Dust in the wind ...

Честита Нова Година

2012-01-05T00:06:00.001+02:00

Винетки и други подобни

2011-02-13T22:30:00.003+02:00

Колко време отнема залепването на винетка? Не повече от 10 секунди ... А колко време отнема махането? Според зависи ...
1. С нокти, ключове и други подръчни средства - много, а ефекта е ... мозаечен.
2. Със спирт, парцал и подръчни средства - пак толкоз, а ефекта е ... мъгляв, а ако има човек късмета и валидните винетки да са наблизо, то тогава ефекта е умопомрачителен.
3. Със специално приспособление, представляващо подобие на бръснарско ножче с дръжка - минута - макс 2, ако преди това не сте нагрели стъклото с парното на колата :)
Всяка година в началото на м. февруари (а да си кажа честно и м. октомври, понеже тогава ми изтича прегледа и гражданската) се боря с лепенките по стъклата на колата. Не за друго, но ако 1 или 2 години не се погрижи човек за тях, то видимостта през предното стъкло значително намалява. Което ме накара да се замисля: "За чих тази година винетките "порастнаха" почти двойно на размери?" Но пък за сметка на това има къде да си напиша номера на колата (все едно го няма на регистрационния номер), а пък чичко Полицай ще иска да ме глоби за намалена видимост, ако не съм си махнала старата винетка ... ДоооооОоообре ... По мои скромни изчисления новата винетка е 2 пъти по-голяма от старата, т.е. ако имам 2 стари, то видимостта ми е еднаква (тук няма да намесваме сложни мамтематически модели, в които поради разделеността на 2 на същата площ човек би получил допълнително "видимо" пространство между винетките). И другото за което се сещам: "Чичко Полицай няма да глобява за валидни винетки". Аха, значи ако си купя n-брой годишни валидни винетки , с които да си облепя цялото стъкло, то тогава няма проблем, така ли? Или ако да кажем зимата ме мързи да стържа лед от предното стъкло, размразила съм един правоъгълник педя на педя през който да надничам като танкист, то тогава пак няма да ме глобят? (Стига да съм си пуснала фаровете, 'щото нали зимата си требе ....) Интересно ми е просто ... затова си се чудя ...

Честита Нова Година

2011-01-07T21:21:00.001+02:00

6 малки кученца си търсят дом и любящи стопани

2010-11-29T21:38:00.002+02:00

Здравейте,

6 малки палета си търсят дом, 2 от тях вече са осиновени, остават 4 сирачета.

Изхвърлени са в реката в Овча Купел преди 3 дни – в наилонова торба, през моста. Човекът, който ги е чул да пищят през нощта, ги е събирал едно по едно във водата.
Родени са преди около 15-20 дни и са напълно безпомощни.
Ако някое от тях е кученцето, което винаги сте искали, звъннете на 0899 80 40 40. Или поне споделете това на приятелите си.

Благодаря.
Палетата вече имат и блог: http://6kuchenca.blogspot.com/

Аз съм спокоен човек ...

2010-10-14T23:28:00.003+03:00

Поне аз така си мисля. Не обичам високите тонове, крясъци, викове и други словоизлияния на висок глас. За доказателство ще спомена, че след шумни събития ми се налага да се лекувам от главобол (проявяващ се между 3ч. и 5ч. през нощта и изискващ незабавна намеса на обезболяващи). Говоря тихо, даже прекалено, често не ме чуват. В заведенията рядко забелязват присъствието ми (келнерите имам предвид). Всичките ми познати ме определят като тих човек (ако някой има забележки, моля да ги отрази в коментар :) ... ). Преподавала съм на деца между 7 и 10 годинки, не че е геройство, ама като са повече от 1 трябва да се правиш на голяма маймуна за да научат нещо. От 10 години работя с най-различни хора - по възраст, положение в обществото, възпитание, характери и професии. Никога не ми се е налагало да повиша тон. Винаги съм се разбирала с добро. И ... изведнъж ... получавам забележка ... да не повишавам тон на прекия си ръководител ... Няма да коментирам въпросния индивид, просто ми е много интересно какво същество трябва да е, за да успее да ме изкара от равновесие и да ме накара да му се развикам?

Дидка - Бандитка :)

2010-06-28T23:39:00.004+03:00

Е, туй то - вече официално съм леля на Дидка - Бандитка :) :) :) Очакваме включване от "Тина Киркова" за да сподели тати Пепи как е мама Биба и колко голяма е Дидка - Бандитка :* :* :*

Дидка - Бандитка - 50 см, 3,350 кг :) Двете с мама Биба са добре и чакаме в петък да ги изпишат :)

"Какво губим когато печелим и какво печелим когато губим?"

2010-05-11T00:25:00.004+03:00

Преди много, много години в училище ни дадоха да пишем есе на тема "Какво губим когато печелим и какво печелим когато губим?"

Казано честно не си спомням какво писах (както с всичките ми есета е било нещо сбито от рода на "Абе Вие нямате ли си друга работа?" ... или както стана с есето на тема "Кой ако не аз и кога ако не сега?", където писах "Кой ако не аз ще получи 2 ако не се справи с есето и кога ако не сега?" - всичко това литературно издържано с теза, аргументация и заключение в рамките на 1 страница ... да се отбележи - имах отличен :) ), но по неизвестни за мен причини продължавам да си спомням за темите дадени за есе в училище. И днес се замислих какво губим когато печелим и какво печелим когато губим. А казано в мой литературен стил "А'е струва ли си жертвите за да получиш това което искаш или и компромисния вариант върши работа?" Ако се абстрахираш от idée fixe, да я позагърбиш и да се насладиш на резултата ... дали няма да е по-добре отколкото да преследваш някаква утопия? И дали (и до колко) жертвите си заслужават за постигане на целта? Не искам да звуча пораженчески, не съм се предала, просто се питам ... ей така ... докато си блъскам главата в стената, дали случайно няма и врата през която да мина? За по-накратко? За по-безболезнено? И защо пустия ми "овчи пастет" (зодия овца съм и ще си наричам събратята както си искам) все си блъска главата в стената? Не мисля, че е необходимо да правим компромиси със себе си за постигане на целите. Не винаги "на всяка цена" е правилното решение. Та на въпроса "Какво губим когато печелим?" мога да отговоря "Себе си!" и на въпроса "Какво печелим когато губим?", мога отново да кажа "Себе си!".

