Как да разплачеш бебе в 10 прости стъпки

От години се каня да пиша книга за пиянството на една дипломация или случки от приеми - разни и безобразни. Материал много, време за писане липсва. Но пък с новото ми амплоа събирам случки с бебета.

Забавлявам се аз как хората си мислят, че наместо бебе си имаш парцалена кукла, без собствено мнение и желания. Затова и си правя списък с начини да разревеш дребното човече. 

1. Накарайте го да прави каквото вие искате! - Най-любимото ми е като малкото си играе тихо и кротко само на пода някой да реши, че "трябва" да го гушне и разнася. Резултатът - дребния оправдава индианското си име, а именно "Викащият силно". Тамън вземе, че се примири с новото положение и млъкне, неразумният елемент от предното изречение се умори да разнася 10 килограма на ръце и .... да, оставя го пак да си играе сам на пода. Ефектът - оглушителен! Елементът - удивен! "Сега пък какво му стана?" Мамата - бясна. После неспокойно било детето. Ти да видиш?!? 

2. Покажете гласови данни! - Друго любимо изпълнение е, като се опитваш да го успокоиш и приспиш, някой да застане пред дзвера и да започне да му прави маймунджелъци или да му пее. Добре де, малкото от както се е родило слуша по цял ден радио, на любими песни даже и припява, в крайни случаи на истерия го успокоява само някое изпълнение на 100 каба гайди, може и Nightwish, та защо някой би си помислил, че фалшиво изпято Зайченцето бяло с объркан текст би го успокоило и приспало?

3. Издърпайте му играчката от ръцете, толкова е лесно! - Ако предните 2 точки не са имали ефект, може да пробвате да подредите около него играчки и то като си хареса и вземе някоя, да му я издърпате от ръцете, под претекста, че не била подходяща за него. Абе да му се не види, 'що му я предлагаш тогава? Или очакваш само да я гледа, ама без да пипа/лапа/дъвче/хапе/скубе/удря?

4. Не му позволявайте да се храни! - По време на хранене има също вариант да разревете и най-лакомото бебе. Номера е да изчакате да започне да се храни настървено и да му отвличате вниманието с други неща, да го питате какво прави, вкусно ли е, какво е правил днес, да издавате интересни звуци, абе изобщо да не спазвате правилото на което сте учили може би децата си, че като ям съм глух и ням! Ефектът е почти мигновен, разсейкото се е заблял във вас, но е още гладен. Забравя да яде, но му стърже от глад. Изнервя се и започва да крещи. Колкото повече крещи, толкова по-трудно може да бъде нахранен. Тук е момента компетентно да заявите, че бебето май не е гладно и да го издърпате от ръцете на майката, която вече си представя батални сцени с ваше участие, много кръв и още повече болка. 

5. Пречете му да спи! - Спящото бебе също е подходящ обект за разреваване. Вариантите тук са многобройни, затова ще се спра само на някои от тях.

5.1. Изчаквате да заспи и започвате да викате колкото глас имате, спорейки с останалите в стаята по произволна тема.

5.2. Изчаквате да заспи и го местите в друга поза, която според вас ще му е много по-удобна. А като се събуди и разреве може да му заявите, че нищо не разбира и да му наредите да заспива пак и да му обясните, колко по-удобно ще му е. 

5.3. Изчаквате да заспи и го завивате с още 5468 одеяла, все пак в стаята е само 24 градуса и 80% влажност, може да простине завалийчето. А като след 5 мин се събуди плувнало в пот и крещящо е изключително наложително да го извадите изпод юрганите и докато е още вир вода да отворите широко прозореца да се проветри стаята. 

6. Като плаче, иска вас, а не мама! - Вземете малко бебе насила от ръцете на майка му и ако това не го накара да ревне, го изведете в другата стая, така че да не я вижда и чува. После го разнасяйте ревящо и отказвайте да й го върнете, защото вие ще го успокоите все някога. Да реве, да реве, колко да реве, час, два, все ще се умори и заспи!

7. Най-подходящото време за снимки - тук също има няколко варианта:

7.1. Ако бебето спи - включвате звука и светкавицата на фотоапарата на телефона, приближавате се и щракате, докато не се събуди ревящо. 

