вторник, 23 юни 2009 г.

Да забравим...

Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.

понеделник, 8 юни 2009 г.

Crash! Boom! Bang!


И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника! 

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара)  да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

 Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че 
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 
затруднения за останалите участници в движението.
  (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да 
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да 
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :) 

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ... 

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая: 

- Господине, от колко време имате книжка? 

- А, от 5 години (горд убиец!)! 

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи? 

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...."  Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си. 

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!" 

... 

Затова умолявам всички бъдещи шофьори: 

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен? 

събота, 6 юни 2009 г.

Не гласувай!

Ако още се чудиш дали да гласуваш - виж това видео!

вторник, 2 юни 2009 г.

и още призраци от миналото...


досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците. 

Борис

Бебе Бобчо се появи на бял свят в неделя вечерта (31.05.2009г)!
Мама Мише е добре, надяваме се да ги изпишат в петък, тати Тото не знае на кой свят се намира (в хубавия смисъл на думите), дружно отбелязахме първото проплакване на Борис, разгледахме снимки от телефона и сега сме в дилема дали ще се присъедини към пънк или метал банда. Kакто се видя от снимковия материал си тренира гласа, пък и косица си има в изобилие.
Да е жив и здрав за да радва мама и тате, дано и Bagheera бързо да свикне с "the bundle of joy".

неделя, 17 май 2009 г.

Hello - Lionel Richie

Ако има и други желаещи да проверят коя песен е била на върха във Великобритания на рождената им дата - ЦЪК!

Една наистина много любима песен! Нуше, благодаря за линка.

неделя, 3 май 2009 г.

Нещата, които обичам

Нуша ме предизвика да взема участие в блогърска игра и да споделя кои са нещата които обичам. 

Колкото и банално да звучи, ще започна с най-близките ми хора, не мога без тях. 

След това подреждам свободата си, имам предвид личната си свобода, правото ми да правя когато и каквото аз пожелая, без да ми се налага да ми държи някой сметка за това. Може на някой да ми се стори прекалено, но знам какво е да ти се държи сметка с кого си, къде си, защо си се прибрал 5 минути по-късно от работа или каквато и да било подобна глупост. 

Наред са птиците, тези красиви създания, имащи привилегията да могат да плуват, ходят и летят. (Е, поне част от тях, съмнявам се, че моят Додо можеше да плува ;) ) На първо място обаче сред птиците трябва да поставя лебедите и папагалите. Лебедите, защото владеят и трите начина за придвижване, а папагалите, защото говорящите им видове могат да се превърнат наистина в най-добрия ти приятел.  

След Фтиците подреждам конете и котките, понеже когато някой каже думата "грация" винаги се сещам или за кон или за някой представител на семейство котки, е понито не е сред най-грациозните, но в парка до Сараево имаше само такива. (Използвам случая да кача малко снимки от разходката до Босна.)   

Кучетата - сега съм в дилема какво куче би ми било по-добро другарче - лабрадор или ризен-шнауцер. Искам куче и туйто! 

След животинките подреждам моренцето, синьо и безкрайно, със слънчеви зайчета бягащи по вълните или пък черно, страшно и с бяла грива от пяна, или пък зелено, като водораслите които изхвърля на плажа, но различно всеки ден. 

Музиката, и тя като морето, различна, според настроението.

Моята голяма страст - автомобилите, малко непривично хоби за жена, но какво да се прави. Когато бях малка приятелките ми си играеха с кукли, а аз се радвах на едно метално Голфче 2ка, в мащаб, от VW, не зная кой го беше донесъл на мама, но в крайна сметка беше сред любимите ми играчки. 

Чаша топло и ароматно кафе ... без да споменавам порока покрай него ... Все пак моята баба казва, че кафето без цигара било отровно ... знае ли човек, може и да е вярно. По този повод поздрав с N.O.H.A. - Tu cafe.

И как бих могла да завърша списъка, ако не добавя и една студена бира накрая. 

вторник, 14 април 2009 г.