pas assez de toi - Mano Negra

2010-04-30T01:13:00.000+03:00

J'ai comme une envie de tourner le gaz
Comme envie de m'faire sauter les plombs
Comme envie de t'expliquer comme ça
Que ton indifférence, elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie d'accident d'voiture

Comme envie d'expliquer comme ça
Que ton inddifférence elle ne me touche pas
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'tout casser chez toi
Comme envie d'expliquer comme ça
Je peux très bien me passer de toi
J'ai comme envie d'une fin torride
Comme on en voit qu'au cinéma
J'ai comme envie qu'ce soit terrible
Et qu'ça se passe juste en bas de chez toi
Je peux très bien me passer de toi

Comme envie d'n'importe quoi
Comme envie de crever ton chat
Je peux très bien me passer de toi
Comme envie de sang sur les murs
Comme envie de crever ton chat
Comme envie d'accident d'voiture
Je peux très bien me passer de toi x2
passer de toi x2

Мисия Лондон

2010-04-29T00:23:00.005+03:00

или "Е ся си е*@ майката!"

А по-точно: "Е ся ме хвана срам, защото знам как е наистина!"

Отново в графа искрено препоръчвам и отново изгледах филма преди да прочета книгата. Още преди години имах идеята да напиша книга със заглавие "Пиянството на българската дипломация", но по ред обективни причини запазих историите за себе си. Не споделих как наши "видни" дипломати спят в салатата или пък как наши културни аташета си пълнят джобовете с храна от приемите на които са поканени. Накратко - мат'риал бол, стига да има кой да го опише.

Сега накратко за Филма - Много добро попадение, вече си имам и книгата на Алек Попов, която смятам да прочета до няколко дни. Щеше да ми е още по-смешно, ако не беше толкова ужасно реално и тъжно. Доволна съм, че нямаше от онези дълбокомислени моменти във филма, в които, в продължение на 10тина минути гледаш пейзаж и чуваш странни звуци или пък двама се гледат на фона на фолклорна музика, а в следващите двадесет минути нищо не се случва, иде ти да си прережеш вените с лъжица, не проумявайки несъмнено дълбокомислената идея на автора. Филмът е супер, има забавни моменти, има някакво действие, сюжет, замисъл и накратко - гарантира час и 40 мин горчив смях и самоирония. Няма да публикувам спойлери за филма, само ми се искаше да споделя, че от много години нямахме качествен филм, макар и карикатуристичен, който да си заслужава да се изгледа до края.

Чете се ...

2010-04-15T21:50:00.011+03:00

и да продължим на вампирска вълна. Какво да се прави, винаги съм си падала по "зъбатите", били те вампири, дракони, малки или големи котки.

Вчера прочетох тема, в която народа се беше загрижил за "Хората, 'дето четат книгите за вампири". Сравниха ги с ЕМО, с психично болни и с какво ли не още. Добре, де, да си питам: 70% от мъжете са футболни запалянковци, следят спортните новини по телевизия, радио, Интернет, печатна преса, ходят по мачове (голяма част от тях, не всички), говорят за футбол и знаят датите на мачовете и годините с резултатите с невероятна точност. Тях никой не ги обявява за луди, макар и често да могат по-лесно да кажат кой е станал шампион на Световното през "НиНам Си Коя Си" година, отколкото да кажат на коя дата има рожден ден жена им или какъв цвят са й очите ... А това дали е нормално?

Затова, ако има желаещи да ми "споделят" нещо за увлеченията ми към митичните създания, моля да се въздържат, освен ако не са готови да понесат последващия (несъмнено) гняв.

Тъй, сега към поредицата: "Дневниците на Вампира" (да, знам, че има и сериал, ама само да споделя, че освен имената на героите няма абсолютно нищо общо между книгата и сериала)

Харесах си я от сериала. Разбрах, че е сниман по книга и снощи се заех да търся в Интернет откъде да си я купя (място за реклама). Междувременно попаднах и на сайт, от който мога да си изтегля безплатни електронни книги. Намерих там книгата и понеже нямах търпение до следващия ден си изтеглих първата част. Превод: Vampire Ladies Forum и в частност Lady Vampire, но аз поне заподозрях altavista или google translator. Наистина не ми се иска да допускам, че живо и мислещо същество би "родило" такъв превод. "Елена беше вече пред вратата. Тя я затвори след себе си, срязвайки отдалечените възражения на леля Джудит и престъпи през входната врата." или "Всяко момиче искаше да бъде като нея. Която сега имаше необичайно намръщено изражение на лицето си и шипка на устата си." Ако някой си мисли, че не разбира само защото изреченията са извадени от контекста, то настоявам да допълня, че и в текста не се разбират. :)

Не ми се преписват други бисери, защото "авторът" на превода е заключил творението си, сакън някой да не се излъже да му го открадне. Все едно другите не знаят как се ползват автоматични преводачки. Но, да не издребнявам. Основната ми идея е, че всеки си мисли, че е много лесно да си преводач. Чувала съм: "Е, какво толкова, да не е ядрена физика!", "Айде сега, какво са 40 страници, за 2 часа ще ги преведеш" и какви ли не още бисери. Не е така! Това си е труд (в някои западни страни - доста добре платен). Както аз не се правя на автомонтьор или хирург, така ми се иска и други некомпетентни да не се правят на преводачи.

