Crash! Boom! Bang!

И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника! 

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара)  да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

 Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че 
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 
затруднения за останалите участници в движението.
  (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да 
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да 
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :) 

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ... 

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая: 

- Господине, от колко време имате книжка? 

- А, от 5 години (горд убиец!)! 

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи? 

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...."  Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си. 

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!" 

... 

Затова умолявам всички бъдещи шофьори: 

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен? 

Хайде на ралито!!!

Последните дни ми дойдоха в повече ситуациите в които някой умишлено, преднамерено и съвсем целенасочено се опитва да ме убие докато съм зад волана. Абе, ше му се не знае, аз ли съм единствения мишок, който спазва правилата за движение и ограниченията по пътя? Разбрах нагледно какво е "нано-секунда" в момента в който светна от червено - жълто на светофара и аз отпуснах съединителя за да тръгвам, една руса ... (всеки е свободен да си мисли каквото си иска) зад мен, с една умряла Фиеста от преди 20 години натисна клаксона! Явно бърза момичето, не й обърнах внимание, но 5 метра след светофара започна да ми присветва с фарове и да си излива гнева върху клаксона. Ходи обяснявай на некои дето са си купили книжките, че В ГРАДА, ЛЯВАТА ЛЕНТА НЕ Е ПО-БЪРЗАТА, ТОВА НЕ Е МАГИСТРАЛА! В ГРАДА ЛЯВАТА ЛЕНТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА Е ЛЕНТА ЗА НАЛЯВО (НА СЛЕДВАЩОТО КРЪСТОВИЩЕ)!!! И колкото и да ми светкате, свиркате, псувате и размахвате каквито там пръсти имате в излишък - НЯМА ДА СЕ МРЪДНА!!! Карам с ограничението (признавам си - от време на време с малко над него), никога не се "влача" и ако искате да ме изпреварите с много НАД ограничението, може да ме прескочите! А аз обещавам, на такива като русата, да пожелавам от все сърце захар в резервоара, лепило на ключалката, запалка в ауспуха и спирачна течност по боята!!!

Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.

Първият е взет от тук:

Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...

и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!

Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....

Поздрави и т.н.

ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)

А вторият - от тук:

Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...

Поздрави и т.н.

ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???

А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!

КАТ или как се гледат филми

След разказите за автомобилите, ударчетата, застраховките, застрахователите логичното продължение би било КАТ.
Та да си кажа болката. За незапознатите (които предполагам вече не са много, имайки предвид тълпите пред въпросната институция) да разясня – КАТ също е „у ЕУропата”. Има си два автомата за номерца, е са, с малко архаичен вид и на пръв поглед може да се усъмните дали изобщо работят, но все пак ги има. Освен това постройката, приличаща на барака от някой филм на ужасите, е снабдена и със светлинни табла на които се изписва номера на билетчето (печалба няма, но получаваш правото да застанеш пред гишето), има си климатик, че дори и огромен плазмен телевизор. Пред въпросното чудо на техниката са строени, в криволичещи редици, сгъваеми столчета, на които човек да може спокойно да се разположи и да позяпа някое филмче докато му дойде реда. И то какво филмче! Не трилър, не крими, не ужас, ами 3в1! Катастрофи, размазани или усукани около стълбове МПСта, кървища, трупове, … с една дума „Страхотия!”, която ти действа на перисталтиката и на нервната система, или погледнато другояче – новините в картинки. Нямаше надпис – не се препоръчва за хора със слаби нерви, не е подходящо за лица под 18 години и други подобни. Пускат си филмчета на воля, а който е имал „благоразумието” да си вземе и отрочето за компания докато чака – да му мисли. Все пак … да се учат от малки, така да се каже. Освен филмите на ужасите имаше и едно доста „нетипично” за тази институция филмче, направено по подобие на едно много симпатично за Италия в ЕС. Българската му версия далеч не е толкова добра колкото италианската, но това си е лично мое мнение. Все пак това беше последното нещо което очаквах да видя на плазмен телевизор в КАТ.

и продължение на пластмасовите полицаи ...

