Сбогом!

И пак аз, истинския Додо, ни вече от друго място. Отлетях! На високо! Имам си мое клонче, мое дръвче, виждам целия град. Виждам си прозореца. Виждам моите приятелки Свраките. Все още са там. Виждам си стопаните. Тъжни са. Не знам защо. Тук съм по-добре. Имам си качествена храна. Като немската е. Дори по-хубава. Няма нищо общо с боклуците, които стопаните ми бяха принудени да купуват, когато свършеше храната от кръстниците в немско. Не ми е лошо от храната. Не трябва да ми бият инжекции. Не ме тъпчат с антибиотици. Чувствам се добре, наддавам. Не тежа вече колкото половин пакетче семки. Имам си цели изворчета от медовина. Такава, каквато стопаните ми ми правеха. Съвсем същата. С лек вкус на лимон. Искам само да им пратя послание, да кажа че съм добре тук и не искам да страдат. Не искам да ги виждам да плачат. Искаше ми се да мога да остана за по-дълго при тях. Да си призная, че само от инат не говорех. Да ме гушнат, да ме стоплят. Да им давам целувки, а те на мен семки и фъстъци ... но ... така било писано! Исках само да кажа, че тук е хубаво, топло, имам храна и понеже не успях да се сбогувам с "фалшивия" Додо, защото го бях изпратил за храна до немско, да му кажа, че ще ми липсва (както и Камбанката, грижете се добре за нея!!!) А аз, вечер, като погледнете звездите, аз ще ви изпращам целувки (е, ако намерите начин да ми пращате семки в замяна, няма да ви се разсърдя, но мисля че пощите не са напреднали толкоз).
Бъдете щастливи и си спомняйте за мен. Аз ще съм на моето клонче, на моето дърво, под което тече медовина и ще ви изпращам въздушни целувки от моята малка звезда в Небето.
Обичам ви,
ваш Додо

Розета

Непрекъснато ме питат какво означава розетата която нося. Затова малко пояснения.

1ви източник:
През 1961г. в Плиска е открит медальон, прецизно изработен от бронз, известен като "Розетата от Плиска". Датировката и е от периода 7-9 век и по всяка вероятност е използвана за астрономически изчисления. Според изследователите седемте лъча на розетата символизират - Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. В центъра на медальона е изобразен руническият знак IYI - символ на Българската държавност и древният владетелски род Дуло, от който произхождат създателите на три Български държави.

2ри източник:
ТУК
Доста интересна статия, с множество теории и разсъждения за розетата.

3ти източник:
Който ще си позволя да копирам, взето от ТУК:

Самият археологически паметник е открит при разкопки в Царския дворец в Плиска през 1961г от Ст. Ваклинов. По настоящем се съхранява май в НИМ. Представлява бронзова пластина с диаметър малко над 5 см., на едната страна на която има 14 знака( два реда по 7), а от другата страна в центъра - IYI.

В науката не съществува единно мнение нито за значението на руническите знаци, нито за предназначението на самата розета. Тя е оприличавана на:
-емблема на снаряжение(проф. Ст.Ваклинов)
-лунен календар, използван за магически действия и гадания(археолог П.Петрова)
-Знаците са названия на седемте планети(познати в древността) а IYI(който е доста разпространен знак) е свещен (проф.В.Бешевлиев). На подобна теза се спира и ст.н.с. П.Добрев, но той допълва, че чрез имената на планетите се разчита името на древен прабългарски владетел.
-Модел на слънчевата система(проф. Ст.Михайлов, проф. Д.Овчаров)
-Предмет, приканващ да бъде прието християнството(П.Иванов)
-Предмет,който може да се използва в радиестезията, и древното му предназначение е било - компас и часовник(С.Пенчев)
-Предмет, свързан и отразяващ древната религия на българите
-Амулет на късмета съдържащ следните пожелания: надежда, хубост, живот, богатство, разум, здраве, късмет(он-лайн магазините за бижута).

4ти източник:
ТУК.

И малко за IYI:

Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).

Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.

В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н.

IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.

Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".

Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.

Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на Българската държавност въобще.

Защо Додушка ... 2 част :)

Ето и приказката, заради която ми излезе прякора

Бабата и мечката


Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна.

- Слизай, бабо! - изръмжала Мецана.

- Защо да сляза? - попитала бабата.

- Да те изям!

- Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Твърдушка, а третата - Сладушка. Която си избереш - нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

- Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

- Меко си е баба постлала!

- Дай ми, бабо, Твърдушка! - захлопала Мецана.

- Твърдо е баба вратата залостила! - отвърнала бабата.

- Дай ми, бабо, Сладушка или ще те изям! - изревала мечката.

- Не можеш, защото няма да ходи вече баба самичка в гората за дренки, сладко ще си и заспи! - рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.

Съвпадение?

Наближават Коледните празници и ме обзема странно коледно настроение. Замислих се за някоя коледна песничка, но уви, тези за които се сетих на български ги знам в по-... "особен" вариант. За сметка на това се сетих за ужасно много коледни песнички на полски. Защо именно на полски? Не знам. Като че ли има значение къде си живял когато е трябвало да ги учиш в училище.
Когато попитах Гугъл за коледните песнички на български, попаднах на доста интересен коледен сайт ... и оттам - на друг - за славяните, езичеството, ... където открих, че има сходно на моето име (по-скоро на съкратения му вариант) - Доли - Доля (Сретя, Среќа, Срећа)
Богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Мокош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Мокош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източнославянският вариант на южнославянската богиня Сретя.