Новите документи за самоличност ...

2010-03-31T00:08:00.007+03:00

или как " 'сичкото сган" се юрна да си вади от новите документи.

Малко предистория - поради нескончаемата ми омраза към блъсканици, опашки, стълпотворения от хора и полу-човеци, решавам да си подам документите по-рано от необходимото за нов паспорт. Е, да, от стария вид, ама на мен паспорта ми трябва за да пътувам, а не за да го водя на модно ревю. И така, моя милост само трябва да си получи новия документ. Звучи наивно лесно. Предходната нощ сънувам кошмари, в които озверяла тълпа се опитва да ме линчува - грабнали вили и факли - същински лов на вещици.

1во РПУ София - 8ч. сутринта. По моя скромна преценка около 200 души чакат на опашка половин час преди началото на приемно време на Паспортна служба. Набързо ги преценявам:
- 1 българин с македонски акцент
- 3ма българи с руски акцент
- 4 ма българи, говорещи непознат за мен език
- 10 - 20 българи, развяващи номерца от предния ден, гордо застанали в началото на опашката;
- 150 български пенсионери
- няколко заблудени души, чиито документи може би са вече невалидни
- 1 български инвалид, размахващ инвалидна книжка
- и аз ;)
Така - явно ми трябва стратегия. Виждам двама представители на реда, допиващи сутрешното си кафе до сами вратата на Паспортна служба и решавам, че те ще са ми спасението. Приближавам се до тях и любезно питам: - Извинете, от колко часа е приемното време на Паспортна служба? В отговор чувам: - Откъде да знам?!?
Благодаря им любезно, но все пак оставам до вратата. След миг чувам единия да казва - Ама Вие ако сте за Паспортна служба, опашката е хей там (и ми посочва края на опашката, едва видима, почти на Шипченски).
- Ама аз съм само за получаване, а тези хора искат да си дадат биометрията, номера на гащите, пръстовите, зъбните и каквито там имат отпечатъци. Трябва ли да чакам с тях, получаването е на отделно гише?
Отговор не получавам. За сметка на това служителите на реда си допиват сутрешното кафе и влизат в службата, чието приемно време им е неизвестно. А аз оставам да чакам пред вратата, припомняйки си кошмарите от предишната вечер.
След пет минути единия се показва на вратата и пита:
- Тук има ли за получаване на документи?
Тълпата го гледа в овче равнодушие, преживя и само кима отрицателно с глави.
Аз вдигам ръка като в първи клас и с един скок се озовавам пред него: - Аз!
- Аха, 'щото тука трябва да има две опашки - една за получаване и една за подаване за документи.
Разбираме се да застана на стълбите (като единствен представител на опашката "за получаване"), като задължително трябва да внимавам да не преча на криво-ляво скованата рампа за инвалиди. Получавам уверение, че ще ме извикат за паспорта ми. До тук добре, мисля си аз, а спомените от съня ми започват да се разсейват.
Докато чинно чакам да ме повикат, чувам викове зад себе си:
- Вас не Ви познавам!
- А, аз съм тук от вчера!
- И като сте от вчера, къде Ви е номерчето?
- Ами вчера не разбрах, че дават номера!
- Ми като не сте разбрала, тогава марш на края на опашката!
- Ама аз съм инвалид! Вчера двама инвалиди минаха без да чакат!
- И Вие какво? Вчера не знаехте, че сте инвалид ли?
- Ама, господине, моля Ви се, аз съм оперирана от дискова херния, едва си стоя на краката!
- Е като едва си стоите на краката, какво правите тук? Аз имам 15ти номер от вчера и няма да Ви пусна пред мен! 15 души влизат и съм аз ...
Викове, крясъци и разправии, кой крив, кой прав, кой с номер, кой без ... Лек опит за намеса в разговора, на югозападно наречие ... още викове ... и в този момент чувам 15ти номер да крещи: - Чшшш, ало, там с бЕлото пАлто!
Стряскам се и се обръщам: - Да?
- Вас не Ви знам!!!!
- И аз Вас - и отново се обръщам към вратата!
- На Вас говоря! Аз съм от вчера!
- Аз пък съм от '84та! - репликирам и пак му обръщам гръб!
... мълчание ...
- На Вас говоря, марш в края на опашката!!!!
- Господине, преди и на мен да ми се развикате без да съм виновна, искам само да Ви кажа, че съм за получаване на документи, не че Ви влиза в работата ... - и отново се съсредоточавам върху вратата.
... мълчание ...
- Ама той вчера, ... кАжи го, де ... Бойко ... не, бе ... Цветанов, каза по ТелевизорЪТ, че ще се получават чак след месец! - доволен, че намерил с какво да ми опонира. Може би в този момент се чувстваше като невероятния корифей на мисловната дейност!
- Подала съм си заявлението преди повече от месец, сега идвам да си получа паспорта, проблем?
Неодобрително мърморене, шепнене, къде на български, къде на македонски, къде на неразбираем за мен език. До този момент кошмара от предходната вечер ми се струваше като шега на съзнанието ми, но това, което видях преминаваше и най-смелите ми очаквания. Само където не чух "Това младото поколение срам няма!" Опитаха се с подмолна тактика да ме накарат да си тръгна сама: "Ама те вчера за получаване ги даваха чак след 11:30ч!", "Ами ако "Сървайвърът" пак падне?", "Вие 'що не дойдете утре?", "Ща морате да радите ту?", "Халала хабала" ...
В този момент включих на "Непукист" и продължих да зяпам вратата. За мой късмет органите на реда се появиха и ме извикаха да си получа документите. 5 минути. Нито повече, нито по-малко ми отне вътре.
На излизане - смесени чувства - в началото на опашката - (учудващо) одобрителни подвиквания. Българина с македонски произход, незнайно защо, реши да ми говори на английски (или поне така той си мислеше). Към средата на опашката - "Ама Вие много бързо! И ние ли ще минем така?" Разочаровах хората, ама нейсе, какво да се прави.
И с бодра крачка и червено тескере в ръка си тръгнах преди да са си сменили мнението и преди да грабнат вилите и факлите.