7.2. Ако бебето е напълнило памперса - изчаквате да го съблекат и увековечавате голия му на**ан задник, пречейки на майка му да го преобуе. 

8. Покажете му каква ароматна храна ще може да яде след година - две - Вземете произволно ароматно ястие, размахайте го пред бебето, така че да му потекат лигите и му го вземете, като посегне да се захрани само. Тук е изключително важно да му обясните как още не може да яде това и да разкритикувате майката, че му дава готови пюрета вместо да му сготви сама. 

9. Поздравявайте бебето - Важно е като го видите, веднага да изкрещите колко се радвате да го видите, без значение дали спи или не. 

10. Импровизирайте и комбинирайте точки от 1 до 9 - За по-добър ефект може да комбинирате произволни точки на принципа - колкото повече, толкова повече! Ефектът е гарантиран.

Дръж се, Земьо, шоп те гази

Или как земетресението край Перник събуди Софийското Равно Поле. 

Спя си сладко и изведнъж леглото се опитва да ме "изтръска" от себе си. Хмм, много му здраве, сигурно е сън. Обръщам се на другата страна и се завивам през глава. 

Леглото продължава да се опитва да се отърве от присъствието ми на гърба му (явно му приличам на бълха на кучешки гръб) и напира да се евакуира през вратата на стаята. 

Тук вече е момента да се разсъним. Натиснах гадината към пода, не че със своите 220 см ще успее да се провре през 80 сантиметровата врата, ама в момент на паника кой да се сети. Току виж успяло, па ходи го гони 7 етажа надолу по стълбите и обяснявай, на и без друго уплашените ти съседи, защо в 3ч. през нощта спалнята ти обикаля около блока и се опитва да се намърда в колата ти ... срам ... 

Междувременно чувам най-смелите да се евакуират с асансьора. Глъч и шаш на паркинга пред входа (имаше нещо за проекция на сградата и най-безопасно разстояние при земетръс, ама явно в 3ч. и няколко минути тез правила не се спазват от най-бързите). Пък и ходи намери такова място в центъра на София, ако някой успее да го намери, да вземе да го Tag-не във Фейсбука. Уплашени майки с деца стоят на 2 метра от 8 етажна сграда с идеята, че са в безопасност. 

Вече съм будна, облечена и се чудя дали като се евакуирам трябва да нося със себе си служебния лаптоп, според процедурите на работодателя ми (колко съм съвестна, а?). Десет минути по-късно решавам, че няма да се смъквам по стълбите (с или без лаптопа) и решавам да проверя през телефона какво, колко силно и къде се разтресе. Новинарските сайтове спят, телевизиите пуснали плей-листа от филми до първото кафе и идването на дневната смяна, а пък сайта на Средиземноморския сеизмологичен център е претоварен и не се зарежда. 

Вкъщи започват облозите 4,7 или 4,9

Дежурните в медиите май също са имали битки с креватите или диваните си и се появяват първите анонси: "Силно земетресение усетено в района на София. Очаквайте подробности!". Е, благодаря Ви за "новината", новина.бг. Десет минути по-късно вчера.бг излиза със становище: "Окончателно: Силен трус разлюля София" - ха, окончателно, ама друг път, мен пак ме разтресе!

Който не се е евакуирал с асансьора до сега го прави след този трус. 

Навън се чува запалване на двигатели и дружно изнасяне от паркинга на блока - Имало и разумни същества (групата на стоящите на 2 метра от входа не намалява особено). Народа навън започва да гадае за силата на труса. 

Имаме информация - да живеят социалните мрежи - къде - близо до Перник, кога - в 3:00ч българско време, колко - 5.8 ! Вторичния трус - пак наблизо, но по-слаб, още спорят за магнитуда. Гледам народа не спи, има Интернет, коментира във Фейсбук, значи всичко е наред и няма кой знае какви поражения на инфраструктурата. 

Канал 3 излиза с информация за земетресението. Първите (поне за мен), поздравления!