Търси се

Книгата на Франсис Фукуяма - "Големият разлом". Направих няколко безрезултатни опита да я открия - в библиотеката на УНСС липсва, по книжарниците е изчерпана, на Славейков казват също че скоро не е издавана. Опитах on-line книжарниците - 1ви в листата бяха Пингвините, поръчах си, копчето за поръчки на тази книга беше активно, след 2 дни получих мейл със следното съдържание:

"Zdravejte!

Njamame knigata v nalichnost. Porychahme, no shte se zabavim s dostavkata. Dopylnitelno shte Vi informirame kolko vreme shte otneme.

Pozdravi

Pingvinite"


след още 1 ден:

"Zdravejte!

Za syzhalenie se okaza, che knigata e s izcherpan tirazh i ne mozhem da dostavim. Shte anulirame porychkata.

Pozdravi

Pingvinite"


Нямам намерение да коментирам маймуницата (текст без редакция).
ОК, 2ри опит - търсим директно издателя, в случая "Рива" - регистрирах се на 01.04.2009г., поръчах, книгата ми излизаше като налична, изписа ми се, че техен служител ще се свърже с мен за поръчката ми и следното съобщение:
"Детайли за поръчка № 127
        ISBN                      Заглавие           Ед. цена   Количество    Общо
954-8440-458   Големият разлом        8.00                1                  8.00

Обща сума за плащане без доставка: 8.00 лв.
Посочените цени са с включен ДДС."

И така вече 15 дни ... Интересното е, че нито получавам отговор за липса на склад, нито я махат от книгите, които имат в наличност ЦЪК, още по-малко техен служител се е "свързал" с мен! Стои си като книга, която всеки може да си поръча!

"Големият разлом

Автор: Проф. Франсис Фукуяма
ISBN: 954-8440-458
Цена: 8.00 лв.
Категория: Обществени науки

ПОРЪЧАЙ
Американец от японски произход, бивш служител на Държавния департамент, днес професор по публична политика в университета "Джордж Мейсън" в САЩ, Франсис Фукояма безспорно е сред най-шумните имена в световен план, един от видните законодатели в интелектуалната сфера. След Краят на историята и последният човек (1992) и Доверие: обществените ценности и създаването на благосъстояние (1995), и третата му книга - Големият разлом (1999), породи бурен дебат в научните среди и заслужено зае челните места в престижни литературни класации."

АЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАМ УСЛУГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА"! И СМЯТАМ ДА ГИ "ПОХВАЛЯ" ЗА ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПРЕД ВСИЧКИ!!!

неделя, 22 март 2009 г.

Папагали




понеделник, 16 март 2009 г.

На Мъжете с любов!


Ако трябва да сме по-точни на мъжете, мислещи с панталоните си, с любов. 

Мислите си, че владеете ситуацията? Че всичко е под Вашия контрол? Че всеки прави това, което Вие искате? 

Да, ама не! Има хитри и манипулативни жени, които използват чара си за да Ви накарат да мислите нерационално, да изпълнявате всички техни прищевки, да се чувствате все едно владеете ситуацията, но да сте слуга, роб, подвластен на нагона си, воден единствено и само от сексуланите си желания. Жалки сте! Само да можехте да се видите отстрани ... тъжна картинка. С основен щрих - хитра Дама и глупаво Вале! И най-тъжното е, че никога няма да имате тази жена, тя само Ви използва, а когато прецени, че не сте й нужен, ще Ви зареже без да й мигне окото, като употребявана кърпичка за нос.

Поздравете Краля от мен :) 

понеделник, 9 март 2009 г.