Yiruma - River flows in you

2010-03-30T22:24:00.001+03:00

Twilight - Stephenie Meyer

2010-03-18T23:14:00.006+02:00

В графа - горещо препоръчвам! Не бях чела нищо наскоро, което до толкова да заинтригува съзнанието ми. За справка - за една седмица (само вечер) успях да изчета и четирите книги. Бях много скептична към истерията обхванала народа от няколко години насам по Стефани Майър и си мислех: "Тия пък, какво толкоз се прехласват по тоз Здрач?" Всъщност, ако първо бях изгледала филма, може би никога не бих си купила книгата. Истината е, че Светланка горещо ми я препоръча, а аз - незнайно как се заразих от нейния ентусиазъм, с който говореше за книгата. Отидох в първата книжарница и срам, не срам, казах на момичето на касата, че търся една книга, евентуално и продължението й, но само знам, че се казва "Здрач" и нищо повече. За мой късмет не ме осмяха, не ме сочиха с пръст, а ми подадоха 4 книги, ... с черни твърди корици и контрастни картини в бяло и червено. Взех си ги и ... следващата седмица бях в един друг, паралелно съществуващ свят. Свят, в който фантазията няма ограничения, митовете и легендите оживяват, а любовта, в най-чистия си вид, господства над всичко. Изживявах емоциите на героите, страдах и се радвах с тях, тръпнех в очакване на разрешения на проблемите им. Нямах търпение да се прибера и да хвана в ръце отново книгата. Знам, звучи като приказка, така е. Но като скромен колекционер на приказки от цял свят не се сдържах да изчета и тази на един дъх.

The Beatles - Let it be

2010-03-02T00:46:00.001+02:00

When I find myself in times of trouble, mother Mary comes to me,
speaking words of wisdom, let it be.
And in my hour of darkness she is standing right in front of me,
speaking words of wisdom, let it be.

Светлина ...

2010-02-17T20:55:00.004+02:00

Искам най-официално да заявя своята гражданска позиция: Има много (и като количество и като качество) малоумни полицаи! Ето на! КазАх го! Не отричам правото им да изразяват своето гражданско недоволство пушейки цигари, пиейки вода или каквото там могат да измислят, но определена група от тях (най-често имам наблюдения над КАТаджийте) са определено малоумни. Обяснявам: Карам си аз в тъмното (са да се разберем - зима е, стъмва се рано, фаровете ми светят колко за Бог да прости, по мое мнение, пък аз си тръгвам късно от работа) и срещу мен не един, не два, а цели 3 (три) пътни полицая. Застанали небрежно на островчето между платната, разхождат си се, размятат "хранилки". Идилия! И какво мислите, че раждат главите им в момента в който ги наближавам? Единия (по-дебел от останалите, предполагам шеф на групата) вади фенерче. И какво може да направи полицай в тъмното, с фенерче, пешак, на един автомобил? Ами да светне с фенерчето право във водача, да го заслепи едно хубаво и да чака водача сам да си изкара акта. До тук с веселата част на историята. Не знам как действа въпросното заслепяване на хората с нормално зрение, но на мен ми разказа играта за 10тина секунди в които бях напълно сляпа. 10 секунди в които можеше да блъсна въпросния полицай или не дай Боже човек. Това не е нормално! И ако ми работеше ключето за дълги светлини щях и аз да му "светна", пък после да се разберем кой крив, кой прав. Заради такива "полицаи", изскачащи от нищото, маскирани на храстче, борче или крайпътно л****** много хора няма да подкрепят протеста на полицаите. Да се има предвид протеста на тези полицаи, които си рискуват живота заради работата и които заслужават уважението с което се ползват колегите им в "белите" държави.

:)

2010-01-20T01:26:00.000+02:00

Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.

Never give up!

2010-01-14T19:00:00.000+02:00

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада! :)

Дипломиране :)

2009-12-14T20:47:00.006+02:00

Най-после си получихме и дипломите.

тъжно ми е

2009-12-02T00:14:00.005+02:00

не знам защо, не знам как, просто ми е тъжно. Иска ми се да имах възможността да променям хода на съдбата, но уви. Не ми било писано. ;) А уж всеки от нас има правото на "свободния избор" ... така да се каже, ако някой изобщо вярва в приказки. Приказки за дракони и принцеси, приказки за нереални светове, приказки, в които доброто побеждава, приказки с "приказен" край, приказки, в които няма лоши неща, приказки в които всичко е или черно, или бяло .... Приказки, в които няма лукавост, скрити намерения, подмолност. Приказки, като всички други, писани от непоправими идеалисти, с цел да накарат малчуганите да заживеят в по-добър свят. Приказки, от които като се събудиш и боли. Приказки, които са толкова хубави, че не ти се иска да свършват. Приказки, които те карат да искаш да заспиш и да ги сънуваш. Приказки, които прочиташ вечер преди лягане и се молиш поне насън да бъдат истински за теб. Прикказки в които принцесата дочаква принца на белия кон и "заживели дълго и щастливо". Приказки в които няма лош край и добрите, и лошите получават според заслуженото. Но все пак - остават само приказки. Които четем преди да заспим и в героите на които се олицетворяваме. Приказки, които като свършат и ни се струва, че светът се е разпаднал, пречупил и строшил на две. Приказки или фантазии в които живеем, с които сме свикнали, имагинерни, нереални, приказни ... но събудиш ли се от тях боли. Изпитваш странно чувство на "липса на принадлежност" към която и да било общност. Чудиш се как си попаднал там и кой "по дяволите" те е въвлякъл в цялата каша. Иска ти се да се върнеш в имагинерния си свят, където бялото е снежно бяло, а черното е гарваново. Където няма полусенки, отенъци на сивото или "мръсно бяло". Или най-малкото да се скриеш от бруталния свят, който те заобикаля и който се опитва да те въвлече в неговите релси и порядки ... сивота, мърсотия и гняс. Пфу!

