понеделник, 15 декември 2008 г.

King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави! 

неделя, 7 декември 2008 г.

LE CAGEOT

A mi-chemin de la cage au cachot la langue 
française a cageot, simple caissette à claire-voie vouée au 
transport de ces fruits qui de la moindre suffocation 
font à coup sûr une maladie.

  Agencé de façon qu'au terme de son usage il 
puisse être brisé sans effort, il ne sert pas deux fois. Ainsi 
dure-t-il moins encore que les denrées fondantes ou 
nuageuses qu'il enferme.

  A tous les coins de rues qui aboutissent aux halles, 
il luit alors de l'éclat sans vanité du bois blanc. Tout 
neuf encore, et légèrement ahuri d'être dans une pose 
maladroite à la voirie jeté sans retour, cet objet est en 
somme des plus sympathiques, – sur le sort duquel 

il convient toutefois de ne pas s'appesantir longuement.

Francis Ponge

А най-забавното от стихчето е, че преди мноооого, мнооооого години, в едно далечно царство, ми се наложи да пиша въпросното стихче като "Автодиктовка" ... 1во - Какво е автодиктовка? и 2-ро Тез франсета не са ли чували за "царски пищов" ? Странна работа. Хайде някой да ми обясни кога в България ще ти дадат 3 строфи в 7-ми клас да научиш наизуст и да ги напишеш???? ... на родния ти език ... странна работа ... 

Le plus beau vers de la langue française

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »
Voici, mes zinfints
Sans en avoir l’air
Le plus beau vers
De la langue française.

Ai, eu, ai, in
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin…

Le poite aurait pu dire
Tout à son aise :
« Le geai volumineux picorait des pois fins »
Eh bien ! non, mes zinfints.
Le poite qui a du génie
Jusque dans son délire
D’une main moite
A écrit :

« C’était l’heure divine où, sous le ciel gamin,
LE GEAI GÉLATINEUX GEIGNAIT DANS LE JASMIN. »

Gé, gé, gé, les gé expirent dans le ji.
Là, le geai est agi
Par le génie du poite
Du poite qui s’identifie
À l’oiseau sorti de son nid
Sorti de sa ouate.

Quel galop !
Quel train dans le soupir !
Quel élan souterrain !

Quand vous serez grinds
Mes zinfints
Et que vous aurez une petite amie anglaise
Vous pourrez murmurer
À son oreille dénaturée
Ce vers, le plus beau de la langue française
Et qui vient tout droit du gallo-romain :

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »

admirez comme
voyelles et consonnes sont étroitement liées
les zunes zappuyant les zuns de leurs zailes.
Admirez aussi, mes zinfints,
Ces gé à vif
Ces gé sans fin
Tous ces gé zingénus qui sonnent comme un glas :
Le geai géla… « Blaise ! Trois heures de retenue.
Motif :
Tape le rythme avec son soulier froid
Sur la tête nue de son voisin.
Me copierez cent fois :
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin. »


René de Obaldia
extrait du recueil « Innocentines »

Serge Gainsbourg

L'éléphant barète
La jument hennit
Hulule la chouette
Bêle la brebis
Le crapaud coasse
Piaule le poulet
Le corbeau croasse
Cajole le geais
Toi, toi, toi, 
Sois belle et tais-toi !

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

...

And I don't want to move a thing 
It might change my memory

Oh I am what I am 
I'll do what I want 
But I can't hide
I won't go 
I won't sleep 
I can't breathe 
Until you're resting here with me
I won't leave 
I can't hide 
I cannot be 
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends 
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent: 

I haven't really ever found a place that I call home 
I never stick around quite long enough to make it 
I apologize that once again I'm not in love 
But it's not as if I mind 
that your heart ain't exactly breaking 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't lean to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

I've always thought 
that I would love to live by the sea 
To travel the world alone 
and live my life more simply 
I have no idea what's happened to that dream 
Cos there's really nothing left here to stop me 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't learn to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

While my heart is a shield and I won't let it down 
While I am so afraid to fail so I won't even try 
Well how can I say I'm alive 

If my life is for rent...


И освен това  ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei! 

* Dido - Here with me 

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Малко плагиатство или

copy - paste от сайта на dnes.bg

В духа на новините и за разведряване на обстановката нека си припомним част от „идеите и мечтите“, зад които Столетницата стоеше преди рухването на тоталитарния комунистически режим:

На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Не можах да се сдържа :)

И любимото ми: 


Мечката в реката, мие си главата. 

Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка? 

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Нищо чудно!

Не, че ще изненадам някого, но аз пак закъснявам с превода на книгата! Имам още доста за превод, а не мога да се концентрирам. Освен това утре ме чака една голяма обиколка по Софийските улици (разбирай задръствания) и със сигурност трябва да се наспя. Иначе ставам раздразнителна и клаксона и светлините започвам да ги ползвам за да правя "дискотека" на по-нахалните. 

Днес се забавлявах на една 320ка (разбирай новия "Голф") която от Цариградско, по целия бул. Ал. Малинов до светофара на Била сменяше лентите - от лява в дясна, от дясна в лява, от лява в лява, с единствената мисъл и идея да стигне с една кола по-бързо. Забавното е, че крайният ефект беше, че аз минах на светофара, а 320ката остана да чака следващото теглене. Сега ако това беше басня или приказка трябваше на това място да си извлечем поука, че колкото и ленти да сменим, няма да стигнем по-бързо, ако не знаем какво правим и къде коя лента се движи по-бързо. Има си железен трик на този булевард за преминаване от Цариградско посока Бизнес парк София, действа по всяко време на денонощието, безотказна е схемата! Все пак цели 3 години подред минавах оттам всяка сутрин и всяка вечер. Научила съм и дупките по пътя, минавам и на тъмно и в мъгла, и със затворени очи! Но няма да си издам схемата за смяна на лентите :) Много ще станем тарикатите ;) 

сряда, 12 ноември 2008 г.

Е, не е истина!

Току що получих линк за сватбата и на Иринка... Честито! И ... ГОРЧИВО!!! 

А сега мога да си мрънкам!