СА 3640 МН - Renault Express

или по-известно като "Баничарка"!
Бясна съм! Пред блока места за паркиране НЯМА! Но ... аз имам гараж и живея със заблудата, че има къде да паркирам. Да, ама не! Защото нещастен селянин с горе упоменатия номер и вид возило тип "каручка" е решил, че неговото място за паркиране трябва да бъде пред моя гараж! Ок, хубаво, паркирал си неправилно, ама остави поне телефон на който да ти кажа да си разкараш таралясника от пред гаража ми! В пристъп на ярост ми хрумват няколко идеи:
Идея 1: Хващам един пирон и красноречиво по цялата кола му обяснявам защо не се паркира пред гараж.
Идея 2: Със същия този пирон проверявам колко дупки ще понесат гумите му.
Идея 3: Взимам нещо тежко и не оставям здрав прозорец по колата.
Идея 4: Спирачна течност по цялата боя - сваля я завинаги, а където не успее я уврежда в задоволителен размер.
Идея 5: Кисело мляко по предното стъкло. Ако успее да засъхне хубаво после колкото пъти и да я мие все ще му блести като кара срещу слънцето.
Идея 6: Евтина запалка в ауспуха - ефекта е бомбастичен, но запалката трябва да е от 20стотинки, иначе не става номера.
Идея 7: Секундно лепило в ключалката на резервоара. Ефективно, но със закъснение - кара си доволно докато не му свърши горивото, отива на бензиностанцията и ...
Идея 8: Строителна пяна в ауспуха.
Идея 9: Захар в резервоара. Важи само ако няма как да се приложи "Идея 7".
Идея 10: Вода в резервоара. Но това е лечимо с малко спирт за горене. (Също важи само ако няма как да се приложи "Идея 7").
Идея 11: Викаш "Паркинги и гаражи", по известни като "Паяците" и тук се натъкваш на 2 основни проблема:
Проблем 1: Любезна женица по телефона (983-67-47) ти обяснява как за повикване на "Паяк" дължиш такса от 15лв. Ок, аз обяснявам, че не аз съм паркирала неправилно, а някой друг, защо аз да дължа такса? Отговор: "Имаме такова нареждане!". Добре, прежалвам 15лв. в желанието си да паркирам в СОБСТВЕНИЯ СИ гараж, но ...
Проблем 2: Съседите ти, живеещи до тунела, водещ към вътрешния паркинг, са решили да си разширят апартамента и да снижат тунела. Резултатът: Тунелът е прекалено нисък за да може да се провре "Паяка" (както и пожарна, някои линейки, но на кого ли му трябват такива глезотии, то запали ли се веднъж нека си гори!).
И сега какво правим?
П.П. - Не съм агресивна, не поощрявам вандализма и не препоръчвам използването на която и да било от идеите, с изключение на номер 11, стига само да има как "Паякът" да стигне до неправилно паркираната кола.

неделя, 25 януари 2009 г.

Бе Те Ка

или Те ТаКа тормозим клиентите си! 

Преди няколко седмици баба ми се похвали, че от БеТеКа-то щели да им подаряват телефони и да направят номерата им цифрови. Обещали им телефони, които да могат да носят със себе си из градината. Аз си помислих, че ще им дадат безжични стационарни телефони,  но ми беше много интересно къде им е келепира на БТК. Мислих, мислих и реших, че ще им дадат някакви китайски боклуци на стойност около 2 долара парчето готова продукция, които ще работят максимум 3 месеца и ще дадат фира. Но не познах! Вчера разбрах, че телефона на баба не работи и отидох да видя защо. На място заварвам следната картинка:  (не намерих в бяло за да е по-оригинално). И красив надпис на дисплея - "Грешка в SIM карта" ! Я!!! Какво???? Каква SIM карта, какви пет лева? 