sound of silence

2009-11-18T01:46:00.001+02:00

The Sound Of Silence (3:08)
P. Simon, 1964

Hello darkness, my old friend
I've come to talk with you again
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone
'Neath the halo of a street lamp
I turn my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence

And in the naked light I saw
Ten thousand people maybe more
People talking without speaking
People hearing without listening
People writing songs that voices never shared
No one dared
Disturb the sound of silence

"Fools," said I, "you do not know
Silence like a cancer grows
Hear my words that I might teach you
Take my arms that I might reach you"
But my words like silent raindrops fell
And echoed in the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming
And the sign said "The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls
And whispered in the sound of silence

Свински грип

2009-11-11T22:01:00.006+02:00

Намерих интересна интерпретация на разпространението на "медийния грип".

Пандемията свински грип или т.е. гъша хуйня!!!!!!!

Пациентът в Зимбабве: Докторе, падат ми ушите.

Лекарят в Зимбабве: Абе това е някаква хуйня! А какво сте правили?

Пациентът: Ебах гъски.

Докторът: Значи имате гъша хуйня!

Пациентът: Благодаря, докторе! (умира)

Докторът (записва в протокола): Пациентът умря от гъша хуйня.

Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Зимбабве: За изминалата седмица в Зимбабве умряха 2500 души от глад, 5400 от отравяне с изгнили банани и един човек от гъша хуйня.

Журналист (записва си): Гъшата хуйня попада в списъка на трите главни причини за смъртност в Зимбабве.

Новинарска агенция: В Зимбабве зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня.

ТВ канал: Неизвестно досега заболяване на име "гъша хуйня" покосява населението на Зимбабве.

Министерството на здравеопазването на Зимбабве призовава населението да не изпада в паника.

Научно светило А: Да, гъшата хуйня не е известна на науката - и в това е основната й заплаха.

Авиокомпания Congo Air: Прекратяваме всички полети до Зимбабве до приключването на епидемията от гъша хуйня.

Научно светило Б: Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа - в Амстердам е бил видян кихащ негър с гъска под мишница.

Пресата (публикува снимки на гъски): Врякащите убийци са около нас!

Политик: За справяне с обхваналата света епидемия на гъша хуйня е абсолютно необходимо да бъдат изтребени всички гъски.

Полицията (козирува): Тъй вярно, ще бъде изпълнено.

Собствениците на ферми за гъски: Вие кво, да не сте обезумели? (Красиво се бият с полицията под щракането на светкавиците на пресата)

Пресата: Заговор на собствениците на ферми за гъски застрашава националната сигурност!

Министърът на здравеопазването на Монголия: За спасение на страната от епидемията на гъша хуйня, която вече е достигнала до нашите граници, е абсолютно необходимо да отделим сто милиона долара за оборудване на лаборатории за борба с гъшата хуйня.

Премиер-министърът на Монголия: Вие сте обезумели!

Човек израства в кариерата, докато не достигне точката на своята некомпетентност!

2009-09-28T22:25:00.009+03:00

Мечтая си за някаква утопия, в която всеки ще получава толкова, колкото си е заработил и колкото заслужава. Една утопия в която няма да ти поставят задачи "от-днес-за-онзи-ден" и в която няма да искат от теб хем да хвърляш боб за да разбереш приблизителните стойности на инвестициите, хем да дадеш точен резултат до стотинката. В моята имагинерна действителност, ключови фигури не си изпускат нервите и не се държат все едно са насред полето с говедата, третират служителите във фирмата като равни, а не като роби и зачитат мнението на останалите. В моята представа за света, колкото и нереална да е тя, не се поставят непостижими срокове и цели. В моята мила, скъпа и прескъпа утопия, хората носещи определени отговорности, получават и съответното парично изражение в края на месеца. В моята утопия не може да се получи на длъжност "мишок", заплащане като за "мишок" и привилегии на "мишок" да се търсят отговорности и поемане на задължения като за CEO. В моя ГЛУПАВ и ИЗМИСЛЕН свят това не може да се получи!
Или аз съм ТЪП идеалист ... който си мисли, че и останалите са като него.
И най-важното: БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТРАНА ОТ ТРЕТИЯ СВЯТ И ТУК ХОРАТА НЕ РАБОТЯТ ЗА КУПА ОРИЗ! Ако не го разбирате - ходете на м****та си!

