Много съм доволна от себе си. Предадох си най-после книгата (е, са ... с доста голямо закъснение, ама все пак) И сега мога да се захващам за следващата. Бях много горда, когато в една книжарница ми казаха, че доста се търсят ... някак приятно ми стана, че и аз имам принос към цялата тази работа. Първата е на
Ирене Цимерман - "Любов, гипс и маргаритки", а тази е на Сиси Флегел - "Училище, балет и целувката на Спящата Красавица". Интересни са (място за реклама), на мен ми допадат. Тийн-драми и вълнения, училище, родители и братя и сестри. Например в последната става въпрос за
балетното училище в Щутгарт, което септември месец изрично посетих (пътуването не беше заради книгата, а за разходка, но все пак нямаше как да съм там и да не го видя). Не си го представях точно така, докато превеждах книгата. Представях си стара сграда в класически стил с високи прозорци и тежки, метални врати. Открих чудо на модерната архитектура с ПВЦ врати и прозорци и огромни многоцветни кръгове по фасадата. Е, не казвам, че е лошо, но беше различно от очакванията ми. Обещавам да кача повече снимки от Германия, Франция и Австрия, но първо ще трябва да ги смаля :)
И сега за новата придобивка - ЩЕ СИ ИМАМ НОВА КОЛА :) :) :)
т.е. ще се наложи да се разделим с Дядо Поло, колкото и да си го обичам, много преживяхме заедно, но ... (момент за обява) ще го продавам. Търся му добър стопанин, който да се грижи добре за него и да си го пази и обича.
И малко и за новия бръмбар - утре отивам да си го взема, дано да си се слушаме и да нямаме проблеми. Много неща ми наговориха за него - бил френския трабант, приличал на хипопотамче, на въшка, много бил малък, пак нямало да ме забелязват на пътя ... да бе да !!!
Това не го вярвам - такъв сигнално-електриково-резеда е, че трябва да си сляп да не го забележиш! Малко снимков материал от нета ;)
Е, да си пожелая както казват поляците: "
Szerokiej drogi i gumowych drzew"