- Хора, внимавайте, има епидемия! Вирусът е много опасен и води до сериозни последици и ... Гражданското! :) 

Аз пък ще си водя бележки, на кой какво му се случва, ще списвам грешките и постиженията Ви, за да не стават засечки :) 

Родна реч "о-майна" сладка

Случвало ли Ви се е да гледате "Тъпо"? Но не защото не сте разбрали нещо, а защото това, което виждате с очите си напълно противоречи на логиката и на здравия разум.
Казус: Преподавател от реномиран Български университет, по време на контролно пише на дъската въпросите. До тук нищо необичайно, докато на дъската не се появи черно на бяло, на чиста шльокавица, методиевиица, маймуница или както си искате я наричайте тази нова чат-форма на общуване, надписите "Vapros parvi" и "Vapros vtori"... Няма шега, няма майтап, колкото и да ги мислим за изостанали преподавателите в университетите, все пак и те влизат в чатове, социални мрежи и форуми. И те се образоват, и те имат нужда от информация и връзка със света. Но защо ПО ДЯВОЛИТЕ трябва да пишат на не-български? Нямаме си азбука? Нямаме слово? Нямаме писменост? Кое точно им липсва, за да изпишат на правилен български 4 думи? Първите 7 години ли? Май именно те ...

Мдаммммм....

Внимание, плъзнал е нов вирус!
Симптоми: Желание за "Брак"-уване, деца и тям подобни.
Разпространение: Въздушно-капков път.
Потенциални жертви: Лица, смятащи себе си "на преклонна възраст" с "Тиктакащ биологичен часовник" и дами, сънуващи и плануващи сватбения си ден от 5тия си рожден ден (както и половинките им, разбира се, за къде без тях?)
Краен ефект: Пиянство с роднини и приятели и халка на безименния пръст.
А сега сериозно, наистина се е повредил народа. Всички се женят, кои споделят с приятели, кои - не, няма значение, това си е техен проблем. Гадното е само когато разбираш от facebook.com.
Да, мили дами, за всички Ви важи, много сте, за мое голямо съжаление. Но както и да е, няма проблем, аз пак ще Ви се обадя за рождените дни, няма да Ви забравя. Пожелавам Ви много семейно щастие, всичко най- най- и ... успех :)

А пък аз обещавам на дамите, които познавам и които още не са се "Бракували", по-често да си проверявам профилите в социалните мрежи, за да не пропусна случайно и Вашия "Голям ден"!

Много Ви здраве на всичките ;)

сряда, 5 ноември 2008 г.

Тъжно ми е ...

... листата по дърветата пожълтяха, падат мъгли и макар че през деня е топличко, то сутрин есента напомня за себе си. Рано-рано има понякога дори скреж по стъклата, а на мен не ми се иска топлото време да се сбогува с нас до пролетта. Не искам да пожълтяват листата, не искам да падат, не искам да е студено. Не знам защо, но никога не съм харесвала есента. Някак предпочитам студената зима, но не и есента. Действа ми депресиращо. Уж топличко и слънчево, пък студ, мъгла и скреж. Сутрин с палтото, на обед по къси ръкави. Но това е само за малко ... и на ужким. Наистина има само грип, вируси и разни други бацили. Бррр!!! Романтичните описания на есенни картини оставям на специалистите. Или поне на тези, които обичат есента.
Овнешката ми природа налага превес на симпатии към пролетта, началото, събуждането на природата за новия живот, цветни поляни, обляни в светлина и капки от роса, образуващи слънчеви зайчета по цветята. И ... и великденски зайци, подскачащи с кошнички с шоколадови яйца, с венци от нарциси и ... много калинки, кацнали на гъбки, хванали се за ръце, и ... и лястовички, черно-бели, свиващи гнезда под някоя стреха, и ... и щъркели, застанали величествено и гордо на един крак на комина на съседната сграда, и ... деца, много деца, тичащи през поляните, събиращи цветя за венци ...
Искам да в топло, искам слънце... ама ... май ... чак ... напролет :(

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Vista - Phonetic - Real

Най-после нормална фонетика за Виста - Благодаря на Михаил Стойнов! На сайта му може да си дръпнете "Нормалната" фонетика, с която цялото българско войнство е свикнало, а не с приумиците на БАН ... са 'ша ма проща'ат ама къде се бутат дет' не им е работа? Щом работи не го пипай! ... са казали хората ;)

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Depeche Mode Live in Sofia !!! 18.05.2009г.


На Националния Стадион!!!! Вече можем да се похвалим с истинска музика на Националния Стадион, а не само със сръбски певачки!!! След концерта на Металика това лято е ред и на Депеш да свирят на Васил Левски. Не, не е шега, а самата истина!!! Повече инфо на сайта на Депеш, както и на сайта на тикетпро. На сайта на Групата пише, че ще пускат билетите за продажба на 13.10.2008!
Пропуснах предишния концерт, но втори път нямам намерение да допусна същата грешка!

P.S. и да се похваля, вече си имам билети за концерта :–)
П.П.П - защо им трябваше да разместват фонетиката на Виста? Сега ме върнаха много години назад ... когато още гледах клавиатурата докато пиша ... :(

вторник, 15 юли 2008 г.

Таря Турунен



Екс-вокалистката на Nightwish Таря Турунен ще изнесе концерт в столичната зала „Универсиада" на 28 октомври.

Първите 500 билета за шоуто на Таря в София ще струват 20 лева, а следващите - 25 лева. В деня на концерта цената им ще е 30 лева.

Продажбата им стартира на 21 юли в билетния център на НДК, в мрежата на Ticketpro, както и в магазините Vision (София), Sound garden (Бургас), Music center и Rock shop (Пловдив), „Млад техник" (Сливен) и „Медуза" (Велико Търново).

петък, 11 юли 2008 г.

Хайде на ралито!!!