Луд с тапия

2009-08-05T21:08:00.004+03:00

И са, най-после и аз да се похваля! Благополучно завърших бакалавърска степен в УНСС. Най-после - след 7 години лутане из различни държави, университети и специалности си седнах на Д-то и завърших Икономическа социология. Сега (ако може да се вярва на кандидатстудентския справочник от далечната 2002-ра година) вече мога да нарека себе си: "Икономист с допълнителна социологическа подготовка" с получена степен: "бакалавър с професионална квалификация "икономист""! Звучи гордо, а? :D (трябва да си направя труда да разбера как се вмъкват онези жълти спамещи муцуни в текста :) )
Абе, да си кажем направо: "Като знам какъв Икономист съм ме е страх да отида на лекар!"
Но нищо! Сега вече с колегите можем гордо да броим: Едно ... Две ... Три ... Четирииииииииииииииииииииии..............аааааааааааа.....уууууууууууууууу и останалите гласни от азбуката :) (аз май трябва да продължа до "Седееееееееееееееееем!") ... но да не изпадаме в детайли ;)

Да забравим...

2009-06-23T21:58:00.005+03:00

Понякога, когато ти се случват лоши неща, ти просто искаш да ги забравиш, да махнеш с ръка и те да изчезнат, сякаш никога не са се случвали. Да можеш да ги изтриеш от съзнанието веднъж и завинаги. Ей така, изведнъж.
Започваш живота си наново, не мислиш за миналото, и след години осъзнаваш как наистина си забравил основни неща от миналото. Наистина не можеш да си спомниш за нищо. Наистина не си спомняш кой какво и кога ти е казал. В съзнанието ти изплуват откъслечни картини, за нещо, което не си сигурен дали си сънувал или се е случило наистина. Не си спомняш нито доброто нито лошото.

Crash! Boom! Bang!

2009-06-08T20:30:00.006+03:00

И пак! Писна ми! Писна ми от хора, които си купуват книжките в бакалията и излизат на пътя да трепят хора! До гуша ми дойде от подкупни изпитващи, катаджии и полицаи! До гуша ми дойде от нагли пришълци, купили си за по-евтино книжка от "на-майната-си" и дошли "у големио град"! Хора, които и да не са си купили книжката, за цялото си кормуване не са видели нито един работещ светофар, хора, които като се засекат с кола на кръстовище казват, че има "задръстване", хора които и хал хабер си нямат от правилника!

Не е възможно човек с книжка (нарочно не го наричам шофьор, защото за мен шофьор е човек който знае правилника и може да кара) да не знае, че когато дава назад, излизайки от паркинг е виновен по всички параграфи. Не може същия този човек да ми обяснява, че Рено Туинго, 1,2 може за десет метра да набере от 0 до 60 км/ч! Ако можеше, нямаше и да си помисля да продавам "Въшката". Не може същия този човек да ми обяснява, че имам 20 м спирачен път, при положение, че от старт до стоп има 10 метра! Не е възможно да ми се казва, че имало знак "Паркинг" и ограничение "30 км/ч" и да ми втълпява, че като има знак "Паркинг", то аз се намирам на паркинг! НЕ! Аз съм в локалното на Цариградско! Това, че има паркинг, не значи, че трябва да се ослушвам за балъци, купили си книжките онзи ден! Аз съм на пътя с предимство! Дали ви харесва или не - не ме интересува! В закона пише:

Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

А не да ми казва, ми ти изскочи много бързо! Ай сиктир! Бързо с туинго (френското Трабантче!) Мдам, и на мен ми се пада селтака, 'дето не е чел правилника. Предлагам му вариант "Двустранен протокол" - ситуацията е ясна - той дава назад и ме удря - ясно кой е виновен и на кого КАТ би написал акт. Но хасковския "бек" е убеден, че аз съм виновна и ми казва, че няма да се подпише на такъв протокол. :)

- Викаме КАТ, губим по час и малко от живота си в чакане, пича ми обяснява какъв акт ще отнеса, супер доволен от ситуацията ...

Минава час, идва КАТ и пита какво се е случило - версия 1 (моята - карам си аз и господина решава да излезе от паркинга назад - резултата е налице! Няма какво да Ви обяснявам, сами виждате!) Версия 2 - Тя прелетя (сигурно с 2000 км/ч) и ме удари отзад! Там има табелка "Паркинг" и ограничение на скоростта "30 км/ч"! Следва интересен въпрос от страна на Полицая:

- Господине, от колко време имате книжка?

- А, от 5 години (горд убиец!)!

- А за тези 5 години никой ли не Ви е казвал, че като извършвате маневра назад сте виновен, каквото и да се случи?

Еми, 'дето се вика - шанс! Предложих му да се разберем с протокол, да не викаме КАТ, само да регистрираме ПТП-то, ама не се съгласи! Той бил прав! И беше много доволен как: "'Щото съм такъв тарикат, щели на мен да ми пишат акт!" То нашенския мачо си знае: "Жена шофьор, негър скиор и т.н...." Сега вместо само да му се увеличи вноската по гражданската, ще му съставят акт: 6 точки за виновно причинено ПТП, още няколко за "виновно" движение назад, няколко стотин лева глоба и ... следващия път няма да е толкоз "отворен" като връща назад. Шанс! Надявам се това да го накара да прочете правилника за Първи път в живота си.

А най-интересното е, че остана да обжалва акта. Много ми е интересно кой ли съд би подкрепил версията: "- Карам си язе, баца, назадЗЕ, и изведнъж ма тресна туй женското!"

...

Затова умолявам всички бъдещи шофьори:

- Явявайте се 10 - 20 пъти на листовки и още толкоз на кормуване, но не си купувайте книжките! За да не ме питате после, аджеба, 'що не се изпреварва на мост и защо не се връща назад на бензиностанция! Помислете малко! Днес сте си купили книжка, утре някой като Вас ще блъсне на пешеходна пътека жена Ви, майка Ви, детето Ви и ... кой ще е виновен?

Не гласувай!

2009-06-06T00:18:00.001+03:00

Ако още се чудиш дали да гласуваш - виж това видео!

и още призраци от миналото...