Следва 15 минутно търсене на копче за изключване или поне за рестарт - О, чудеса, НЯМА!!! Хммм, така не сме се разбирали! Започвам да търся предавател при розетката на телефона, все пак тази 20-сантиметрова антена за какво е? Друг кабел, освен за захранването, няма! Баба ми споделя, че техниците като дошли изскубнали всичките налични телефонни кабели ... в цялото село ... и до колкото чула и в цялата община. След още 15 минути разбирам, че надписът "SIM карта" със стрелка към стационарния телефон не е грешка в упътването, нито грешка на дисплея. И ... решавам, че най-лесно мога да рестартирам, ако извадя батерията. До тук добре, но братята китайци се бяха постарали максимално картинките от описанието да нямат нищо общо с действителността. В крайна сметка, действайки напълно наопаки на картинките, успях да измъкна батерията и да стигна до SIM карта с надпис "VIVATEL".  Ха, не било майтап, чудото на китайската технологична мисъл със звънко име HUAWEI верно е стационарен телефон със SIM карта! След рестарта всичко проработи, за сега, като изключим факта, че 20 см външна антена има по-лош обхват от вградена (миниатюрна) такава. Ноооооо.... да не издребняваме! След това ми отне още няма-да-казвам-колко-време за да обясня на 81-годишната ми баба как с това чудо на техниката да се обади на някого. 

Само едно не разбрах - Защо в село, в което няма канализация, в което има 2 асфалтирани улици на кръст, е, вярно, на 20 км от София, БТК трябва да усложнява живота на преобладаващото население от третата възраст, вместо да ги улесни. Защо трябва да им "дава на заем" (оказа се, че не им ги подарява, а само предоставя за ползване апаратите), играчки, които те не разбират, от които не могат да звъннат без проблем дори и на спешна помощ и които със сигурност не могат да носят със себе си в градината? 

Аз лично обмислям да взема на баба GSM апарат за въпросната карта на БТК_VIVATEL, само не ми е много ясно до колко ще се справи с него и с колко голям дисплей трябва да е, за да може да вижда какво пише на него без очила. Поне ще може наистина да го носи със себе си в градината! 

вторник, 6 януари 2009 г.

Студ на кутийки!

За много години! Честито Ви Богоявление! И честито Ви спиране на Топлото! 

В Абсурдистан настана нова суматоха! "Газ нЕма, действайте!" е новото мото на Топлофикация, която уведоми потребителите си, че за битови нужди намалява топлоподаването с 20%. 

Така, да сумираме. До сега, с "нормално" топлоподаване и с всички включени радиатори, вкъщи температурата едва достигаше 15 градуса (имаше нещо за нормална стайна температура, ама кой ли би си спомнил колко ще да беше). Проста математика - досега със слабо парно - 15 градуса, отсега - с намалено на 20% топлоподаване да кажем, че при минусовите температури навън и температурата в стаята се повлияе с 20% = 12,5 градуса. Ха! Кеф! А сега някой да ми каже алтернативни методи за отопление: 

1. събирате паркета в средата на стаята и го запалвате - ефективно, но за кратко (циганска енергийна ефективност)

2. взимате си чудото на техниката, наречено "духалка" (моля без задни мисли :) ) и се топлите, като за удобство или купувате брой "духалки" равен на броя стаи, или се премествате да живеете в една стая, която да Ви е хем спалня, хем хол, хем кухня, хем баня. 

3. купувате си климатик и се надявате останалата част от българския народ да не е стигнала до този извод и да не претоварите ел-мрежата, че тогава пак ще заприличаме на дискотека от птичи полет и ще ни резнат не само топлото, но и тока, па гледайте тогава телевизия на свещи. 

4. купувате си печка на дърва или въглища, преобразувате мазетата на складове за дърва (или терасите, според зависи кой с какво разполага) връзвате кюмбето към абсорбатора в кухнята и изхвърляте готварската печка. То и без туй на дърва яденето става по-вкусно, пък на комшията над Вас, който се е вързал към Вашия комин, щото от тази страна му било по-удобно, много му здраве. Ще го прекадите против зли духове и уроки. 

5. Местите се да живеете в колата, хем ще си я пазите, хем парното й работи. За оптимизация правите партия с някой съсед, все пак повечето коли са 4+1 и си делкате бензина или нафтата за една нощ. (Тук вече открито завиждам на хората които карат служебни коли - те ще са на жива далавера!) Пък и ще се опознаете с комшийте. След 2рата Световна Война в Австрия и Полша са строяли блоковете с една обща баня и тоалетна за етажа, за да се опознаят и сближат след войната. Пък при нас без война "по нужда" ще се сближаваме. 

