King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави! 

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

...

And I don't want to move a thing 
It might change my memory

Oh I am what I am 
I'll do what I want 
But I can't hide
I won't go 
I won't sleep 
I can't breathe 
Until you're resting here with me
I won't leave 
I can't hide 
I cannot be 
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends 
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent: 

I haven't really ever found a place that I call home 
I never stick around quite long enough to make it 
I apologize that once again I'm not in love 
But it's not as if I mind 
that your heart ain't exactly breaking 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't lean to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

I've always thought 
that I would love to live by the sea 
To travel the world alone 
and live my life more simply 
I have no idea what's happened to that dream 
Cos there's really nothing left here to stop me 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't learn to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

While my heart is a shield and I won't let it down 
While I am so afraid to fail so I won't even try 
Well how can I say I'm alive 

If my life is for rent...

И освен това  ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei! 

* Dido - Here with me 

Joe Dassin

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi

Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'tre moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

музика от Подуене :)

Понеже се изненадах как може да има хора, които да не са запознати с творчеството на Подуене Блус Бенд, та реших да сложа текста на една тяхна песен в блога си.

Та, Деска - поздрав за теб :) с ...

Подуене Блус бенд и
В едно кьоше седи шише

В едно кьоше седи шише
и тихо в тъмното се крие
Така седим си насаме
дали пък да де го изпия
В едно кьоше седи шише
Ще го изгълтам без мезе.

А във таванската саксия
пораснала е мерудия
Аз гледам странните листа
Омайна флора на света
Така и без вода расте
Ще го излапам за мезе
Соло...
А на последната седалка,
Седи една девойка малка
Така я гледам странно, странно
Събудих се в депо трамвайно
Не беше ли във автобус
Рокендрол - това е блус.
В едно кьоше седи шише (х5)
В едно шише седи кьоше.

P.S. - Само да уточня Деситата - Деса "Добрата"

Bruce Dickinson - Tears Of The Dragon

For too long now
There were secrets in my mind
For too long now
There were things I should have said
In the darkness
I was stumbling for the door
To find a reason
To find the time,the place,the hour

Waiting for the winter sun
And the cold light of day
The misty chost of childhood fears
The preessure is building
And I can't stay away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Where I was
I had wings that couldn't fly
Where I was
I had tears I couldn't cry
My emotions
Frozen in an icy lake
I couldn't feel them
Until the ice becan to break

I have no prayer over this
You know I'm afraid
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me

Slowly I awake
Slowly I rise
The walls I built are crumblig
The water is moving
I'm slipping away

I throw myself into the sea
Release the wave
Let it wash over me
To face the fear
I once believed
The taers for the dragon
For you and for me