2009-06-02T23:22:00.013+03:00

досадни, нахални, натрапващи присъствието си. Искат да те стреснат, да ти покажат, че нищо не си постигнал, че не си нещо повече без тях. Появяват се от нищото и се материализират чрез музиката която слушаш, местата които посещаваш, лампите под които минаваш, за които призракът приживе ти е казал: "Запомни тази лампа добре, защото за последен път ме виждаш тук, с теб, на това място!" Сякаш е пророк, хвърлил боб предната вечер и разбрал как наистина за последно ще го видиш именно под тази лампа! А ти не вярваш, че това може да е краят! Умът ти не го побира как би било възможно двуличната съдба да ти отнеме всичко това. И се молиш през сълзи предсказанието да не е вярно. Това да не е последният миг. В един малък планински град, посред нощ, две сенки, бродещи из тъмното. Прокрадващи се между светлините на заспиващите прозорци. Две сенки, които като че ли за последно си казаха "Сбогом!" именно под въпросната лампа. Две сенки, които едва ли някога ще преглътнат гордостта си и които едва ли ще се опитат някога да се свържат за да си кажат: "Здравей, как си? Къде скита? Какво видя? Какво научи?". Дори и да искат, желанието им е непостижимо, връзка между два различни свята, този на живите и този на призраците.

Борис

2009-06-02T21:33:00.003+03:00

Бебе Бобчо се появи на бял свят в неделя вечерта (31.05.2009г)!
Мама Мише е добре, надяваме се да ги изпишат в петък, тати Тото не знае на кой свят се намира (в хубавия смисъл на думите), дружно отбелязахме първото проплакване на Борис, разгледахме снимки от телефона и сега сме в дилема дали ще се присъедини към пънк или метал банда. Kакто се видя от снимковия материал си тренира гласа, пък и косица си има в изобилие.
Да е жив и здрав за да радва мама и тате, дано и Bagheera бързо да свикне с "the bundle of joy".

Hello - Lionel Richie

2009-05-17T16:04:00.004+03:00

Ако има и други желаещи да проверят коя песен е била на върха във Великобритания на рождената им дата - ЦЪК!

Една наистина много любима песен! Нуше, благодаря за линка.

Нещата, които обичам

2009-05-03T21:27:00.028+03:00

Нуша ме предизвика да взема участие в блогърска игра и да споделя кои са нещата които обичам.

Колкото и банално да звучи, ще започна с най-близките ми хора, не мога без тях.

След това подреждам свободата си, имам предвид личната си свобода, правото ми да правя когато и каквото аз пожелая, без да ми се налага да ми държи някой сметка за това. Може на някой да ми се стори прекалено, но знам какво е да ти се държи сметка с кого си, къде си, защо си се прибрал 5 минути по-късно от работа или каквато и да било подобна глупост.

Наред са птиците, тези красиви създания, имащи привилегията да могат да плуват, ходят и летят. (Е, поне част от тях, съмнявам се, че моят Додо можеше да плува ;) ) На първо място обаче сред птиците трябва да поставя лебедите и папагалите. Лебедите, защото владеят и трите начина за придвижване, а папагалите, защото говорящите им видове могат да се превърнат наистина в най-добрия ти приятел.

След Фтиците подреждам конете и котките, понеже когато някой каже думата "грация" винаги се сещам или за кон или за някой представител на семейство котки, е понито не е сред най-грациозните, но в парка до Сараево имаше само такива. (Използвам случая да кача малко снимки от разходката до Босна.)

Кучетата - сега съм в дилема какво куче би ми било по-добро другарче - лабрадор или ризен-шнауцер. Искам куче и туйто!

След животинките подреждам моренцето, синьо и безкрайно, със слънчеви зайчета бягащи по вълните или пък черно, страшно и с бяла грива от пяна, или пък зелено, като водораслите които изхвърля на плажа, но различно всеки ден.

Музиката, и тя като морето, различна, според настроението.

Моята голяма страст - автомобилите, малко непривично хоби за жена, но какво да се прави. Когато бях малка приятелките ми си играеха с кукли, а аз се радвах на едно метално Голфче 2ка, в мащаб, от VW, не зная кой го беше донесъл на мама, но в крайна сметка беше сред любимите ми играчки.

Чаша топло и ароматно кафе ... без да споменавам порока покрай него ... Все пак моята баба казва, че кафето без цигара било отровно ... знае ли човек, може и да е вярно. По този повод поздрав с N.O.H.A. - Tu cafe.

И как бих могла да завърша списъка, ако не добавя и една студена бира накрая.

Търси се

2009-04-14T20:17:00.009+03:00

Книгата на Франсис Фукуяма - "Големият разлом". Направих няколко безрезултатни опита да я открия - в библиотеката на УНСС липсва, по книжарниците е изчерпана, на Славейков казват също че скоро не е издавана. Опитах on-line книжарниците - 1ви в листата бяха Пингвините, поръчах си, копчето за поръчки на тази книга беше активно, след 2 дни получих мейл със следното съдържание:

"Zdravejte!

Njamame knigata v nalichnost. Porychahme, no shte se zabavim s dostavkata. Dopylnitelno shte Vi informirame kolko vreme shte otneme.

Pozdravi

Pingvinite"

след още 1 ден:

"Zdravejte!

Za syzhalenie se okaza, che knigata e s izcherpan tirazh i ne mozhem da dostavim. Shte anulirame porychkata.

Pozdravi

Pingvinite"

Нямам намерение да коментирам маймуницата (текст без редакция).
ОК, 2ри опит - търсим директно издателя, в случая "Рива" - регистрирах се на 01.04.2009г., поръчах, книгата ми излизаше като налична, изписа ми се, че техен служител ще се свърже с мен за поръчката ми и следното съобщение:
"Детайли за поръчка № 127
ISBN Заглавие Ед. цена Количество Общо
954-8440-458 Големият разлом 8.00 1 8.00

Обща сума за плащане без доставка: 8.00 лв.
Посочените цени са с включен ДДС."

