неделя, 25 януари 2009 г.

Бе Те Ка

или Те ТаКа тормозим клиентите си! 

Преди няколко седмици баба ми се похвали, че от БеТеКа-то щели да им подаряват телефони и да направят номерата им цифрови. Обещали им телефони, които да могат да носят със себе си из градината. Аз си помислих, че ще им дадат безжични стационарни телефони,  но ми беше много интересно къде им е келепира на БТК. Мислих, мислих и реших, че ще им дадат някакви китайски боклуци на стойност около 2 долара парчето готова продукция, които ще работят максимум 3 месеца и ще дадат фира. Но не познах! Вчера разбрах, че телефона на баба не работи и отидох да видя защо. На място заварвам следната картинка:  (не намерих в бяло за да е по-оригинално). И красив надпис на дисплея - "Грешка в SIM карта" ! Я!!! Какво???? Каква SIM карта, какви пет лева? 

Следва 15 минутно търсене на копче за изключване или поне за рестарт - О, чудеса, НЯМА!!! Хммм, така не сме се разбирали! Започвам да търся предавател при розетката на телефона, все пак тази 20-сантиметрова антена за какво е? Друг кабел, освен за захранването, няма! Баба ми споделя, че техниците като дошли изскубнали всичките налични телефонни кабели ... в цялото село ... и до колкото чула и в цялата община. След още 15 минути разбирам, че надписът "SIM карта" със стрелка към стационарния телефон не е грешка в упътването, нито грешка на дисплея. И ... решавам, че най-лесно мога да рестартирам, ако извадя батерията. До тук добре, но братята китайци се бяха постарали максимално картинките от описанието да нямат нищо общо с действителността. В крайна сметка, действайки напълно наопаки на картинките, успях да измъкна батерията и да стигна до SIM карта с надпис "VIVATEL".  Ха, не било майтап, чудото на китайската технологична мисъл със звънко име HUAWEI верно е стационарен телефон със SIM карта! След рестарта всичко проработи, за сега, като изключим факта, че 20 см външна антена има по-лош обхват от вградена (миниатюрна) такава. Ноооооо.... да не издребняваме! След това ми отне още няма-да-казвам-колко-време за да обясня на 81-годишната ми баба как с това чудо на техниката да се обади на някого. 

Само едно не разбрах - Защо в село, в което няма канализация, в което има 2 асфалтирани улици на кръст, е, вярно, на 20 км от София, БТК трябва да усложнява живота на преобладаващото население от третата възраст, вместо да ги улесни. Защо трябва да им "дава на заем" (оказа се, че не им ги подарява, а само предоставя за ползване апаратите), играчки, които те не разбират, от които не могат да звъннат без проблем дори и на спешна помощ и които със сигурност не могат да носят със себе си в градината? 

Аз лично обмислям да взема на баба GSM апарат за въпросната карта на БТК_VIVATEL, само не ми е много ясно до колко ще се справи с него и с колко голям дисплей трябва да е, за да може да вижда какво пише на него без очила. Поне ще може наистина да го носи със себе си в градината! 

вторник, 6 януари 2009 г.

Студ на кутийки!

За много години! Честито Ви Богоявление! И честито Ви спиране на Топлото! 

В Абсурдистан настана нова суматоха! "Газ нЕма, действайте!" е новото мото на Топлофикация, която уведоми потребителите си, че за битови нужди намалява топлоподаването с 20%. 

Така, да сумираме. До сега, с "нормално" топлоподаване и с всички включени радиатори, вкъщи температурата едва достигаше 15 градуса (имаше нещо за нормална стайна температура, ама кой ли би си спомнил колко ще да беше). Проста математика - досега със слабо парно - 15 градуса, отсега - с намалено на 20% топлоподаване да кажем, че при минусовите температури навън и температурата в стаята се повлияе с 20% = 12,5 градуса. Ха! Кеф! А сега някой да ми каже алтернативни методи за отопление: 

1. събирате паркета в средата на стаята и го запалвате - ефективно, но за кратко (циганска енергийна ефективност)

2. взимате си чудото на техниката, наречено "духалка" (моля без задни мисли :) ) и се топлите, като за удобство или купувате брой "духалки" равен на броя стаи, или се премествате да живеете в една стая, която да Ви е хем спалня, хем хол, хем кухня, хем баня. 

3. купувате си климатик и се надявате останалата част от българския народ да не е стигнала до този извод и да не претоварите ел-мрежата, че тогава пак ще заприличаме на дискотека от птичи полет и ще ни резнат не само топлото, но и тока, па гледайте тогава телевизия на свещи. 