Tweety :)

Обрахме овациите на офиса, сега е ред да зарибя и посетителите на блога с една малка кукла. Братовчедката, която е на цели 4 годинки, щура, като за 10 момчета и прави "добрини" като Емил от Льонеберия. По някое време си мислех, че няма да е зле и нейните приключения да се описват, както майката на Емил описва неговите.
Мъника от една година насам познава буквите - показват й буквата "Т" и тя казва: "Това е "Т" на кака Доличка!", но беше малко скарана с имената на цветовете. Пък и голямата работа, дали ще е червено, розово или оранжево - приличат си, няма да изпадаме в такива детайли. Показвам й аз колата ми (тя много обича колите) и й казвам: "Ето там, малката синя кола с като дръжки на покрива, това е моя Дядо Поло." Отговора й беше: "Како, това на което ти му казваш синьо, аз не го разбирам!" Хм, а сега де, дилема, как да й обясня коя е моята? Предприех нова тактика: "Гледай сега, колата с номер СА ..." И о, чудеса! Мъника се закикоти доволно и ми я показа с пръстче: "Ето я! Видях коя е!" Ха! Шах с пешка!

Додо

Така, ясно вече къде ми се губи стопанката вместо да си играе с мен ... Знаех си! И какво е това безобразие? Додушка ... и описала само себе си! И аз съм ДОДО!!! Така, докато е на лекции да използвам да добавя и себе си тук ... Уф, дано само не й дотрябва това голямото копче със стрелкичката ... беше много вкусно ... но тя е голямо момиче и ще се справи и без него!



ПРОФИЛ
Име: Додо
Възраст: 8год.
Пол: още не съм решил
Цвят на перушината: сиво и червено (естествен, небоядисван!!!)


Малко за мен:
Преди 3 години си взех за домашни помощници ей тези хора. Ама никак не се грижат за мен.
1. Тъкмо проскубя някое от въжетата за игра в клетката ми и те ми го сменят! Аз на тях сменям ли им мебелите? Безобразие! Как после да внесеш свой стил и уют?
2. Не ме хранят както трябва! Слагат ми в купичката хиляди най-различни семена и зеленчуци, а от най-любимите ми слънчогледови семки и фъстъци сипват по малко! Че и целувки ме карат да им давам за да получа допълнителен Джъмбо Фъстък! (От тези хууубавите, голееемите, небелени фъстъци ... по 2, по 3 в черупка ... Ох, направо ми потича лигичката като се сетя ...) Какво ли не трябва да прави една Фтица за да получи малко храна ...
3. Вчера ново 20 - Решила тая мойта, Шмотаната стопанка да ме кара и други трикове да правя за да ме погали по главичката. Кара ме да й казвам "Лигльо"! Ма няма проблем, Мадам! И още как! Ех, къде отидоха добрите стари времена, когато те ми се молеха да ме погалят, а аз само грачех насреща им ...
... Чакай малко! Защо не съм им давал да ме галят? Ах, да! Сетих се! От магария! Хихихик! Много са забавни когато ги заплашиш, че ще ги ухапеш :) ... дърпат се много бързо и викат!!! :) :) :) Хахаха! Как да не ти стане кеф! Все пак, мойта човка не е толкова опасна! "Проектирана" е да мога да чупя орехи с нея ... И не само орехи, каквото се сетите. Това ми е хоби! Обичам да гриза всевъзможни неща! Имам доста голям списък с постижения. Въжетата не се броят, те са така и така за заигравка. След тях идват дървените играчки ... и те не са проблем, като загрееш с едно, две въжета и дървото го схрускваш като бисквита! (Като казах бисквита - и такова рядко ми дават!!!) По-голям интерес представляват играчките със скрити лакомства. Е, отне ми малко време да разбера, че фъстъка ми е именно там, но го докопах! Не му простих. На върха на класацията ми за момента е едно странно метално нещо, в което се крие още един папагал! Същия като мене! А лекаря ми каза, че съм бил рядък, защото съм по-черен (ми да ходят и другите всяка сутрин за по десетина минути на солариум, на стола пред прозореца, и и те да се пекат!)! Рядък вид, ама друг път! Ония в металното нещо е досущ като мен! Не стига шока който преживях, че си имам брат близнак, ами магарето на всичкото отгоре прави същото като мен - аз мърдам и той мърда, аз го гледам лошо и той ме гледа лошо, аз го удрям и той ме удря! Папагалска му работа! Под него има странна обърната купичка за храна с нещо в нея (и то метално), прилича малко на мойто езиче! Когато ударя папагала и странната купичка звъни. Може пък да си мисли, че така го пази? Де да знам. Така или иначе й отгризах езичето с което звънеше! Нека сега се опита да го защитава!!! МУХАХАХ!!!



Опа .... мойта Шмотаната си идва! (Дето си мисли, че името си е нейно и че аз съм кръстен на нея! Глупости, ама за това друг път!) Да скрия клавиатурата някъде ... Иначе може да реши, че аз съм й изял копчето ...
Лек ден и се грижете по-добре от мойте хора за вашите пернати приятели :)

Защо "Додушка"

Попитаха ме защо ми казват Додушка? Отговорът е много лесен. Когато си на 3 годинки, имаш огромното желание да разказваш и ти приказки, да покажеш колко си "поЛаснала" и как си "най-добрата мамина поНощница" (разбирай - помощница, ... а може и поПижама :) ) и се опитваш да пресъздадеш приказката за "Твърдушка, Мекушка и Сладушка", но единственото което успяваш да кажеш е "Додушка, Додушка и Додушка" ... Е, как да не ти лепнат такъв прякор?