от ТУК:

Rollplast с подкрепата на МВР ще постави билборди и макети на полицейски коли в цялата страна, с които призовава шофьорите към отговорно поведение на пътя, съобщава speed-press.com.

50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.
Те са част от социалната инициатива „Шофирането не е игра", организирана от Rollplast, подкрепена от Министерството на вътрешните работи.

Макетите точно възпроизвеждат вида и размера на полицейските автомобили и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени саот поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис „Шофирането не е игра".
Повече от половината инсталации са на главните пътища София-Варна, София-Бургас, Варна-Бургас и Видин-Кулата.
Всички те ще бъдат под видеонаблюдение, за да бъдат заснети евентуални посегателства.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.

„Нашата цел е не да плашим шофьорите, а да ги накараме да се замислят, да овладеят гнева и раздразнението си на пътя", обяснява кампанията Светлин Николчев, собственик на Rollplast.

Пластмасови полицаи ...

не, не е шега ... или поне не изцяло :) Източник, а снимката е от ТУК
"Стартира инициативата "Шофирането не е игра", организирана с подкрепата на МВР.

В продължение на шест месеца 50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.

Макетите потеглиха от столицата към местоназначенията си, за да останат там до края на септември.

Те възпроизвеждат точно вида и размера на полицейските коли и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени са от поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис "Шофирането не е игра".

Повече от половината инсталации са на главните пътища София - Варна, София - Бургас, Варна - Бургас и Видин - Кулата и ще бъдат под видеонаблюдение.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.
Карта с местоположението на 50-те макета ще бъде публикувана в сайта на "Ролпласт".

Стойността на кампанията надхвърля 300 000 лева.
"Шофирането не е игра" съвпада с Великденските празници и летния туристически сезон, тъй като по това време на годината хората най-често предприемат междуградски пътувания, а рисковете и броят на пътните инциденти рязко нараства."

Ами ...

Жена шофьор

A woman and a man are involved in a car accident on a snowy, cold Monday morning; it's a bad one. Both of their cars are totally demolished but amazingly neither of them are hurt. God works in Mysterious ways.
After they crawl out of their cars, the man is yelling.about women drivers. The woman says, 'So, you're a man. That's interesting.I'm a woman. Wow, just look at our cars! There's nothing left, but we're unhurt. This must be a sign from God that we should be friends and live in peace for the rest of our days'.
Flattered, the man replies, 'Oh yes, I agree completely, this must be a sign from God!' But you're still at fault...women shouldn't be allowed to drive.
The woman continues, 'And look at this, here's another miracle. My car is completely demolished but this bottle of wine didn't break. Surely God wants us to drink this wine and celebrate our good fortune.'
She hands the bottle to the man. The man nods his head in agreement, opens it and drinks half the bottle and then hands it back to the woman.
The woman takes the bottle, puts the cap back on and hands it back to the man.
The man asks, 'Aren't you having any?'
The woman replies, 'No. I think I'll just wait for the police....'

Книги, пътувания, коли ... весели неща ;)

Много съм доволна от себе си. Предадох си най-после книгата (е, са ... с доста голямо закъснение, ама все пак) И сега мога да се захващам за следващата. Бях много горда, когато в една книжарница ми казаха, че доста се търсят ... някак приятно ми стана, че и аз имам принос към цялата тази работа. Първата е на Ирене Цимерман - "Любов, гипс и маргаритки", а тази е на Сиси Флегел - "Училище, балет и целувката на Спящата Красавица". Интересни са (място за реклама), на мен ми допадат. Тийн-драми и вълнения, училище, родители и братя и сестри. Например в последната става въпрос за балетното училище в Щутгарт, което септември месец изрично посетих (пътуването не беше заради книгата, а за разходка, но все пак нямаше как да съм там и да не го видя). Не си го представях точно така, докато превеждах книгата. Представях си стара сграда в класически стил с високи прозорци и тежки, метални врати. Открих чудо на модерната архитектура с ПВЦ врати и прозорци и огромни многоцветни кръгове по фасадата. Е, не казвам, че е лошо, но беше различно от очакванията ми. Обещавам да кача повече снимки от Германия, Франция и Австрия, но първо ще трябва да ги смаля :)
И сега за новата придобивка - ЩЕ СИ ИМАМ НОВА КОЛА :) :) :)
т.е. ще се наложи да се разделим с Дядо Поло, колкото и да си го обичам, много преживяхме заедно, но ... (момент за обява) ще го продавам. Търся му добър стопанин, който да се грижи добре за него и да си го пази и обича.
И малко и за новия бръмбар - утре отивам да си го взема, дано да си се слушаме и да нямаме проблеми. Много неща ми наговориха за него - бил френския трабант, приличал на хипопотамче, на въшка, много бил малък, пак нямало да ме забелязват на пътя ... да бе да !!! Това не го вярвам - такъв сигнално-електриково-резеда е, че трябва да си сляп да не го забележиш! Малко снимков материал от нета ;)
Е, да си пожелая както казват поляците: "Szerokiej drogi i gumowych drzew"