Поодумахме ситуацията в различните краища на България и решавам, че каквото било, било, аз си лягам пак. (Да, спалнята не успя да избяга, въпреки желанието си!) 

Тъкмо да заспя и ... чувам  бученето на влаковете от линиите ... чакай малко ... БДЖ нали е пред фалит, какви влакове? Изправям се в леглото и в този момент полилея си оправдава името... леглото (явно разбрало, че няма да мине през вратата), само получи конвулсии от страх, но не се опита да ме метне на земята. 

То се е видяло, няма да се спи тази нощ, а през деня, ако началството не се смили над бедните недоспали и уплашени черноработници, ще се симулира дейност. 

А като за капак полу-заспала кака в извънредната емисия на Нова в 5ч. обяви, че силата на труса била 8,5 (хлъц) ... (главочес) ... ровене из спомените колко точно беше в Япония миналата година и нали обявиха 5,8 ??? Добре че се намесиха от БАН да разяснят на девойчето каква е разликата между двете цифри ... Журналисти, какво да ги правиш, не е нужно да познават числата, нито да пишат грамотно, нито пък да са запознати с материята за която правят репортаж. Важното е да изглеждат добре и да са нахални. (Ако някой журналист се припознава в по-горното описание - проблема си е негов!).

Честита Нова Година

Винетки и други подобни

Колко време отнема залепването на винетка? Не повече от 10 секунди ... А колко време отнема махането? Според зависи ...
1. С нокти, ключове и други подръчни средства - много, а ефекта е ... мозаечен.
2. Със спирт, парцал и подръчни средства - пак толкоз, а ефекта е ... мъгляв, а ако има човек късмета и валидните винетки да са наблизо, то тогава ефекта е умопомрачителен.
3. Със специално приспособление, представляващо подобие на бръснарско ножче с дръжка - минута - макс 2, ако преди това не сте нагрели стъклото с парното на колата :)
Всяка година в началото на м. февруари (а да си кажа честно и м. октомври, понеже тогава ми изтича прегледа и гражданската) се боря с лепенките по стъклата на колата. Не за друго, но ако 1 или 2 години не се погрижи човек за тях, то видимостта през предното стъкло значително намалява. Което ме накара да се замисля: "За чих тази година винетките "порастнаха" почти двойно на размери?" Но пък за сметка на това има къде да си напиша номера на колата (все едно го няма на регистрационния номер), а пък чичко Полицай ще иска да ме глоби за намалена видимост, ако не съм си махнала старата винетка ... ДоооооОоообре ... По мои скромни изчисления новата винетка е 2 пъти по-голяма от старата, т.е. ако имам 2 стари, то видимостта ми е еднаква (тук няма да намесваме сложни мамтематически модели, в които поради разделеността на 2 на същата площ човек би получил допълнително "видимо" пространство между винетките). И другото за което се сещам: "Чичко Полицай няма да глобява за валидни винетки". Аха, значи ако си купя n-брой годишни валидни винетки , с които да си облепя цялото стъкло, то тогава няма проблем, така ли? Или ако да кажем зимата ме мързи да стържа лед от предното стъкло, размразила съм един правоъгълник педя на педя през който да надничам като танкист, то тогава пак няма да ме глобят? (Стига да съм си пуснала фаровете, 'щото нали зимата си требе ....) Интересно ми е просто ... затова си се чудя ...

Честита Нова Година

6 малки кученца си търсят дом и любящи стопани

Здравейте, 

6 малки палета си търсят дом, 2 от тях вече са осиновени, остават 4 сирачета.

Изхвърлени са в реката в Овча Купел преди 3 дни – в наилонова торба, през моста. Човекът, който ги е чул да пищят през нощта, ги е събирал едно по едно във водата.
Родени са преди около 15-20 дни и са напълно безпомощни.
Ако някое от тях е кученцето, което винаги сте искали, звъннете на 0899 80 40 40. Или поне споделете това на приятелите си.

Благодаря.
Палетата вече имат и блог: http://6kuchenca.blogspot.com/  

Аз съм спокоен човек ...

