Новите документи за самоличност ...

или как " 'сичкото сган" се юрна да си вади от новите документи.

Малко предистория - поради нескончаемата ми омраза към блъсканици, опашки, стълпотворения от хора и полу-човеци, решавам да си подам документите по-рано от необходимото за нов паспорт. Е, да, от стария вид, ама на мен паспорта ми трябва за да пътувам, а не за да го водя на модно ревю. И така, моя милост само трябва да си получи новия документ. Звучи наивно лесно. Предходната нощ сънувам кошмари, в които озверяла тълпа се опитва да ме линчува - грабнали вили и факли - същински лов на вещици.

1во РПУ София - 8ч. сутринта. По моя скромна преценка около 200 души чакат на опашка половин час преди началото на приемно време на Паспортна служба. Набързо ги преценявам:
- 1 българин с македонски акцент
- 3ма българи с руски акцент
- 4 ма българи, говорещи непознат за мен език
- 10 - 20 българи, развяващи номерца от предния ден, гордо застанали в началото на опашката;
- 150 български пенсионери
- няколко заблудени души, чиито документи може би са вече невалидни
- 1 български инвалид, размахващ инвалидна книжка
- и аз ;)
Така - явно ми трябва стратегия. Виждам двама представители на реда, допиващи сутрешното си кафе до сами вратата на Паспортна служба и решавам, че те ще са ми спасението. Приближавам се до тях и любезно питам: - Извинете, от колко часа е приемното време на Паспортна служба? В отговор чувам: - Откъде да знам?!?
Благодаря им любезно, но все пак оставам до вратата. След миг чувам единия да казва - Ама Вие ако сте за Паспортна служба, опашката е хей там (и ми посочва края на опашката, едва видима, почти на Шипченски).
- Ама аз съм само за получаване, а тези хора искат да си дадат биометрията, номера на гащите, пръстовите, зъбните и каквито там имат отпечатъци. Трябва ли да чакам с тях, получаването е на отделно гише?
Отговор не получавам. За сметка на това служителите на реда си допиват сутрешното кафе и влизат в службата, чието приемно време им е неизвестно. А аз оставам да чакам пред вратата, припомняйки си кошмарите от предишната вечер.
След пет минути единия се показва на вратата и пита:
- Тук има ли за получаване на документи?
Тълпата го гледа в овче равнодушие, преживя и само кима отрицателно с глави.
Аз вдигам ръка като в първи клас и с един скок се озовавам пред него: - Аз!
- Аха, 'щото тука трябва да има две опашки - една за получаване и една за подаване за документи.
Разбираме се да застана на стълбите (като единствен представител на опашката "за получаване"), като задължително трябва да внимавам да не преча на криво-ляво скованата рампа за инвалиди. Получавам уверение, че ще ме извикат за паспорта ми. До тук добре, мисля си аз, а спомените от съня ми започват да се разсейват.
Докато чинно чакам да ме повикат, чувам викове зад себе си:
- Вас не Ви познавам!
- А, аз съм тук от вчера!
- И като сте от вчера, къде Ви е номерчето?
- Ами вчера не разбрах, че дават номера!
- Ми като не сте разбрала, тогава марш на края на опашката!
- Ама аз съм инвалид! Вчера двама инвалиди минаха без да чакат!
- И Вие какво? Вчера не знаехте, че сте инвалид ли?
- Ама, господине, моля Ви се, аз съм оперирана от дискова херния, едва си стоя на краката!
- Е като едва си стоите на краката, какво правите тук? Аз имам 15ти номер от вчера и няма да Ви пусна пред мен! 15 души влизат и съм аз ...
Викове, крясъци и разправии, кой крив, кой прав, кой с номер, кой без ... Лек опит за намеса в разговора, на югозападно наречие ... още викове ... и в този момент чувам 15ти номер да крещи: - Чшшш, ало, там с бЕлото пАлто!
Стряскам се и се обръщам: - Да?
- Вас не Ви знам!!!!
- И аз Вас - и отново се обръщам към вратата!
- На Вас говоря! Аз съм от вчера!
- Аз пък съм от '84та! - репликирам и пак му обръщам гръб!
... мълчание ...
- На Вас говоря, марш в края на опашката!!!!
- Господине, преди и на мен да ми се развикате без да съм виновна, искам само да Ви кажа, че съм за получаване на документи, не че Ви влиза в работата ... - и отново се съсредоточавам върху вратата.
... мълчание ...
- Ама той вчера, ... кАжи го, де ... Бойко ... не, бе ... Цветанов, каза по ТелевизорЪТ, че ще се получават чак след месец! - доволен, че намерил с какво да ми опонира. Може би в този момент се чувстваше като невероятния корифей на мисловната дейност!
- Подала съм си заявлението преди повече от месец, сега идвам да си получа паспорта, проблем?
Неодобрително мърморене, шепнене, къде на български, къде на македонски, къде на неразбираем за мен език. До този момент кошмара от предходната вечер ми се струваше като шега на съзнанието ми, но това, което видях преминаваше и най-смелите ми очаквания. Само където не чух "Това младото поколение срам няма!" Опитаха се с подмолна тактика да ме накарат да си тръгна сама: "Ама те вчера за получаване ги даваха чак след 11:30ч!", "Ами ако "Сървайвърът" пак падне?", "Вие 'що не дойдете утре?", "Ща морате да радите ту?", "Халала хабала" ...
В този момент включих на "Непукист" и продължих да зяпам вратата. За мой късмет органите на реда се появиха и ме извикаха да си получа документите. 5 минути. Нито повече, нито по-малко ми отне вътре.
На излизане - смесени чувства - в началото на опашката - (учудващо) одобрителни подвиквания. Българина с македонски произход, незнайно защо, реши да ми говори на английски (или поне така той си мислеше). Към средата на опашката - "Ама Вие много бързо! И ние ли ще минем така?" Разочаровах хората, ама нейсе, какво да се прави.
И с бодра крачка и червено тескере в ръка си тръгнах преди да са си сменили мнението и преди да грабнат вилите и факлите.