Последните дни ми дойдоха в повече ситуациите в които някой умишлено, преднамерено и съвсем целенасочено се опитва да ме убие докато съм зад волана. Абе, ше му се не знае, аз ли съм единствения мишок, който спазва правилата за движение и ограниченията по пътя? Разбрах нагледно какво е "нано-секунда" в момента в който светна от червено - жълто на светофара и аз отпуснах съединителя за да тръгвам, една руса ... (всеки е свободен да си мисли каквото си иска) зад мен, с една умряла Фиеста от преди 20 години натисна клаксона! Явно бърза момичето, не й обърнах внимание, но 5 метра след светофара започна да ми присветва с фарове и да си излива гнева върху клаксона. Ходи обяснявай на некои дето са си купили книжките, че В ГРАДА, ЛЯВАТА ЛЕНТА НЕ Е ПО-БЪРЗАТА, ТОВА НЕ Е МАГИСТРАЛА! В ГРАДА ЛЯВАТА ЛЕНТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА Е ЛЕНТА ЗА НАЛЯВО (НА СЛЕДВАЩОТО КРЪСТОВИЩЕ)!!! И колкото и да ми светкате, свиркате, псувате и размахвате каквито там пръсти имате в излишък - НЯМА ДА СЕ МРЪДНА!!! Карам с ограничението (признавам си - от време на време с малко над него), никога не се "влача" и ако искате да ме изпреварите с много НАД ограничението, може да ме прескочите! А аз обещавам, на такива като русата, да пожелавам от все сърце захар в резервоара, лепило на ключалката, запалка в ауспуха и спирачна течност по боята!!!

Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.

Първият е взет от тук:

Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...

и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!

Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....

Поздрави и т.н.

ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)

А вторият - от тук:

Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...

Поздрави и т.н.

ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???

А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!

Никола


Снощи (11.07.2008) Ася и Иван станаха "Мама Ася" и "Тати Иван". Да им е жив и здрав малкия Никола! Желаем им много здраве, късмет и щастливи мигове! Чакаме снимки, за да можем и ние да видим малкото сладурче! Честито!

Edit: И понеже не ми пратиха снимка, затова чак сега качвам снимка на сладура с мама :)

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Палатки ли?

Аз просто нямам думи ... Палатките се оказаха доста опасни ... не заради самите палатки, а ... заради хижарите от съседните заслони и хижи. Вижте сами ТУК!

сряда, 9 юли 2008 г.

Снимки - Силви и Иво - 05/07/08г.

Силви & Иво - Сватба

Така, най-после се научих как се хостват снимки и качих няколко от събитието в събота :) За всички които присъстваха и за тези, които не успяха да дойдат, но мислено бяха с нас.

Боян


И още един бебок - роден в петък, 4.07.2008г. на Петя и Симо Градинарски. Да им е жив и здрав и да ги радва.

понеделник, 7 юли 2008 г.

Александър


На 05.07.2008г. в 10'01ч. се роди бебе-Александър на мама Надин и татко Иво.
Ние му пожелаваме толкова здраве, че да учуди медицината, толкова щастие, че да му завидят ангелите, толкова любов, че да не може да я запише историята!

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Стихче,

посветено на събитията от днес.
Добрата ми прати едно апокрифно стихче:


Тихичко си спели хората в града,
Кучетата само кръстосвали нощта,
Изведнъж обаче: всички на крака,
София разтърси ударна вълна.

“Най-после”, въздъхна бабичка една,
Ех, колко отдавна тя чакаше смъртта,
С пълни гърла врещяха деца,
Тийнейджъри кротко пафкаха трева.

Кмета Бойко станал лекичко смутен,
Погледнал навън и останал изумен,
Какво да видят тез хубави очи.
Милата европейска столица гори.

Нахлузил чехли, скочил в мерцедеса,
Че в медиите вече скочил интереса
Дали не е отровен тоз пушек тъмносив,
Или пък, напротив, прави те щастлив.

Стражари и апаши военните играли
А то пък за беда складът им се запали
Бум! Експлозийка селата връхлетя
И сяра на талази забули ги в мъгла.

Президентът също дотича по халат
Къде ти той от кмета ще остане по-назад
И всички цял ден мъдрят какъв е тоя склад
Че заради него останахме без град...

Проблясъци

Сутрин, като всяка друга ... или не съвсем. Гръмна склад с боеприпаси...
Това, че е гръмнал - няма да го коментирам, по-интересни са проблясъците на медии и "умни" глави:
1. "Няма отменени влакове. Влакът от Карлово за София преминава с повишено внимание през района на взривовете." - нюз.бг
2. "Ами добре тогава, аз ще се връщам към военните ми работи." - военен в ефира на БиТиВи.
3. "Еми някакви експлозиви са гръмнали в някакъв склад... " - отговорник смяна на Гражданска Защита в ефира на Нова Телевизия на въпроса на водещия "Какво ново можете да ни кажете за взривовете?".
4. "Няма необходимост от евакуация на населението на Челопечене и прилежащите райони, категорични са от Гражданска защита." и няколко реда по-надолу - "Препоръчва се на намиращите се в непосредствена близост до района на инцидента, да затворят прозорците и да стоят далеч от врати и прозорци." и още малко по-надолу - "Николов посочи, че линейки и екипи на Гражданска защита обикалят околните квартали и извеждат жителите." Хммм, ... и последно шЪ сА евакуират или не? - нюз.бг.
5. "Силно разтревожени жители на Столицата се обаждат в студиото и питат да напускат ли София" - БиТиВи.
6. "Споменатите бойни припаси съгласно т. 426 от Правилника за складовете и базите (Правилник за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в БА) са опасни за работа и транспортиране.
Следва да бъдат унищожени по установения в него ред. Същите могат да се самовзривят или самовъзпламенят при невнимателно боравене с тях. За унищожаването им е необходимо да има предварително подготвени полигони за взривяване, площадки и съоръжения за унищожаване чрез изгаряне и обучени кадри с каквито единствено Централната разснарядителна база разполага. След разформиране на поделението тези съоръжения няма да могат да се използват." - В материал на в-к „Българска армия" от 6 юни 2008 година.
7. "Някой от намиращите се в близост до мястото на взривовете твърдяха, че са получили обриви на различни места по тялото си." - нюз.бг - има ли все пак или няма опасност за населението?

вторник, 1 юли 2008 г.

Uriah Heep - July Morning

Поздрав за всички :)

Uriah Heep
July Morning

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

вторник, 3 юни 2008 г.

It's a boy!