6. Местите се на село при баба, там Топлофикация няма, гората е наблизо, дървета бол, ако не Ви хване Горския, а сутрин пътувате с часове към работата и чакате в задръстването с останалите столичани на входовете на града. 

7. ... ако някой има още идеи - ще се радвам да ги сподели.

Може после да издадем наръчник за оцеляване в България при зимни условия. Трябва само да добавим непочистените "квартални" улици, нехайството на Общините и на собствениците за тротоарите и стотиците хора,  минали през травматологията само за няколко дни. Слушах вчера една дама в поликлиниката: - На мен вчера ми беше ден за чистене на сняг пред блока, ама така ме болят и двете ръце, че им теглих една и няма да чистя. - и само след няколко минути, явно забравила какво е казала - Оу, ами сега как ще се прибирам по тъмното в тази поледица? Никъде не е почистено! 

Така ни се пада! След като не ни е еня за нищо и никой, след като сме такива мазохисти да търпим, след като всеки плюе по управлението, било държавно или общинско, а после не ходи да гласува, след като сме на последно място в Европа по средни и минимални заплати (дори и Босненците са преди нас ... ) и въпреки това по заведенията няма места дори и през делничните дни, то тогава нека празнуваме. Нас това не ни касае! Честит Ви Йордановден, честит Ви Ивановден, Антоновден, Атанасовден и така до Петровден! Пък пийте по едно, барем се стоплите! Наздраве!

Edit1: Подсетиха ме, че няма да има и топла вода ... по-скоро хладка, а и това ще е до време ... тъй, че остава варианта с печката на дърва и тенджера с вода на нея, да се грее, че да може човек да се "позамие", пък голЕмото къпане - лятос на реката! 

Due to the current financial crisis facing the world at the moment, the light at the end of the tunnel will be switched off to save on electricity costs, until further notice. 
Sincerely yours, God

понеделник, 15 декември 2008 г.

King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави! 

неделя, 7 декември 2008 г.

LE CAGEOT

A mi-chemin de la cage au cachot la langue 
française a cageot, simple caissette à claire-voie vouée au 
transport de ces fruits qui de la moindre suffocation 
font à coup sûr une maladie.

  Agencé de façon qu'au terme de son usage il 
puisse être brisé sans effort, il ne sert pas deux fois. Ainsi 
dure-t-il moins encore que les denrées fondantes ou 
nuageuses qu'il enferme.

  A tous les coins de rues qui aboutissent aux halles, 
il luit alors de l'éclat sans vanité du bois blanc. Tout 
neuf encore, et légèrement ahuri d'être dans une pose 
maladroite à la voirie jeté sans retour, cet objet est en 
somme des plus sympathiques, – sur le sort duquel 

il convient toutefois de ne pas s'appesantir longuement.

Francis Ponge

А най-забавното от стихчето е, че преди мноооого, мнооооого години, в едно далечно царство, ми се наложи да пиша въпросното стихче като "Автодиктовка" ... 1во - Какво е автодиктовка? и 2-ро Тез франсета не са ли чували за "царски пищов" ? Странна работа. Хайде някой да ми обясни кога в България ще ти дадат 3 строфи в 7-ми клас да научиш наизуст и да ги напишеш???? ... на родния ти език ... странна работа ... 

Le plus beau vers de la langue française

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »
Voici, mes zinfints
Sans en avoir l’air
Le plus beau vers
De la langue française.

Ai, eu, ai, in
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin…

Le poite aurait pu dire
Tout à son aise :
« Le geai volumineux picorait des pois fins »
Eh bien ! non, mes zinfints.
Le poite qui a du génie
Jusque dans son délire
D’une main moite
A écrit :

« C’était l’heure divine où, sous le ciel gamin,
LE GEAI GÉLATINEUX GEIGNAIT DANS LE JASMIN. »

Gé, gé, gé, les gé expirent dans le ji.
Là, le geai est agi
Par le génie du poite
Du poite qui s’identifie
À l’oiseau sorti de son nid
Sorti de sa ouate.