The Beatles - Let it be

When I find myself in times of trouble, mother Mary comes to me,
speaking words of wisdom, let it be.
And in my hour of darkness she is standing right in front of me,
speaking words of wisdom, let it be.

Светлина ...

Искам най-официално да заявя своята гражданска позиция: Има много (и като количество и като качество) малоумни полицаи! Ето на! КазАх го! Не отричам правото им да изразяват своето гражданско недоволство пушейки цигари, пиейки вода или каквото там могат да измислят, но определена група от тях (най-често имам наблюдения над КАТаджийте) са определено малоумни. Обяснявам: Карам си аз в тъмното (са да се разберем - зима е, стъмва се рано, фаровете ми светят колко за Бог да прости, по мое мнение, пък аз си тръгвам късно от работа) и срещу мен не един, не два, а цели 3 (три) пътни полицая. Застанали небрежно на островчето между платната, разхождат си се, размятат "хранилки". Идилия! И какво мислите, че раждат главите им в момента в който ги наближавам? Единия (по-дебел от останалите, предполагам шеф на групата) вади фенерче. И какво може да направи полицай в тъмното, с фенерче, пешак, на един автомобил? Ами да светне с фенерчето право във водача, да го заслепи едно хубаво и да чака водача сам да си изкара акта. До тук с веселата част на историята. Не знам как действа въпросното заслепяване на хората с нормално зрение, но на мен ми разказа играта за 10тина секунди в които бях напълно сляпа. 10 секунди в които можеше да блъсна въпросния полицай или не дай Боже човек. Това не е нормално! И ако ми работеше ключето за дълги светлини щях и аз да му "светна", пък после да се разберем кой крив, кой прав. Заради такива "полицаи", изскачащи от нищото, маскирани на храстче, борче или крайпътно л****** много хора няма да подкрепят протеста на полицаите. Да се има предвид протеста на тези полицаи, които си рискуват живота заради работата и които заслужават уважението с което се ползват колегите им в "белите" държави.

:)

Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.

Never give up!

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада! :) 

Дипломиране :)

Най-после си получихме и дипломите.