Застрахователи, застраховани и некадърни преводачи

Както вече писах за ПТП-та, след това се налага да правиш разни доста неприятни неща. Например да се занимаваш със застрахователи. Тези, иначе сигурно много симпатични в личния си живот лелки, които трябва да ти обяснят какво да направиш, къде да отидеш и към кого да се обърнеш, по телефона мълчат като пукали и трябва да им вадиш думите с ченгел от устата. И сега да обясня защо казвам така за тях:
Получавам аз писъмце от застрахователя в което пише, че в еди какъв си срок трябва да им представя следните неща:
1) Лична карта
2) Шофьорска книжка
3) Протокол за ПТП
4) Акт
5) Застраховка
6) Автомобил
И отдолу допълнение: "Може да ги изпратите и по пощата или по факс"
Хм, че се ударих с колата, ударих се, ама пък чак толкоз да съм я смачкала, че да се събира в пощенски плик? Не си спомням. А те душите златни какво направили - превели стандартното писмо от немски и ... изгубено в превода ... се получило, че и автомобила трябва да бъде изпратен по пощата. Как да не се радваш на такива преводачи? Навремето една много "талантлива" и сигурно много "добра" преводачка-филоложка наместо да напише в превода на немски "Акт за раждане" ми беше написала "КВИТАНЦИЯ за раждане"!!! Да се не нагледаш на такъв документ - "красУта"! Ама като още не го шпрехах тоя език? Де да знам какво ми е написала? Е, вярно, в банката, в университета и на куп други места в немско хората много се смееха като виждаха "КВИТАНЦИЯТА" ми за раждане, но за добро или зло не ми казваха защо се смеят. Чак по-късно разбрах.
Та да се върна пак на лелките от застрахователните дружества - обаждам им се аз да ги попитам точно как предпочитат да им пратя колата - по пощата или по факс, а те ми отговарят с половин уста. Аз обаче не се предавам и питам къде трябва да отида, какво е приемното време там и разни други неща. Отговора който получих беше "В централата!". Хм, явно е много известно място това "Централата" сигурно всеки го знае и който и срещнат да попитам за работното й време, най-много да ми се накара на какво са ме учили в училище, че не знам къде е "Централата" и какво й е приемното време. Ще трябва тогава да си призная, че бягах от час за да играя карти в едно кафене на Пиротска.

Шофьорски неволи

С риск да си навлека гнева на дамите шофьори и да добавя още няколко черни точки към всеобщо разпространеното мнение за жените зад волана и да предизвикам изказвания от рода на:

„Жена шофьор, негър скиор и ЦСКА отбор …” или

„Жената шофьор е като звезда на пътя – ти я виждаш, тя теб не!” или
„- Жена ми е като мълния на пътя!
- Защо? Толкова бързо ли кара?
- Не! Все цели дърветата!”
и още куп други, реших да напиша и аз моите премеждия с милия ми „Дядо Поло”. 
Имам странното усещане, че тегне някакво проклятие над тази кола. Като за начало добри съседи, изпитващи силно изразено чувство за собственост над паркоместата пред блока, решиха да ми „дадат урок” и да ми покажат къде точно да не паркирам, като ми счупиха стъклото! (Само да добавя, че същия урок дадоха и на три други коли след това.) После (на друг паркинг!) получих подобно недвусмислено послание – зелеви листа, потопени в лютеница (За комбинацията – не питайте, така и не разбрах кулинарните особености на някои софийски квартали!), небрежно хвърлени върху тавана и капака на возилото ми. Последваха ударчета на паркинги, някои шофьори явно бяха решили, че няма да е зле да се научат да паркират именно до Дядо Поло, оставяйки му множество вдлъбнатини, спукана задна броня и най-различни и пъстри бои, за да не взема случайно да остана със заблудата, че ме е ударила зелена кола, пък всъщност била червена! Или пък не им харесва цвета на бръмбарчето ми и искат да го пребоядисат? Но това са „бели кахъри”, както казва баба ми и не си заслужава да им обръщам много внимание. По-лошото беше, когато имах „близки срещи от трети вид” с едно „ниско прелитащо” BMW, за което цвета на светофара не беше от особено значение и финишира в горката ми количка. В резултат от сблъсъка, дядо поло придоби нов, екстравагантно-футуристичен вид и една не дотам красива дупка, наподобяваща нескопосано отворена консервна кутия. Интересното във въпросния баварец беше, че всеки елемент от него е в различен цвят, предполагам не ги правят така фабрично, но знае ли човек? Може пък собственика да го смята за модерно или казано с „любимата” ми побългарена фраза: „Много фешън!”. Поправката на щетите ми костваше много разправии, нерви, главоболия и цял месец с градския транспорт! Но … всичко мина благополучно и Дядо Поло придоби формите, които е имал в далечната 1993 година, когато е напуснал завода на производителя си. А за боята, хм, за тази невероятно лъскава, перлена боя(не знаех, че е такава, докато едно много мило момиче при което отидох да ми направи боята не ми обясни за разликите между перла, металик и обикновена боя), по която весело се гонеха слънчеви зайчета и бели облачета, която нямаше нито една драскотина, а на всичкото отгоре и в любимия ми син цвят … Нямам думи! Красота! Но за съжаление не продължи дълго! Проклятието отново си каза тежката дума. Аз си мислех, че трябва да го пазя от по-малкото ми братче, което често проявява интерес и силно желание да шофира, но уви! Трябвало да го пазя от себе си! Предизвиках ПТП, както би казал някой полицай, по най-глупавия начин – ударих се в спряла на светофар кола. И то спряла в насрещното платно! И да обясня – правя си аз ляв завой, както си му е реда, чакам колите от насрещното, които завиват на дясно (мое ляво) и един мил човечец с едно микробусче спира и чака! Брей, какъв добър човек, помислих си аз, пуска ме въпреки че е с предимство! И без да се колебая много тръгнах напред. Да, ама не, човека не бил добър, просто колеблив! И като се засили и той към мен … Имах два варианта:
1.) Да оставя да ме удари колебливия тип (от страната от която возех хора, които много обичам) или
2.) Да се ударя в колоната коли от моята страна.
Е, какво кажа, избрах втория вариант! Слава богу имаше само огънати ламарини, а човека, чиято кола ударих, се оказа разбран. Е, разбира се имаше и злобни коментари на преминаващите относно жените и техните (не)способности зад волана. Един шофьор на автобус дори прояви оригиналност и чувство за хумор като подхвърли да съм отишла да си върна книжката там, откъдето съм я взела. Веселяк, как да не му се зарадва човек и да не го попита на колко ракии е от сутринта? Последва чакане на КАТ (при скромните 40 градуса на сянка), писане на обяснения, актове, протоколи и куп други бумащини. Взеха ми синьото талонче, казаха че ще ми го върнат, ама с по-малко точки. За сметка на това ми дадоха лист вестникарска хартия с размазано мастило от индиго и разкривен почерк, на който пише, че ще ми замества красивото малко синьо талонче следващите 30 дни.

Изпратиха ми нагледен материал за войната по пътищата, записите са от камерите по софийските улици: ТУК