Да е жив и здрав малкия Калоянчо (30.05.08г.), на мама Ники и на татко Владо! От сърце всичко най-хубаво за да ги радва. И нека каквото мама и тати си помислят и пожелаят за него да се сбъдва.

четвъртък, 22 май 2008 г.

Защо не ти върви на изпитите?

- Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
- Kато махнем 52 недели ти остават 313.
- През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш така че ти остават 263.
- Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141.
- Ако си дадеш 1 час на ден, за да правиш каквото ти харесва, губиш още 15 и оставаш със 126.
- По 2 часа хабиш за ядене, по този начин използваш 30 дни. Остават ти 96.
- Хабиш 1 час на ден в разговори с приятели и роднини, това ти отнема още 15. Оставаш с 81
- Изпити и тестове като минимум ти отнемат 35 дена от годината, така че остават само 46.
- Изваждаме приблизително 40 дни за почивки и празници, оставаш само с 6.
- Да кажем, че минимум 3 дни си болен, така остават 3 дни, в които да учиш.
- Да кажем, че излизаш само 2 дни.
- Остава 1, но този единствен ден е рождения ти ден, така че...
Извод : Ученето е безсмислено!

събота, 17 май 2008 г.

Събота е

а аз вместо да съм си вкъщи, да съм се наспала до 12ч. на обед и сега да се захващам с учебниците за изпита в понеделник при небезизвестния (поне за възпитаниците на УНСС) Проф. Д.Шопов и неговите възгледи за изпитите, тестовете, купчините с изпитни работи и индустриалните отношения, аз съм в офиса, затрупана от нечовешко количество работа, както винаги спешно от-днес-за-вчера и не знам дали ще си тръгна навреме. Не знам някои хора не разбират ли, че като работя на 30ч/седмица, количеството изпратена работа трябва също да е като за 30ч/седмица? Но поне не съм само аз, какво да кажат колежкиет дето са на по 20ч/седмица и получават същото количество като мен? Отде тоз късмет да ми се случи най-неприятния изпит да е на първата дата от сесията? Но това май е продължение на една доста НЕсплучлива, НЕкъсметлийска или казано накратко каръшка седмица.
Всичко започна в понеделник. (И аз като любимия ми рижав котарак от анимационните филмчета - мразя понеделниците и обожавам лазаня) Та, да не се отплесвам - понеделник, 12ч. - проверка дали сме освободени по фирмена култура - о, да и то с 6! Има надежда за тази седмица! В сряда трябва да се заявим в малката конферентна зала за "Акредитационната комисия". Защо? Не казват! Лошо ... Няма как да не отидем.
Вторник - на работа от рано сутринта, след това паля гуми към университета, където вече ме чакат с готов тест по икономика на обществения сектор. Красота, 15 въпроса, изглежда всичко си знам и излизам доволна. Все пак само няколко точки ми трябват за да се освободя. 
Междувременно чакам резултати по "моя" въпрос в работата и съм доста притеснена.
Сряда, рано сутрин в университета, закъснявам за лекция, на която съобщават, че:
наместо изпит сме поканени да направим контролно в петък, 7:45. 
Който не приеме поканата или не е доволен от оценката си може да се яви на датата на изпит за устно препитване. Хм, значи да сумираме - в петък ставам в 6, отивам в университета за контролно (в ден, който попринцип ми е определен за работа), значи трябва да си сменя програмата. Пак... ОК, няма проблеми.
12ч - за резултати от контролното предишния ден. Имам 4, минимален брой точки ме дели от лелеяната петица и освобождаване от изпит. Решавам все пак да питам дали не биха записали тази оценка, като им заявя, че съм доволна от постиженията си, нямам намерение да се боря за повече (не че нямам амбиция, просто знам, че нищо не знам) и да ме оставят на мира. Отговорът: "Твърдо не!", еми 'начи на изпит!
14ч - "Акредитационна комисия" - оказва се, че акредитацията е за друга специалност, а ние сме само за да попълним бройката на участниците, но в момента в който го разбираме и решаваме да се спасим - вече е късно! Следват 2 мъчителни часа, които да затвърдят мнението ми, че хуманитарните науки нямат какво да търсят в икономически университет! Ама защо те горките, видиш ли, учели икономика? Абе, "муцка", като кандидатстваше в иконимическия какво си мислеше? Че ще ти преподават ядрена физика или медицина ли? ... Освен това, имахме глупостта (ние, икономическата специалност!, дошла за да запълни бройката), да се обадим и да изразим мнение по някои въпроси. Последваха куп изказвания на "неикономисти" и няколко посочвания с химикалка към нас с думите: ами те икономистите ... Мдам ... каква наглост само от наша страна да учим икономика в Икономическия! Денят приключи с опит да си науча за контролното следващия ден.
Четвъртък - рано рано на работа - трябва да си приключим бързо задачките и да бягаме към университета за контролното и някоя и друга заверка. В 13ч гордо, с книжка в ръка, получавам заветната заверка и се втурвам към залата за контролното. Естествено, първо съобщават оценките (защото колегите ми са правили контролното миналата седмица, докато аз бях в Германия, но пък аз съм спокойна, защото съм говорила с преподавателя и той ми е казал, че ще правя контролно след колегите ми, демек "днес!"). Така, чувам си името, "От първото контролно - оценка 4, второ няма, значи, Колежке, ще се видим с Вас на датата на изпита!", ама чакайте малко, как така, нали говорих с Вас и ми казахте, че може днес да правя и аз контролно?, "Няма такова нещо. Не си спомням да съм Ви обещавал!". Ами ... добре ... няма проблем ... какво е един изпит повече за моята особа? Решавам, че след тази емоция ми се полага да пия едно кафе с колежките. Работата няма да избяга, а и имам още малко време. Какво като ще вися после до късно в офиса? Може пък поне като в университета не ми върви, в работата да е по-добре! Да, ама не! "Моят" въпрос бил решен, но с неблагоприятен (поне за мен) край! Споменавам набързо роднините от женски пол на някои хора и решавам, че не си струва да се ядосвам за глупости. Пък те да се "оправят" както намерат за добре! Като единствен логичен завършек на вечерта, сядам да уча за контролното на следващия ден!
Петък - 6ч - звъни будилник - проклинам този, който е измислил ранното ставане, този който е изобретил будилника и всички онези, които още не са открили как да спрем времето. Споменавам родата им до девето коляно и се отправям към кухнята за кафе. 7:18 съм пред университета, запалила цигара и пожелавам хубав ден на СС и РВ регистрациите дето ми теглиха по една защото карам само с 20 км/ч над ограничението. 7:40 - пред залата за изпит осъзнаваме бруталната реалност, че сме над 300 души пред зала за 200, където ще ни накарат да седнем през място за да не преписваме. Преподавателят по навик закъснява с 30 мин, пуска най-напористите в залата, а на останалите ни казва да се появим след час. Ходи обяснявай, че си на работа от 9:30 ... В 9:20 успешно заедно с няколко колеги се добираме до първия ред на банките, не защото сме най-ученолюбивите, а защото дори нямаме пищови от които да преписваме, а и все пак ни е казал, че ще даде тест. Е, оказа се, че не знаем какво е това тест. 8 въпроса, от които 2 задачи, 5 отворени въпроса от типа: "Обяснете понятието и начертайте графиката" и само 1 затворен въпрос. Резултатите в понеделник. А дано да са положителни! И се понасям към работата, където ме чакат задачки-закачки като за целия китайски народ + 20% от населението на Индия.