тъжно ми е

не знам защо, не знам как, просто ми е тъжно. Иска ми се да имах възможността да променям хода на съдбата, но уви. Не ми било писано. ;) А уж всеки от нас има правото на "свободния избор" ... така да се каже, ако някой изобщо вярва в приказки. Приказки за дракони и принцеси, приказки за нереални светове, приказки, в които доброто побеждава, приказки с "приказен" край, приказки, в които няма лоши неща, приказки в които всичко е или черно, или бяло .... Приказки, в които няма лукавост, скрити намерения, подмолност. Приказки, като всички други, писани от непоправими идеалисти, с цел да накарат малчуганите да заживеят в по-добър свят. Приказки, от които като се събудиш и боли. Приказки, които са толкова хубави, че не ти се иска да свършват. Приказки, които те карат да искаш да заспиш и да ги сънуваш. Приказки, които прочиташ вечер преди лягане и се молиш поне насън да бъдат истински за теб. Прикказки в които принцесата дочаква принца на белия кон и "заживели дълго и щастливо". Приказки в които няма лош край и добрите, и лошите получават според заслуженото. Но все пак - остават само приказки. Които четем преди да заспим и в героите на които се олицетворяваме. Приказки, които като свършат и ни се струва, че светът се е разпаднал, пречупил и строшил на две. Приказки или фантазии в които живеем, с които сме свикнали, имагинерни, нереални, приказни ... но събудиш ли се от тях боли. Изпитваш странно чувство на "липса на принадлежност" към която и да било общност. Чудиш се как си попаднал там и кой "по дяволите" те е въвлякъл в цялата каша. Иска ти се да се върнеш в имагинерния си свят, където бялото е снежно бяло, а черното е гарваново. Където няма полусенки, отенъци на сивото или "мръсно бяло". Или най-малкото да се скриеш от бруталния свят, който те заобикаля и който се опитва да те въвлече в неговите релси и порядки ... сивота, мърсотия и гняс. Пфу!

sound of silence

The Sound Of Silence (3:08)
P. Simon, 1964

Hello darkness, my old friend
I've come to talk with you again
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone
'Neath the halo of a street lamp
I turn my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence

And in the naked light I saw
Ten thousand people maybe more
People talking without speaking
People hearing without listening
People writing songs that voices never shared
No one dared
Disturb the sound of silence

"Fools," said I, "you do not know
Silence like a cancer grows
Hear my words that I might teach you
Take my arms that I might reach you"
But my words like silent raindrops fell
And echoed in the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming
And the sign said "The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls
And whispered in the sound of silence

Свински грип

Намерих интересна интерпретация на разпространението на "медийния грип".

Пандемията свински грип или т.е. гъша хуйня!!!!!!!


Пациентът в Зимбабве: Докторе, падат ми ушите.

Лекарят в Зимбабве: Абе това е някаква хуйня! А какво сте правили?

Пациентът: Ебах гъски.

Докторът: Значи имате гъша хуйня!

Пациентът: Благодаря, докторе! (умира)

Докторът (записва в протокола): Пациентът умря от гъша хуйня.

Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Зимбабве: За изминалата седмица в Зимбабве умряха 2500 души от глад, 5400 от отравяне с изгнили банани и един човек от гъша хуйня.

Журналист (записва си): Гъшата хуйня попада в списъка на трите главни причини за смъртност в Зимбабве.

Новинарска агенция: В Зимбабве зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня.

ТВ канал: Неизвестно досега заболяване на име "гъша хуйня" покосява населението на Зимбабве.

Министерството на здравеопазването на Зимбабве призовава населението да не изпада в паника.

Научно светило А: Да, гъшата хуйня не е известна на науката - и в това е основната й заплаха.

Авиокомпания Congo Air: Прекратяваме всички полети до Зимбабве до приключването на епидемията от гъша хуйня.

Научно светило Б: Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа - в Амстердам е бил видян кихащ негър с гъска под мишница.

Пресата (публикува снимки на гъски): Врякащите убийци са около нас!

Политик: За справяне с обхваналата света епидемия на гъша хуйня е абсолютно необходимо да бъдат изтребени всички гъски.

Полицията (козирува): Тъй вярно, ще бъде изпълнено.

Собствениците на ферми за гъски: Вие кво, да не сте обезумели? (Красиво се бият с полицията под щракането на светкавиците на пресата)

Пресата: Заговор на собствениците на ферми за гъски застрашава националната сигурност!

Министърът на здравеопазването на Монголия: За спасение на страната от епидемията на гъша хуйня, която вече е достигнала до нашите граници, е абсолютно необходимо да отделим сто милиона долара за оборудване на лаборатории за борба с гъшата хуйня.

Премиер-министърът на Монголия: Вие сте обезумели!  