4. купувате си печка на дърва или въглища, преобразувате мазетата на складове за дърва (или терасите, според зависи кой с какво разполага) връзвате кюмбето към абсорбатора в кухнята и изхвърляте готварската печка. То и без туй на дърва яденето става по-вкусно, пък на комшията над Вас, който се е вързал към Вашия комин, щото от тази страна му било по-удобно, много му здраве. Ще го прекадите против зли духове и уроки. 

5. Местите се да живеете в колата, хем ще си я пазите, хем парното й работи. За оптимизация правите партия с някой съсед, все пак повечето коли са 4+1 и си делкате бензина или нафтата за една нощ. (Тук вече открито завиждам на хората които карат служебни коли - те ще са на жива далавера!) Пък и ще се опознаете с комшийте. След 2рата Световна Война в Австрия и Полша са строяли блоковете с една обща баня и тоалетна за етажа, за да се опознаят и сближат след войната. Пък при нас без война "по нужда" ще се сближаваме. 

6. Местите се на село при баба, там Топлофикация няма, гората е наблизо, дървета бол, ако не Ви хване Горския, а сутрин пътувате с часове към работата и чакате в задръстването с останалите столичани на входовете на града. 

7. ... ако някой има още идеи - ще се радвам да ги сподели.

Може после да издадем наръчник за оцеляване в България при зимни условия. Трябва само да добавим непочистените "квартални" улици, нехайството на Общините и на собствениците за тротоарите и стотиците хора,  минали през травматологията само за няколко дни. Слушах вчера една дама в поликлиниката: - На мен вчера ми беше ден за чистене на сняг пред блока, ама така ме болят и двете ръце, че им теглих една и няма да чистя. - и само след няколко минути, явно забравила какво е казала - Оу, ами сега как ще се прибирам по тъмното в тази поледица? Никъде не е почистено! 

Така ни се пада! След като не ни е еня за нищо и никой, след като сме такива мазохисти да търпим, след като всеки плюе по управлението, било държавно или общинско, а после не ходи да гласува, след като сме на последно място в Европа по средни и минимални заплати (дори и Босненците са преди нас ... ) и въпреки това по заведенията няма места дори и през делничните дни, то тогава нека празнуваме. Нас това не ни касае! Честит Ви Йордановден, честит Ви Ивановден, Антоновден, Атанасовден и така до Петровден! Пък пийте по едно, барем се стоплите! Наздраве!

Edit1: Подсетиха ме, че няма да има и топла вода ... по-скоро хладка, а и това ще е до време ... тъй, че остава варианта с печката на дърва и тенджера с вода на нея, да се грее, че да може човек да се "позамие", пък голЕмото къпане - лятос на реката! 

Due to the current financial crisis facing the world at the moment, the light at the end of the tunnel will be switched off to save on electricity costs, until further notice. 
Sincerely yours, God

понеделник, 15 декември 2008 г.

King of sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone 
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла. 

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея. 

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави! 

неделя, 7 декември 2008 г.

LE CAGEOT

A mi-chemin de la cage au cachot la langue 
française a cageot, simple caissette à claire-voie vouée au 
transport de ces fruits qui de la moindre suffocation 
font à coup sûr une maladie.

  Agencé de façon qu'au terme de son usage il 
puisse être brisé sans effort, il ne sert pas deux fois. Ainsi 
dure-t-il moins encore que les denrées fondantes ou 
nuageuses qu'il enferme.

  A tous les coins de rues qui aboutissent aux halles, 
il luit alors de l'éclat sans vanité du bois blanc. Tout 
neuf encore, et légèrement ahuri d'être dans une pose 
maladroite à la voirie jeté sans retour, cet objet est en 
somme des plus sympathiques, – sur le sort duquel 

il convient toutefois de ne pas s'appesantir longuement.

Francis Ponge

А най-забавното от стихчето е, че преди мноооого, мнооооого години, в едно далечно царство, ми се наложи да пиша въпросното стихче като "Автодиктовка" ... 1во - Какво е автодиктовка? и 2-ро Тез франсета не са ли чували за "царски пищов" ? Странна работа. Хайде някой да ми обясни кога в България ще ти дадат 3 строфи в 7-ми клас да научиш наизуст и да ги напишеш???? ... на родния ти език ... странна работа ... 