ПП - започнах да пиша в събота, но все пак бях на работа и можах да скалъпя само първите няколко реда. Сега е неделя, аз гледам умно учебника по индустриални отношения и се чудя как можеш за 330 страници да не напишеш нищо смислено.
Ами ... надявам се следващата седмица да е малко по-добра от тази.

петък, 16 май 2008 г.

Криво ми е ...

Ако трябва да степенувам качествата, които най-много ме отвращават в хората, може би на първо място бих поставила лицемерието. (За немарливостта, безотговорността и други – следващ път!) Просто не мога да си представя що за човек трябва да си за да лицемерничиш? Ум не ми го побира как е възможно пред мен някой да е най-милото, грижливо, съпричастно и състрадателно същество, а в същото време да ми прави мръсно и да ми забива нож в гърба (май прекалявам със сравненията, но все пак …). Просто не разбирам и туйто! Аз самата не бих била способна. Аз или харесвам някого, или не. Ако е налице втория случай – гледам да избягвам тази особа, а ако няма как да я избегна – да се държа с индивида в рамките на доброто поведение и възпитание. Нищо повече! Не мога да кажа на някого, когото съм изгонила, колко много ще ми липсва и как ще се радвам да се виждаме, дори и да не работим заедно! (Същото като при завършване на училище – на бала всички много се обичат, на всички им е много весело заедно, разменят се реплики от рода: „Айде, ще се чуем!”, „Много ще ми липсвате, трябва да не се забравяме и да се виждаме и после!” и прочее … всеки ги е чувал на бала си от съучениците си. Но колко души наистина поддържат някакъв контакт със съучениците си?) Ха, нова мисъл – ако се приеме, че човек на бала си не е пораснал, демек е още дете и затова казва така, то ако възрастен човек (е, са … не на 100 години, но над 30те) каже подобно нещо, то по дедуктивна логика какво излиза?
Другата страна на лицемерието, на което станах свидетел е: „милото” създанийце, горкото, те моли за услуга и ти понеже си „Мека Мария” (за да не кажа наивно същество, будала, глупак, тъпанар и прочее синоними в случая), разбира се помагаш, за да разбереш после, че докато си помагал на „безпомощното” създание, то то е било заето да ти крои номера. Хм … неприятно. Осъзнаваш, че все пак не било толкова „наивно” и „мило”, а още по-малко - „безпомощно”. Всичко това е една перфектно оттренирана роля, с перфектно създадена маска и стереотип за поведение, който ти, будалата, не си прозрял навреме. Еми, аз освен да кажа едно голямо „Наздраве!” на всички себеподобни с една чаша студена вода!

понеделник, 12 май 2008 г.

Сбогом!


И пак аз, истинския Додо, ни вече от друго място. Отлетях! На високо! Имам си мое клонче, мое дръвче, виждам целия град. Виждам си прозореца. Виждам моите приятелки Свраките. Все още са там. Виждам си стопаните. Тъжни са. Не знам защо. Тук съм по-добре. Имам си качествена храна. Като немската е. Дори по-хубава. Няма нищо общо с боклуците, които стопаните ми бяха принудени да купуват, когато свършеше храната от кръстниците в немско. Не ми е лошо от храната. Не трябва да ми бият инжекции. Не ме тъпчат с антибиотици. Чувствам се добре, наддавам. Не тежа вече колкото половин пакетче семки. Имам си цели изворчета от медовина. Такава, каквато стопаните ми ми правеха. Съвсем същата. С лек вкус на лимон. Искам само да им пратя послание, да кажа че съм добре тук и не искам да страдат. Не искам да ги виждам да плачат. Искаше ми се да мога да остана за по-дълго при тях. Да си призная, че само от инат не говорех. Да ме гушнат, да ме стоплят. Да им давам целувки, а те на мен семки и фъстъци ... но ... така било писано! Исках само да кажа, че тук е хубаво, топло, имам храна и понеже не успях да се сбогувам с "фалшивия" Додо, защото го бях изпратил за храна до немско, да му кажа, че ще ми липсва (както и Камбанката, грижете се добре за нея!!!) А аз, вечер, като погледнете звездите, аз ще ви изпращам целувки (е, ако намерите начин да ми пращате семки в замяна, няма да ви се разсърдя, но мисля че пощите не са напреднали толкоз).
Бъдете щастливи и си спомняйте за мен. Аз ще съм на моето клонче, на моето дърво, под което тече медовина и ще ви изпращам въздушни целувки от моята малка звезда в Небето.
Обичам ви,
ваш Додо

четвъртък, 24 април 2008 г.

Розета

Непрекъснато ме питат какво означава розетата която нося. Затова малко пояснения.