Поне аз така си мисля. Не обичам високите тонове, крясъци, викове и други словоизлияния на висок глас. За доказателство ще спомена, че след шумни събития ми се налага да се лекувам от главобол (проявяващ се между 3ч. и 5ч. през нощта и изискващ незабавна намеса на обезболяващи). Говоря тихо, даже прекалено, често не ме чуват. В заведенията рядко забелязват присъствието ми (келнерите имам предвид). Всичките ми познати ме определят като тих човек (ако някой има забележки, моля да ги отрази в коментар :) ... ). Преподавала съм на деца между 7 и 10 годинки, не че е геройство, ама като са повече от 1 трябва да се правиш на голяма маймуна за да научат нещо. От 10 години работя с най-различни хора - по възраст, положение в обществото, възпитание, характери и професии. Никога не ми се е налагало да повиша тон. Винаги съм се разбирала с добро. И ... изведнъж ... получавам забележка ... да не повишавам тон на прекия си ръководител ... Няма да коментирам въпросния индивид, просто ми е много интересно какво същество трябва да е, за да успее да ме изкара от равновесие и да ме накара да му се развикам?

Дидка - Бандитка :)

Е, туй то - вече официално съм леля на Дидка - Бандитка :) :) :) Очакваме включване от "Тина Киркова" за да сподели тати Пепи как е мама Биба и колко голяма е Дидка - Бандитка :* :* :* 

Дидка - Бандитка - 50 см, 3,350 кг :) Двете с мама Биба са добре и чакаме в петък да ги изпишат :) 

pas assez de toi - Mano Negra

J'ai comme une envie de tourner le gaz
Comme envie de m'faire sauter les plombs
Comme envie de t'expliquer comme ça
Que ton indifférence, elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie d'accident d'voiture

Comme envie d'expliquer comme ça
Que ton inddifférence elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'tout casser chez toi
Comme envie d'expliquer comme ça
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'une fin torride
Comme on en voit qu'au cinéma
J'ai comme envie qu'ce soit terrible
Et qu'ça se passe juste en bas de chez toi
Je peux très bien me passer de toi


Comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'accident d'voiture
Je peux très bien me passer de toi x2
passer de toi x2

Новите документи за самоличност ...

или как " 'сичкото сган" се юрна да си вади от новите документи.

Малко предистория - поради нескончаемата ми омраза към блъсканици, опашки, стълпотворения от хора и полу-човеци, решавам да си подам документите по-рано от необходимото за нов паспорт. Е, да, от стария вид, ама на мен паспорта ми трябва за да пътувам, а не за да го водя на модно ревю. И така, моя милост само трябва да си получи новия документ. Звучи наивно лесно. Предходната нощ сънувам кошмари, в които озверяла тълпа се опитва да ме линчува - грабнали вили и факли - същински лов на вещици.

