, хората носещи определени отговорности, получават и съответното парично изражение в края на месеца. В моята утопия не може да се получи на длъжност "мишок", заплащане като за "мишок" и привилегии на "мишок" да се търсят отговорности и поемане на задължения като за CEO. В моя ГЛУПАВ и ИЗМИСЛЕН свят това не може да се получи!
Или аз съм ТЪП идеалист ... който си мисли, че и останалите са като него.
И най-важното: БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ И ТУК ХОРАТА НЕ РАБОТЯТ ЗА КУПА ОРИЗ! Ако не го разбирате - ходете на м****та си!
Или аз съм ТЪП идеалист ... който си мисли, че и останалите са като него.
И най-важното: БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ И ТУК ХОРАТА НЕ РАБОТЯТ ЗА КУПА ОРИЗ! Ако не го разбирате - ходете на м****та си!