1ви източник:
През 1961г. в Плиска е открит медальон, прецизно изработен от бронз, известен като "Розетата от Плиска". Датировката и е от периода 7-9 век и по всяка вероятност е използвана за астрономически изчисления. Според изследователите седемте лъча на розетата символизират - Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. В центъра на медальона е изобразен руническият знак IYI - символ на Българската държавност и древният владетелски род Дуло, от който произхождат създателите на три Български държави.

2ри източник:
ТУК
Доста интересна статия, с множество теории и разсъждения за розетата.

3ти източник:
Който ще си позволя да копирам, взето от ТУК:

Самият археологически паметник е открит при разкопки в Царския дворец в Плиска през 1961г от Ст. Ваклинов. По настоящем се съхранява май в НИМ. Представлява бронзова пластина с диаметър малко над 5 см., на едната страна на която има 14 знака( два реда по 7), а от другата страна в центъра - IYI.

В науката не съществува единно мнение нито за значението на руническите знаци, нито за предназначението на самата розета. Тя е оприличавана на:
-емблема на снаряжение(проф. Ст.Ваклинов)
-лунен календар, използван за магически действия и гадания(археолог П.Петрова)
-Знаците са названия на седемте планети(познати в древността) а IYI(който е доста разпространен знак) е свещен (проф.В.Бешевлиев). На подобна теза се спира и ст.н.с. П.Добрев, но той допълва, че чрез имената на планетите се разчита името на древен прабългарски владетел.
-Модел на слънчевата система(проф. Ст.Михайлов, проф. Д.Овчаров)
-Предмет, приканващ да бъде прието християнството(П.Иванов)
-Предмет,който може да се използва в радиестезията, и древното му предназначение е било - компас и часовник(С.Пенчев)
-Предмет, свързан и отразяващ древната религия на българите
-Амулет на късмета съдържащ следните пожелания: надежда, хубост, живот, богатство, разум, здраве, късмет(он-лайн магазините за бижута).

4ти източник:
ТУК.

И малко за IYI:

Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).

Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.

В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н.

IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.

Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".

Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.

Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на Българската държавност въобще.

вторник, 22 април 2008 г.

КАТ или как се гледат филми

След разказите за автомобилите, ударчетата, застраховките, застрахователите логичното продължение би било КАТ.
Та да си кажа болката. За незапознатите (които предполагам вече не са много, имайки предвид тълпите пред въпросната институция) да разясня – КАТ също е „у ЕУропата”. Има си два автомата за номерца, е са, с малко архаичен вид и на пръв поглед може да се усъмните дали изобщо работят, но все пак ги има. Освен това постройката, приличаща на барака от някой филм на ужасите, е снабдена и със светлинни табла на които се изписва номера на билетчето (печалба няма, но получаваш правото да застанеш пред гишето), има си климатик, че дори и огромен плазмен телевизор. Пред въпросното чудо на техниката са строени, в криволичещи редици, сгъваеми столчета, на които човек да може спокойно да се разположи и да позяпа някое филмче докато му дойде реда. И то какво филмче! Не трилър, не крими, не ужас, ами 3в1! Катастрофи, размазани или усукани около стълбове МПСта, кървища, трупове, … с една дума „Страхотия!”, която ти действа на перисталтиката и на нервната система, или погледнато другояче – новините в картинки. Нямаше надпис – не се препоръчва за хора със слаби нерви, не е подходящо за лица под 18 години и други подобни. Пускат си филмчета на воля, а който е имал „благоразумието” да си вземе и отрочето за компания докато чака – да му мисли. Все пак … да се учат от малки, така да се каже. Освен филмите на ужасите имаше и едно доста „нетипично” за тази институция филмче, направено по подобие на едно много симпатично за Италия в ЕС. Българската му версия далеч не е толкова добра колкото италианската, но това си е лично мое мнение. Все пак това беше последното нещо което очаквах да видя на плазмен телевизор в КАТ.

петък, 11 април 2008 г.

и продължение на пластмасовите полицаи ...


от ТУК:

Rollplast с подкрепата на МВР ще постави билборди и макети на полицейски коли в цялата страна, с които призовава шофьорите към отговорно поведение на пътя, съобщава speed-press.com.

50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.
Те са част от социалната инициатива „Шофирането не е игра", организирана от Rollplast, подкрепена от Министерството на вътрешните работи.

Макетите точно възпроизвеждат вида и размера на полицейските автомобили и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени саот поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис „Шофирането не е игра".
Повече от половината инсталации са на главните пътища София-Варна, София-Бургас, Варна-Бургас и Видин-Кулата.
Всички те ще бъдат под видеонаблюдение, за да бъдат заснети евентуални посегателства.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.

„Нашата цел е не да плашим шофьорите, а да ги накараме да се замислят, да овладеят гнева и раздразнението си на пътя", обяснява кампанията Светлин Николчев, собственик на Rollplast.

Пластмасови полицаи ...



не, не е шега ... или поне не изцяло :) Източник, а снимката е от ТУК
"Стартира инициативата "Шофирането не е игра", организирана с подкрепата на МВР.

В продължение на шест месеца 50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.

Макетите потеглиха от столицата към местоназначенията си, за да останат там до края на септември.

Те възпроизвеждат точно вида и размера на полицейските коли и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени са от поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис "Шофирането не е игра".

Повече от половината инсталации са на главните пътища София - Варна, София - Бургас, Варна - Бургас и Видин - Кулата и ще бъдат под видеонаблюдение.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.
Карта с местоположението на 50-те макета ще бъде публикувана в сайта на "Ролпласт".

Стойността на кампанията надхвърля 300 000 лева.
"Шофирането не е игра" съвпада с Великденските празници и летния туристически сезон, тъй като по това време на годината хората най-често предприемат междуградски пътувания, а рисковете и броят на пътните инциденти рязко нараства."

Ами ...

понеделник, 7 април 2008 г.