1во РПУ София - 8ч. сутринта. По моя скромна преценка около 200 души чакат на опашка половин час преди началото на приемно време на Паспортна служба. Набързо ги преценявам:
- 1 българин с македонски акцент
- 3ма българи с руски акцент
- 4 ма българи, говорещи непознат за мен език
- 10 - 20 българи, развяващи номерца от предния ден, гордо застанали в началото на опашката;
- 150 български пенсионери
- няколко заблудени души, чиито документи може би са вече невалидни
- 1 български инвалид, размахващ инвалидна книжка
- и аз ;)
Така - явно ми трябва стратегия. Виждам двама представители на реда, допиващи сутрешното си кафе до сами вратата на Паспортна служба и решавам, че те ще са ми спасението. Приближавам се до тях и любезно питам: - Извинете, от колко часа е приемното време на Паспортна служба? В отговор чувам: - Откъде да знам?!?
Благодаря им любезно, но все пак оставам до вратата. След миг чувам единия да казва - Ама Вие ако сте за Паспортна служба, опашката е хей там (и ми посочва края на опашката, едва видима, почти на Шипченски).
- Ама аз съм само за получаване, а тези хора искат да си дадат биометрията, номера на гащите, пръстовите, зъбните и каквито там имат отпечатъци. Трябва ли да чакам с тях, получаването е на отделно гише?
Отговор не получавам. За сметка на това служителите на реда си допиват сутрешното кафе и влизат в службата, чието приемно време им е неизвестно. А аз оставам да чакам пред вратата, припомняйки си кошмарите от предишната вечер.
След пет минути единия се показва на вратата и пита:
- Тук има ли за получаване на документи?
Тълпата го гледа в овче равнодушие, преживя и само кима отрицателно с глави.
Аз вдигам ръка като в първи клас и с един скок се озовавам пред него: - Аз!
- Аха, 'щото тука трябва да има две опашки - една за получаване и една за подаване за документи.
Разбираме се да застана на стълбите (като единствен представител на опашката "за получаване"), като задължително трябва да внимавам да не преча на криво-ляво скованата рампа за инвалиди. Получавам уверение, че ще ме извикат за паспорта ми. До тук добре, мисля си аз, а спомените от съня ми започват да се разсейват.
Докато чинно чакам да ме повикат, чувам викове зад себе си:
- Вас не Ви познавам!
- А, аз съм тук от вчера!
- И като сте от вчера, къде Ви е номерчето?
- Ами вчера не разбрах, че дават номера!
- Ми като не сте разбрала, тогава марш на края на опашката!
- Ама аз съм инвалид! Вчера двама инвалиди минаха без да чакат!
- И Вие какво? Вчера не знаехте, че сте инвалид ли?
- Ама, господине, моля Ви се, аз съм оперирана от дискова херния, едва си стоя на краката!
- Е като едва си стоите на краката, какво правите тук? Аз имам 15ти номер от вчера и няма да Ви пусна пред мен! 15 души влизат и съм аз ...
Викове, крясъци и разправии, кой крив, кой прав, кой с номер, кой без ... Лек опит за намеса в разговора, на югозападно наречие ... още викове ... и в този момент чувам 15ти номер да крещи: - Чшшш, ало, там с бЕлото пАлто!
Стряскам се и се обръщам: - Да?
- Вас не Ви знам!!!!
- И аз Вас - и отново се обръщам към вратата!
- На Вас говоря! Аз съм от вчера!
- Аз пък съм от '84та! - репликирам и пак му обръщам гръб!
... мълчание ...
- На Вас говоря, марш в края на опашката!!!!
- Господине, преди и на мен да ми се развикате без да съм виновна, искам само да Ви кажа, че съм за получаване на документи, не че Ви влиза в работата ... - и отново се съсредоточавам върху вратата.
... мълчание ...
- Ама той вчера, ... кАжи го, де ... Бойко ... не, бе ... Цветанов, каза по ТелевизорЪТ, че ще се получават чак след месец! - доволен, че намерил с какво да ми опонира. Може би в този момент се чувстваше като невероятния корифей на мисловната дейност!
- Подала съм си заявлението преди повече от месец, сега идвам да си получа паспорта, проблем?
Неодобрително мърморене, шепнене, къде на български, къде на македонски, къде на неразбираем за мен език. До този момент кошмара от предходната вечер ми се струваше като шега на съзнанието ми, но това, което видях преминаваше и най-смелите ми очаквания. Само където не чух "Това младото поколение срам няма!" Опитаха се с подмолна тактика да ме накарат да си тръгна сама: "Ама те вчера за получаване ги даваха чак след 11:30ч!", "Ами ако "Сървайвърът" пак падне?", "Вие 'що не дойдете утре?", "Ща морате да радите ту?", "Халала хабала" ...
В този момент включих на "Непукист" и продължих да зяпам вратата. За мой късмет органите на реда се появиха и ме извикаха да си получа документите. 5 минути. Нито повече, нито по-малко ми отне вътре.
На излизане - смесени чувства - в началото на опашката - (учудващо) одобрителни подвиквания. Българина с македонски произход, незнайно защо, реши да ми говори на английски (или поне така той си мислеше). Към средата на опашката - "Ама Вие много бързо! И ние ли ще минем така?" Разочаровах хората, ама нейсе, какво да се прави.
И с бодра крачка и червено тескере в ръка си тръгнах преди да са си сменили мнението и преди да грабнат вилите и факлите.