Le plus beau vers de la langue française

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »
Voici, mes zinfints
Sans en avoir l’air
Le plus beau vers
De la langue française.

Ai, eu, ai, in
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin…

Le poite aurait pu dire
Tout à son aise :
« Le geai volumineux picorait des pois fins »
Eh bien ! non, mes zinfints.
Le poite qui a du génie
Jusque dans son délire
D’une main moite
A écrit :

« C’était l’heure divine où, sous le ciel gamin,
LE GEAI GÉLATINEUX GEIGNAIT DANS LE JASMIN. »

Gé, gé, gé, les gé expirent dans le ji.
Là, le geai est agi
Par le génie du poite
Du poite qui s’identifie
À l’oiseau sorti de son nid
Sorti de sa ouate.

Quel galop !
Quel train dans le soupir !
Quel élan souterrain !

Quand vous serez grinds
Mes zinfints
Et que vous aurez une petite amie anglaise
Vous pourrez murmurer
À son oreille dénaturée
Ce vers, le plus beau de la langue française
Et qui vient tout droit du gallo-romain :

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »

admirez comme
voyelles et consonnes sont étroitement liées
les zunes zappuyant les zuns de leurs zailes.
Admirez aussi, mes zinfints,
Ces gé à vif
Ces gé sans fin
Tous ces gé zingénus qui sonnent comme un glas :
Le geai géla… « Blaise ! Trois heures de retenue.
Motif :
Tape le rythme avec son soulier froid
Sur la tête nue de son voisin.
Me copierez cent fois :
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin. »


René de Obaldia
extrait du recueil « Innocentines »

Serge Gainsbourg

L'éléphant barète
La jument hennit
Hulule la chouette
Bêle la brebis
Le crapaud coasse
Piaule le poulet
Le corbeau croasse
Cajole le geais
Toi, toi, toi, 
Sois belle et tais-toi !

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

...

And I don't want to move a thing 
It might change my memory

Oh I am what I am 
I'll do what I want 
But I can't hide
I won't go 
I won't sleep 
I can't breathe 
Until you're resting here with me
I won't leave 
I can't hide 
I cannot be 
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends 
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent: 

I haven't really ever found a place that I call home 
I never stick around quite long enough to make it 
I apologize that once again I'm not in love 
But it's not as if I mind 
that your heart ain't exactly breaking 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't lean to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

I've always thought 
that I would love to live by the sea 
To travel the world alone 
and live my life more simply 
I have no idea what's happened to that dream 
Cos there's really nothing left here to stop me 

It's just a thought, only a thought 

But if my life is for rent and I don't learn to buy 
Well I deserve nothing more than I get 
Cos nothing I have is truly mine 

While my heart is a shield and I won't let it down 
While I am so afraid to fail so I won't even try 
Well how can I say I'm alive 

If my life is for rent...


И освен това  ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei! 

* Dido - Here with me 

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Малко плагиатство или

copy - paste от сайта на dnes.bg: 

В духа на новините и за разведряване на обстановката нека си припомним част от „идеите и мечтите“, зад които Столетницата стоеше преди рухването на тоталитарния комунистически режим:

На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Не можах да се сдържа :)

И любимото ми: 


- Мечката в реката, мие си главата. 

Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка? 

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Нищо чудно!

Не, че ще изненадам някого, но аз пак закъснявам с превода на книгата! Имам още доста за превод, а не мога да се концентрирам. Освен това утре ме чака една голяма обиколка по Софийските улици (разбирай задръствания) и със сигурност трябва да се наспя. Иначе ставам раздразнителна и клаксона и светлините започвам да ги ползвам за да правя "дискотека" на по-нахалните. 

Днес се забавлявах на една 320ка (разбирай новия "Голф") която от Цариградско, по целия бул. Ал. Малинов до светофара на Била сменяше лентите - от лява в дясна, от дясна в лява, от лява в лява, с единствената мисъл и идея да стигне с една кола по-бързо. Забавното е, че крайният ефект беше, че аз минах на светофара, а 320ката остана да чака следващото теглене. Сега ако това беше басня или приказка трябваше на това място да си извлечем поука, че колкото и ленти да сменим, няма да стигнем по-бързо, ако не знаем какво правим и къде коя лента се движи по-бързо. Има си железен трик на този булевард за преминаване от Цариградско посока Бизнес парк София, действа по всяко време на денонощието, безотказна е схемата! Все пак цели 3 години подред минавах оттам всяка сутрин и всяка вечер. Научила съм и дупките по пътя, минавам и на тъмно и в мъгла, и със затворени очи! Но няма да си издам схемата за смяна на лентите :) Много ще станем тарикатите ;) 

сряда, 12 ноември 2008 г.