Battle Knight

ROFL ... LOL ... WTF? Има още една он-лайн игра, преведена на "български".
Колкото и да се опитвам да не коментирам правописните грешки на ИТ-тата, тоз път вече няма да си мълча. Свикнах със заглавия на писмата от рода на "6te mi go prevede6 li na balgarski" и желанието на една колежка да отговори с "6te ti go", както и с надписи на дезодоранти: "Не пръцкайте срещу огъня!", но в играта наистина са прекалили.
1. "Войник на Сътбата"
2. "Овеличи атрибути"
3. "Победи и плячка 29 Сребърна Монета"
4. "Увеличава шансовете ви да отбележите кисметлийски удар"
5. "Възтановяване"
6. "Това не е предимстиво"
7. "по време на особенно добри мисии"
8. "Паяшка пещера"
Сигурно има и още, но не ми се търси :)
Източник

петък, 4 април 2008 г.

'till death do us part ...

Съвременна семейна приказка ... но не като описаните по-долу, завършващи с happy end, а малко по-различна, по-тъжна и за съжаление по-съвременна.
Не зная дали това е новата тенденция, нова представа за семейството и за семейния живот, но все по-странни са ми познатите ми (бързали със заветното "ДА"), които в последствие разбират, че може би не са дорасли за него. Не са дорасли, за да осмислят сериозността и отговорността на това "ДА", което казват в обредния дом и в църквата. Не са успели да разберат навреме, че още им се "живее" или казано по друг начин - още им се "скита", "хойка" и т.н. ... Странното е, че това се появява както при жените, така и при мъжете. Като напук на брачните клетви.
Може би аз съм с по-остарели виждания по въпроса, но ... когато някой сподели с другиго, че смята да изневери на законовата си половинка, и другия човек зададе логичния въпрос: "Но ти не си ли женен / омъжена?" и получи в отговор: "Едното няма нищо общо с другото!" ... Е, как да не се втрещи човек.
Или друга ситуация, дечко (по душа), врекъл се във вярност и вечна обич на 18 години, който ... съжалява, че е бил само с 1 човек интимно - резултат - започва да си наваксва, но се оправдава с възрастта си. Хм ...
Още един случай (тук вече пола не мога да го скрия) - пак се омъжва на 18 год., ражда на 19 год. и ... работата е ясна.

I take you to be my wife/husband, according to God’s holy decree: to have and to hold from this day forward, for better for worse, for richer for poorer, in sickness and in health, to love and to cherish, 'till death do us part: and to that I pledge you my faithfulness.

четвъртък, 27 март 2008 г.

Бойкот на техниката срещу мен :(


Техниката ме бойкотира, саботира и ми прави напук. От вчера. Пак! Не може при х-брой налични принтери и у-брой налични компютри да не може човек да разпечати 4 страници. Ситуацията беше следната:
Компютър 1 с принтер 1: опит 1 - не става, мастилото свърши на средата на 2рата страница.
Компютър 2 с принтер 2: опит 1 - не разпознава принтера.
Компютър 2 с принтер 2: опит 2 - не се инсталира CDто за принтера = компютър 2 го отписваме.
Компютър 3 с принтер 2: опит 1 - носим монитор 1 към компютър 3 - (до преди да гръмне монитора на компютър 3, принтера работеше!) - пускаме страничките за печат - резултат ... свърши тонера на принтер 2!!!
Крайно решение - Офис1!

вторник, 25 март 2008 г.

Морски неволи :)

По повод на една "интересна" статия в нюз.бг - ТУК!

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

Американци
Прието. Благодарим...
*********************

четвъртък, 20 март 2008 г.

Офис молитва :)

Отче наш, който си в Офиса.

Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля.
Както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни днес.
И отпуска за тази седмица.
И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията нашите.
Както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвеждай в понижение.
Но ни избави от допълнителната работа.

И во твойто царство е повишението на заплатата
и съкращението на работния ден.

И дай ни SKYPE и ICQ-то,
защото без тях не е тази работа царство небесно.

И погреби ти сисадмина под планина от дискети и компактдискове,
да гори той с пламък син.

Не ни оставяй, Господи в трудните часове на утрения махмурлук,
дай ни сили да преодолем тежестта на главоболието.

И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой, както и цвета на американските левове.

И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие блaгини...

И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.

Во имя контрола, алта и светия делийт.

Ресет!

Закони за работата

1. Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.

2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.

3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.

4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.

5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.

6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.

7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.

8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.

9. Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.

10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.

11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

понеделник, 17 март 2008 г.

За кака :)


Една добра новина ме наведе на мисълта да пиша по темата. Позволих си да "открадна" притчите от www.exoo.com

Една Семейна Приказка...

Те бяха младо семейство, женени едва от няколко месеца... Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да разберат, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...
Всъщност, не че не се обичаха вече, напротив - все още изпитваха обич един към друг, но вече все по-рядко си го казваха. А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще го каже първи или кой ще го изрече повече пъти за един ден или кой ще го докаже по по-оригинален начин... И това не им тежеше, не им омръзваше, а им доставяше неимоверно удоволствие...
Но сякаш изведнъж всичко коренно се беше променило. Вече дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достаъчни, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят един друг...
Вече съвсем изнервени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата. И двамата не искаха да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин...
Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, чудейки се кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...
И тогава мъжът изведнъж се оживи:
"Хрумна ми една идея - каза той на жена си - нека да засадим едно дръвче в градината. Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да помисляме дори за раздяла. А през това време двамата да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си?"
В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но после като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...
На следващия ден заедно отидоха в близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, заедно избраха мястото му в градината и заедно го засадиха...
Мина се около месец от тогава. Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.
И ДВАМАТА НОСЕХА В РЪЦЕТЕ СИ ПО ЕДНА КОФА С ВОДА ЗА ДРЪВЧЕТО...

Съвременна семейна притча

Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния
30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка - тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка,
но ръката й се спряла...
Помислила си: "В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледох му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни".
Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали нарушавала
30-годишната традиция!
А мъжът й, поемайки питката, й казал:
"Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък!
30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи".