Quel galop !
Quel train dans le soupir !
Quel élan souterrain !

Quand vous serez grinds
Mes zinfints
Et que vous aurez une petite amie anglaise
Vous pourrez murmurer
À son oreille dénaturée
Ce vers, le plus beau de la langue française
Et qui vient tout droit du gallo-romain :

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »

admirez comme
voyelles et consonnes sont étroitement liées
les zunes zappuyant les zuns de leurs zailes.
Admirez aussi, mes zinfints,
Ces gé à vif
Ces gé sans fin
Tous ces gé zingénus qui sonnent comme un glas :
Le geai géla… « Blaise ! Trois heures de retenue.
Motif :
Tape le rythme avec son soulier froid
Sur la tête nue de son voisin.
Me copierez cent fois :
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin. »


René de Obaldia
extrait du recueil « Innocentines »

Serge Gainsbourg

L'éléphant barète
La jument hennit
Hulule la chouette
Bêle la brebis
Le crapaud coasse
Piaule le poulet
Le corbeau croasse
Cajole le geais
Toi, toi, toi, 
Sois belle et tais-toi !

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

...

And I don't want to move a thing 
It might change my memory

Oh I am what I am 
I'll do what I want 
But I can't hide
I won't go 
I won't sleep 
I can't breathe 
Until you're resting here with me
I won't leave 
I can't hide 
I cannot be 
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends 
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent: 

I haven't really ever found a place that I call home 
I never stick around quite long enough to make it 
I apologize that once again I'm not in love 
But it's not as if I mind 
that your heart ain't exactly breaking 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't lean to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

I've always thought 
that I would love to live by the sea 
To travel the world alone 
and live my life more simply 
I have no idea what's happened to that dream 
Cos there's really nothing left here to stop me 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't learn to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

While my heart is a shield and I won't let it down 
While I am so afraid to fail so I won't even try 
Well how can I say I'm alive 

If my life is for rent...


И освен това  ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei! 

* Dido - Here with me 

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Малко плагиатство или

copy - paste от сайта на dnes.bg: 

В духа на новините и за разведряване на обстановката нека си припомним част от „идеите и мечтите“, зад които Столетницата стоеше преди рухването на тоталитарния комунистически режим:

На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Не можах да се сдържа :)

И любимото ми: 


- Мечката в реката, мие си главата. 

Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка? 

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Нищо чудно!

Не, че ще изненадам някого, но аз пак закъснявам с превода на книгата! Имам още доста за превод, а не мога да се концентрирам. Освен това утре ме чака една голяма обиколка по Софийските улици (разбирай задръствания) и със сигурност трябва да се наспя. Иначе ставам раздразнителна и клаксона и светлините започвам да ги ползвам за да правя "дискотека" на по-нахалните. 

Днес се забавлявах на една 320ка (разбирай новия "Голф") която от Цариградско, по целия бул. Ал. Малинов до светофара на Била сменяше лентите - от лява в дясна, от дясна в лява, от лява в лява, с единствената мисъл и идея да стигне с една кола по-бързо. Забавното е, че крайният ефект беше, че аз минах на светофара, а 320ката остана да чака следващото теглене. Сега ако това беше басня или приказка трябваше на това място да си извлечем поука, че колкото и ленти да сменим, няма да стигнем по-бързо, ако не знаем какво правим и къде коя лента се движи по-бързо. Има си железен трик на този булевард за преминаване от Цариградско посока Бизнес парк София, действа по всяко време на денонощието, безотказна е схемата! Все пак цели 3 години подред минавах оттам всяка сутрин и всяка вечер. Научила съм и дупките по пътя, минавам и на тъмно и в мъгла, и със затворени очи! Но няма да си издам схемата за смяна на лентите :) Много ще станем тарикатите ;)