Е, не е истина!

Току що получих линк за сватбата и на Иринка... Честито! И ... ГОРЧИВО!!! 

А сега мога да си мрънкам!

- Хора, внимавайте, има епидемия! Вирусът е много опасен и води до сериозни последици и ... Гражданското! :) 

Аз пък ще си водя бележки, на кой какво му се случва, ще списвам грешките и постиженията Ви, за да не стават засечки :) 

Родна реч "о-майна" сладка

Случвало ли Ви се е да гледате "Тъпо"? Но не защото не сте разбрали нещо, а защото това, което виждате с очите си напълно противоречи на логиката и на здравия разум.
Казус: Преподавател от реномиран Български университет, по време на контролно пише на дъската въпросите. До тук нищо необичайно, докато на дъската не се появи черно на бяло, на чиста шльокавица, методиевиица, маймуница или както си искате я наричайте тази нова чат-форма на общуване, надписите "Vapros parvi" и "Vapros vtori"... Няма шега, няма майтап, колкото и да ги мислим за изостанали преподавателите в университетите, все пак и те влизат в чатове, социални мрежи и форуми. И те се образоват, и те имат нужда от информация и връзка със света. Но защо ПО ДЯВОЛИТЕ трябва да пишат на не-български? Нямаме си азбука? Нямаме слово? Нямаме писменост? Кое точно им липсва, за да изпишат на правилен български 4 думи? Първите 7 години ли? Май именно те ...

Мдаммммм....

Внимание, плъзнал е нов вирус!
Симптоми: Желание за "Брак"-уване, деца и тям подобни.
Разпространение: Въздушно-капков път.
Потенциални жертви: Лица, смятащи себе си "на преклонна възраст" с "Тиктакащ биологичен часовник" и дами, сънуващи и плануващи сватбения си ден от 5тия си рожден ден (както и половинките им, разбира се, за къде без тях?)
Краен ефект: Пиянство с роднини и приятели и халка на безименния пръст.
А сега сериозно, наистина се е повредил народа. Всички се женят, кои споделят с приятели, кои - не, няма значение, това си е техен проблем. Гадното е само когато разбираш от facebook.com.
Да, мили дами, за всички Ви важи, много сте, за мое голямо съжаление. Но както и да е, няма проблем, аз пак ще Ви се обадя за рождените дни, няма да Ви забравя. Пожелавам Ви много семейно щастие, всичко най- най- и ... успех :)

А пък аз обещавам на дамите, които познавам и които още не са се "Бракували", по-често да си проверявам профилите в социалните мрежи, за да не пропусна случайно и Вашия "Голям ден"!

Много Ви здраве на всичките ;)

сряда, 5 ноември 2008 г.

Тъжно ми е ...

... листата по дърветата пожълтяха, падат мъгли и макар че през деня е топличко, то сутрин есента напомня за себе си. Рано-рано има понякога дори скреж по стъклата, а на мен не ми се иска топлото време да се сбогува с нас до пролетта. Не искам да пожълтяват листата, не искам да падат, не искам да е студено. Не знам защо, но никога не съм харесвала есента. Някак предпочитам студената зима, но не и есента. Действа ми депресиращо. Уж топличко и слънчево, пък студ, мъгла и скреж. Сутрин с палтото, на обед по къси ръкави. Но това е само за малко ... и на ужким. Наистина има само грип, вируси и разни други бацили. Бррр!!! Романтичните описания на есенни картини оставям на специалистите. Или поне на тези, които обичат есента.
Овнешката ми природа налага превес на симпатии към пролетта, началото, събуждането на природата за новия живот, цветни поляни, обляни в светлина и капки от роса, образуващи слънчеви зайчета по цветята. И ... и великденски зайци, подскачащи с кошнички с шоколадови яйца, с венци от нарциси и ... много калинки, кацнали на гъбки, хванали се за ръце, и ... и лястовички, черно-бели, свиващи гнезда под някоя стреха, и ... и щъркели, застанали величествено и гордо на един крак на комина на съседната сграда, и ... деца, много деца, тичащи през поляните, събиращи цветя за венци ...
Искам да в топло, искам слънце... ама ... май ... чак ... напролет :(

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Vista - Phonetic - Real

Най-после нормална фонетика за Виста - Благодаря на Михаил Стойнов! На сайта му може да си дръпнете "Нормалната" фонетика, с която цялото българско войнство е свикнало, а не с приумиците на БАН ... са 'ша ма проща'ат ама къде се бутат дет' не им е работа? Щом работи не го пипай! ... са казали хората ;)

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Depeche Mode Live in Sofia !!! 18.05.2009г.