ЖЕНАТА - БОГИНЯ

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

КРАСАВИЦА

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Тайната подправка на Марта

Малката метална кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато менеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла често да не я пипа. Защото, според обясненията й, вътре имало „тайна билка" от майка й и понеже нямало откъде да вземе нова, тревожела се да не би Бен или някой друг да я вземе, да погледне какво има вътре и без да иска да я изпусне и разсипе безценното й съдържание.
Кутийката не беше нищо особено. От старост първоначалната й окраска на червени и златни цветя беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето й.
Не само пръстите на Марта бяха държали тази кутийка, но и тези на майка й и на баба й. Марта не знаеше със сигурност, но смяташе, че и прабаба й е използвала същата кутийка и „тайната й билка".
Бен знаеше само, че скоро след сватбата им майката на Марта донесе кутийката и каза на Марта да я използва със същата обич, с каквато я била използвала и тя.
И Марта неизменно го правеше, Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо без да снеме кутийката от полицата и да поръси гозбата с мъничко от „тайната билка". Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки забелязваше, че винаги поръсва по малко точно преди да сложи тавичката във фурната.
Каквото и да съдържаше тази кутийка, явно вършеше добра работа, защото според Бен на света нямаше по-добра готвачка от Марта. И не само той смяташе така - всеки, който някога се бе хранил на трапезата им, се прехласваше по гозбите на Марта.
Само че защо тя не даваше на Бен да докосне кутийката? Наистина ли се страхуваше, че ще разсипе съдържанието й? Как ли изглежда тази „тайна билка"? Явно беше стрита на много фин прах, защото когато Марта поръсваше ястието, Бен не виждаше нищо. Освен това явно използваше съвсем мъничко от нея, понеже нямаше откъде да вземе още.
Все някак си Марта бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите.
Бен се изкушаваше все повече и повече да надникне в кутийката поне веднъж, ала все не събираше достатъчно сили.
Но ето, че един ден Марта се разболя. Бен я закара в болницата, където я задържаха по-дълго. Когато се прибра вкъщи, Бен се почувства страшно самотен. До този момент Марта никога не бе нощувала извън къщи. А когато наближи време за вечеря, той се зачуди какво да прави - Марта толкова обичаше да готви, че на него никога не му се бе налагало да си приготви сам нещо за ядене.
Докато се мотаеше из кухнята и надничаше в хладилника, кутийката на полицата все му се набиваше в очи. Погледът му се отклоняваше натам като привлечен от магнит - той бързо извръщаше очи, но любопитството му го връщаше отново.
Любопитството не му даваше мира.
Какво имаше в кутийката? Защо не бива да я пипа? Как изглежда тази „тайна билка" Колко ли е останало от нея?
Бен отново извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. Ах ... Вътре имаше повече от половината на един от великолепните сладкиши на Марта. Отряза си едно голямо парче, седна на кухненската маса и още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха върху кутийката. Какво толкова ще й стане, ако погледне вътре? Защо изобщо Марта беше така потайна, когато ставаше дума за тази кутийка?
Бен си отхапа още сладкиш и продължи спора със себе си - да го направи ли, или не? В продължение на още пет големи хапки той продължи да размишлява, вперил поглед в кутийката. Накрая не издържа.
Отиде бавно в другия край на кухнята и много внимателно взе кутийката от полицата - ужасяваше се да не се случи най-страшното - да разсипе съдържанието й при опита си да види какво има вътре.
Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на кутийката, Бен опули очи от изненада - ами че вътре нямаше нищо ... освен малкото сгънато листче на дъното.
Бен едва напъха голямата си ръка вътре. Взе внимателно хартийката за едното ъгълче, извади я и бавно я разгъна под светлината на кухненската лампа.
Бележката беше съвсем кратка и Бен веднага позна почерка на тъща си. Написаното беше съвсем просто:
„Марта, във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич."
Бен преглътна с усилие, върна бележката и кутийката на място и тихичко се върна да си довърши сладкиша. Сега вече му беше напълно ясно защо е така вкусен...

сряда, 12 март 2008 г.

Искам си моя къщичка!

Искам си моя къщичка, където да не се съобразявам с НИКОГО! Писна ми. Искам където си оставя нещата, там да ги намирам. Искам като се прибера и ми е уморено - да мога спокойно да си легна да спя, а ако не ми се спи - да не трябва да пазя тишина на останалите. Искам когато имам да върша нещо да не ми се казва "Ами че кой ти пречи?" Как кой ми пречи? Това, че няма да мога да ползвам МОИТЕ вещи в МОЯТА стая, (нищо против дядо), просто АЗ ИМАМ ДА УЧА и след като имам да уча и наистина имам и доброто желание да уча си ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕТО! Искам никой да не ми се пречка и да не се съобразявам с НИКОГО! Някой ще спи в моята стая, а аз междувременно (сигурно и на загасена лампа) ще мога да седна да уча? WTF?

Бяла спретната къщурка с две липи отпред ... е, не искам чак толкова, стига ми и апартаментче, искам да си имам "МОЯ" си къщичка и да не ми се налага да се съобразявам с никого. Доста банално, но ... какво да се прави. Искам да си знам че моето си е мое, никой няма да ми стовари дрехите пред вратата и да ми каже да не се връщам, искам да не трябва да досаждам на някого когато има "гости" и видиш ли за мен няма място. Просто май за последните години все се случва някаква такава ситуация, която да ме върне към действителността, че нямам нищо мое. Нищо сигурно. Нищо за "утре". Офертата с квартира не ми се нрави, някак не е по вкуса ми. Не ми се дават пари "на вятъра", не ми се изплаща чужд кредит за апартамент, в който аз да съм временно. Не ми се живее и със съквартиранти - прекалено тежък характер имам за съжителство с хората. Или поне аз така си мисля. Може би останалите нямат проблем да бъдат събуждани от съквартирантите си всеки божии ден в 7ч. сутринта или не се сещат да спорят "Именно защо чинийте за хранене НЕ СЕ МИЯТ С ПРЕПАРАТА ЗА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ!". Вярно, че имат общо название - и едното чиния и другото, ама ... да си имаме уважението!

сряда, 27 февруари 2008 г.

Bulgarian Music Idol 2 - Mariah Carey Song (Funny)

No uan ken to ke tu siw me
No uan plis tu ju maj liwe
Uen an ge za ju za watena
Letch u mooo
You uo nus tu naj mu lii naj
Yo sora shoo
Yes it shooooooooo-uo-uo000
Ken liiiii
Tu li bu di bu daut you
...
Ken liiiiii
Tu li bu di bu daut youuuu
Ken liiiiiii
Ken li bet you mor