Човек израства в кариерата, докато не достигне точката на своята некомпетентност!

Мечтая си за някаква утопия, в която всеки ще получава толкова, колкото си е заработил и колкото заслужава. Една утопия в която няма да ти поставят задачи "от-днес-за-онзи-ден" и в която няма да искат от теб хем да хвърляш боб за да разбереш приблизителните стойности на инвестициите, хем да дадеш точен резултат до стотинката. В моята имагинерна действителност, ключови фигури не си изпускат нервите и не се държат все едно са насред полето с говедата, третират служителите във фирмата като равни, а не като роби и зачитат мнението на останалите. В моята представа за света, колкото и нереална да е тя, не се поставят непостижими срокове и цели. В моята мила, скъпа и прескъпа утопия, хората носещи определени отговорности, получават и съответното парично изражение в края на месеца. В моята утопия не може да се получи на длъжност "мишок", заплащане като за "мишок" и привилегии на "мишок" да се търсят отговорности и поемане на задължения като за CEO. В моя ГЛУПАВ и ИЗМИСЛЕН свят това не може да се получи!
Или аз съм ТЪП идеалист ... който си мисли, че и останалите са като него.
И най-важното: БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ И ТУК ХОРАТА НЕ РАБОТЯТ ЗА КУПА ОРИЗ! Ако не го разбирате - ходете на м****та си!

Луд с тапия

И са, най-после и аз да се похваля! Благополучно завърших бакалавърска степен в УНСС. Най-после - след 7 години лутане из различни държави, университети и специалности си седнах на Д-то и завърших Икономическа социология. Сега (ако може да се вярва на кандидатстудентския справочник от далечната 2002-ра година) вече мога да нарека себе си: "Икономист с допълнителна социологическа подготовка" с получена степен: "бакалавър с професионална квалификация "икономист""! Звучи гордо, а? :D (трябва да си направя труда да разбера как се вмъкват онези жълти спамещи муцуни в текста :) )
Абе, да си кажем направо: "Като знам какъв Икономист съм ме е страх да отида на лекар!"
Но нищо! Сега вече с колегите можем гордо да броим: Едно ... Две ... Три ... Четирииииииииииииииииииииии..............аааааааааааа.....уууууууууууууууу и останалите гласни от азбуката :) (аз май трябва да продължа до "Седееееееееееееееееем!") ... но да не изпадаме в детайли ;)

Да забравим...

Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.

Crash! Boom! Bang!

И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника! 

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара)  да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

 Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че 
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 
затруднения за останалите участници в движението.
  (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да 
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да 
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :) 

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ... 

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая: 

- Господине, от колко време имате книжка? 

- А, от 5 години (горд убиец!)! 

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи? 

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...."  Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си. 

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!" 

... 

Затова умолявам всички бъдещи шофьори: 

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен? 

Не гласувай!

Ако още се чудиш дали да гласуваш - виж това видео!

и още призраци от миналото...

досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците. 

Борис

Бебе Бобчо се появи на бял свят в неделя вечерта (31.05.2009г)!
Мама Мише е добре, надяваме се да ги изпишат в петък, тати Тото не знае на кой свят се намира (в хубавия смисъл на думите), дружно отбелязахме първото проплакване на Борис, разгледахме снимки от телефона и сега сме в дилема дали ще се присъедини към пънк или метал банда. Kакто се видя от снимковия материал си тренира гласа, пък и косица си има в изобилие.
Да е жив и здрав за да радва мама и тате, дано и Bagheera бързо да свикне с "the bundle of joy".

Hello - Lionel Richie

Ако има и други желаещи да проверят коя песен е била на върха във Великобритания на рождената им дата - ЦЪК!

Една наистина много любима песен! Нуше, благодаря за линка.

Нещата, които обичам

Нуша ме предизвика да взема участие в блогърска игра и да споделя кои са нещата които обичам. 

Колкото и банално да звучи, ще започна с най-близките ми хора, не мога без тях. 

След това подреждам свободата си, имам предвид личната си свобода, правото ми да правя когато и каквото аз пожелая, без да ми се налага да ми държи някой сметка за това. Може на някой да ми се стори прекалено, но знам какво е да ти се държи сметка с кого си, къде си, защо си се прибрал 5 минути по-късно от работа или каквато и да било подобна глупост. 