На Националния Стадион!!!! Вече можем да се похвалим с истинска музика на Националния Стадион, а не само със сръбски певачки!!! След концерта на Металика това лято е ред и на Депеш да свирят на Васил Левски. Не, не е шега, а самата истина!!! Повече инфо на сайта на Депеш, както и на сайта на тикетпро. На сайта на Групата пише, че ще пускат билетите за продажба на 13.10.2008!
Пропуснах предишния концерт, но втори път нямам намерение да допусна същата грешка!

P.S. и да се похваля, вече си имам билети за концерта :–)
П.П.П - защо им трябваше да разместват фонетиката на Виста? Сега ме върнаха много години назад ... когато още гледах клавиатурата докато пиша ... :(

вторник, 15 юли 2008 г.

Таря Турунен



Екс-вокалистката на Nightwish Таря Турунен ще изнесе концерт в столичната зала „Универсиада" на 28 октомври.

Първите 500 билета за шоуто на Таря в София ще струват 20 лева, а следващите - 25 лева. В деня на концерта цената им ще е 30 лева.

Продажбата им стартира на 21 юли в билетния център на НДК, в мрежата на Ticketpro, както и в магазините Vision (София), Sound garden (Бургас), Music center и Rock shop (Пловдив), „Млад техник" (Сливен) и „Медуза" (Велико Търново).

петък, 11 юли 2008 г.

Хайде на ралито!!!

Последните дни ми дойдоха в повече ситуациите в които някой умишлено, преднамерено и съвсем целенасочено се опитва да ме убие докато съм зад волана. Абе, ше му се не знае, аз ли съм единствения мишок, който спазва правилата за движение и ограниченията по пътя? Разбрах нагледно какво е "нано-секунда" в момента в който светна от червено - жълто на светофара и аз отпуснах съединителя за да тръгвам, една руса ... (всеки е свободен да си мисли каквото си иска) зад мен, с една умряла Фиеста от преди 20 години натисна клаксона! Явно бърза момичето, не й обърнах внимание, но 5 метра след светофара започна да ми присветва с фарове и да си излива гнева върху клаксона. Ходи обяснявай на некои дето са си купили книжките, че В ГРАДА, ЛЯВАТА ЛЕНТА НЕ Е ПО-БЪРЗАТА, ТОВА НЕ Е МАГИСТРАЛА! В ГРАДА ЛЯВАТА ЛЕНТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА Е ЛЕНТА ЗА НАЛЯВО (НА СЛЕДВАЩОТО КРЪСТОВИЩЕ)!!! И колкото и да ми светкате, свиркате, псувате и размахвате каквито там пръсти имате в излишък - НЯМА ДА СЕ МРЪДНА!!! Карам с ограничението (признавам си - от време на време с малко над него), никога не се "влача" и ако искате да ме изпреварите с много НАД ограничението, може да ме прескочите! А аз обещавам, на такива като русата, да пожелавам от все сърце захар в резервоара, лепило на ключалката, запалка в ауспуха и спирачна течност по боята!!!

Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.

Първият е взет от тук:

Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...

и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!

Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....

Поздрави и т.н.

ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)

А вторият - от тук:

Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...

Поздрави и т.н.

ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???

А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!

Никола


Снощи (11.07.2008) Ася и Иван станаха "Мама Ася" и "Тати Иван". Да им е жив и здрав малкия Никола! Желаем им много здраве, късмет и щастливи мигове! Чакаме снимки, за да можем и ние да видим малкото сладурче! Честито!

Edit: И понеже не ми пратиха снимка, затова чак сега качвам снимка на сладура с мама :)

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Палатки ли?

Аз просто нямам думи ... Палатките се оказаха доста опасни ... не заради самите палатки, а ... заради хижарите от съседните заслони и хижи. Вижте сами ТУК!

сряда, 9 юли 2008 г.

Снимки - Силви и Иво - 05/07/08г.

Силви & Иво - Сватба

Така, най-после се научих как се хостват снимки и качих няколко от събитието в събота :) За всички които присъстваха и за тези, които не успяха да дойдат, но мислено бяха с нас.