Наред са птиците, тези красиви създания, имащи привилегията да могат да плуват, ходят и летят. (Е, поне част от тях, съмнявам се, че моят Додо можеше да плува ;) ) На първо място обаче сред птиците трябва да поставя лебедите и папагалите. Лебедите, защото владеят и трите начина за придвижване, а папагалите, защото говорящите им видове могат да се превърнат наистина в най-добрия ти приятел.  

След Фтиците подреждам конете и котките, понеже когато някой каже думата "грация" винаги се сещам или за кон или за някой представител на семейство котки, е понито не е сред най-грациозните, но в парка до Сараево имаше само такива. (Използвам случая да кача малко снимки от разходката до Босна.)   

Кучетата - сега съм в дилема какво куче би ми било по-добро другарче - лабрадор или ризен-шнауцер. Искам куче и туйто! 

След животинките подреждам моренцето, синьо и безкрайно, със слънчеви зайчета бягащи по вълните или пък черно, страшно и с бяла грива от пяна, или пък зелено, като водораслите които изхвърля на плажа, но различно всеки ден. 

Музиката, и тя като морето, различна, според настроението.

Моята голяма страст - автомобилите, малко непривично хоби за жена, но какво да се прави. Когато бях малка приятелките ми си играеха с кукли, а аз се радвах на едно метално Голфче 2ка, в мащаб, от VW, не зная кой го беше донесъл на мама, но в крайна сметка беше сред любимите ми играчки. 

Чаша топло и ароматно кафе ... без да споменавам порока покрай него ... Все пак моята баба казва, че кафето без цигара било отровно ... знае ли човек, може и да е вярно. По този повод поздрав с N.O.H.A. - Tu cafe.

И как бих могла да завърша списъка, ако не добавя и една студена бира накрая. 

Търси се

Книгата на Франсис Фукуяма - "Големият разлом". Направих няколко безрезултатни опита да я открия - в библиотеката на УНСС липсва, по книжарниците е изчерпана, на Славейков казват също че скоро не е издавана. Опитах on-line книжарниците - 1ви в листата бяха Пингвините, поръчах си, копчето за поръчки на тази книга беше активно, след 2 дни получих мейл със следното съдържание:

"Zdravejte!

Njamame knigata v nalichnost. Porychahme, no shte se zabavim s dostavkata. Dopylnitelno shte Vi informirame kolko vreme shte otneme.

Pozdravi

Pingvinite"

след още 1 ден:

"Zdravejte!

Za syzhalenie se okaza, che knigata e s izcherpan tirazh i ne mozhem da dostavim. Shte anulirame porychkata.

Pozdravi

Pingvinite"

Нямам намерение да коментирам маймуницата (текст без редакция).
ОК, 2ри опит - търсим директно издателя, в случая "Рива" - регистрирах се на 01.04.2009г., поръчах, книгата ми излизаше като налична, изписа ми се, че техен служител ще се свърже с мен за поръчката ми и следното съобщение:
"Детайли за поръчка № 127
        ISBN                      Заглавие           Ед. цена   Количество    Общо
954-8440-458   Големият разлом        8.00                1                  8.00

Обща сума за плащане без доставка: 8.00 лв.
Посочените цени са с включен ДДС."

И така вече 15 дни ... Интересното е, че нито получавам отговор за липса на склад, нито я махат от книгите, които имат в наличност ЦЪК, още по-малко техен служител се е "свързал" с мен! Стои си като книга, която всеки може да си поръча!

"Големият разлом

Автор: Проф. Франсис Фукуяма
ISBN: 954-8440-458
Цена: 8.00 лв.
Категория: Обществени науки

ПОРЪЧАЙ
Американец от японски произход, бивш служител на Държавния департамент, днес професор по публична политика в университета "Джордж Мейсън" в САЩ, Франсис Фукояма безспорно е сред най-шумните имена в световен план, един от видните законодатели в интелектуалната сфера. След Краят на историята и последният човек (1992) и Доверие: обществените ценности и създаването на благосъстояние (1995), и третата му книга - Големият разлом (1999), породи бурен дебат в научните среди и заслужено зае челните места в престижни литературни класации."

АЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАМ УСЛУГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА"! И СМЯТАМ ДА ГИ "ПОХВАЛЯ" ЗА ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПРЕД ВСИЧКИ!!!

Папагали