И така вече 15 дни ... Интересното е, че нито получавам отговор за липса на склад, нито я махат от книгите, които имат в наличност ЦЪК, още по-малко техен служител се е "свързал" с мен! Стои си като книга, която всеки може да си поръча!

"Големият разлом

Автор: Проф. Франсис Фукуяма
ISBN: 954-8440-458
Цена: 8.00 лв.
Категория: Обществени науки

ПОРЪЧАЙ
Американец от японски произход, бивш служител на Държавния департамент, днес професор по публична политика в университета "Джордж Мейсън" в САЩ, Франсис Фукояма безспорно е сред най-шумните имена в световен план, един от видните законодатели в интелектуалната сфера. След Краят на историята и последният човек (1992) и Доверие: обществените ценности и създаването на благосъстояние (1995), и третата му книга - Големият разлом (1999), породи бурен дебат в научните среди и заслужено зае челните места в престижни литературни класации."

АЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПОЛЗВАМ УСЛУГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "РИВА"! И СМЯТАМ ДА ГИ "ПОХВАЛЯ" ЗА ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПРЕД ВСИЧКИ!!!

Папагали

2009-03-22T16:01:00.003+02:00

На Мъжете с любов!

2009-03-16T21:24:00.006+02:00

Ако трябва да сме по-точни на мъжете, мислещи с панталоните си, с любов.

Мислите си, че владеете ситуацията? Че всичко е под Вашия контрол? Че всеки прави това, което Вие искате?

Да, ама не! Има хитри и манипулативни жени, които използват чара си за да Ви накарат да мислите нерационално, да изпълнявате всички техни прищевки, да се чувствате все едно владеете ситуацията, но да сте слуга, роб, подвластен на нагона си, воден единствено и само от сексуланите си желания. Жалки сте! Само да можехте да се видите отстрани ... тъжна картинка. С основен щрих - хитра Дама и глупаво Вале! И най-тъжното е, че никога няма да имате тази жена, тя само Ви използва, а когато прецени, че не сте й нужен, ще Ви зареже без да й мигне окото, като употребявана кърпичка за нос.

Поздравете Краля от мен :)

СА 3640 МН - Renault Express

2009-03-09T19:07:00.007+02:00

или по-известно като "Баничарка"!

Бясна съм! Пред блока места за паркиране НЯМА! Но ... аз имам гараж и живея със заблудата, че има къде да паркирам. Да, ама не! Защото нещастен селянин с горе упоменатия номер и вид возило тип "каручка" е решил, че неговото място за паркиране трябва да бъде пред моя гараж! Ок, хубаво, паркирал си неправилно, ама остави поне телефон на който да ти кажа да си разкараш таралясника от пред гаража ми! В пристъп на ярост ми хрумват няколко идеи:

Идея 1: Хващам един пирон и красноречиво по цялата кола му обяснявам защо не се паркира пред гараж.

Идея 2: Със същия този пирон проверявам колко дупки ще понесат гумите му.

Идея 3: Взимам нещо тежко и не оставям здрав прозорец по колата.

Идея 4: Спирачна течност по цялата боя - сваля я завинаги, а където не успее я уврежда в задоволителен размер.

Идея 5: Кисело мляко по предното стъкло. Ако успее да засъхне хубаво после колкото пъти и да я мие все ще му блести като кара срещу слънцето.

Идея 6: Евтина запалка в ауспуха - ефекта е бомбастичен, но запалката трябва да е от 20стотинки, иначе не става номера.

Идея 7: Секундно лепило в ключалката на резервоара. Ефективно, но със закъснение - кара си доволно докато не му свърши горивото, отива на бензиностанцията и ...

Идея 8: Строителна пяна в ауспуха.

Идея 9: Захар в резервоара. Важи само ако няма как да се приложи "Идея 7".

Идея 10: Вода в резервоара. Но това е лечимо с малко спирт за горене. (Също важи само ако няма как да се приложи "Идея 7").

Идея 11: Викаш "Паркинги и гаражи", по известни като "Паяците" и тук се натъкваш на 2 основни проблема:

Проблем 1: Любезна женица по телефона (983-67-47) ти обяснява как за повикване на "Паяк" дължиш такса от 15лв. Ок, аз обяснявам, че не аз съм паркирала неправилно, а някой друг, защо аз да дължа такса? Отговор: "Имаме такова нареждане!". Добре, прежалвам 15лв. в желанието си да паркирам в СОБСТВЕНИЯ СИ гараж, но ...

Проблем 2: Съседите ти, живеещи до тунела, водещ към вътрешния паркинг, са решили да си разширят апартамента и да снижат тунела. Резултатът: Тунелът е прекалено нисък за да може да се провре "Паяка" (както и пожарна, някои линейки, но на кого ли му трябват такива глезотии, то запали ли се веднъж нека си гори!).

И сега какво правим?

П.П. - Не съм агресивна, не поощрявам вандализма и не препоръчвам използването на която и да било от идеите, с изключение на номер 11, стига само да има как "Паякът" да стигне до неправилно паркираната кола.

Бе Те Ка

2009-01-25T23:04:00.010+02:00

или Те ТаКа тормозим клиентите си!

Преди няколко седмици баба ми се похвали, че от БеТеКа-то щели да им подаряват телефони и да направят номерата им цифрови. Обещали им телефони, които да могат да носят със себе си из градината. Аз си помислих, че ще им дадат безжични стационарни телефони, но ми беше много интересно къде им е келепира на БТК. Мислих, мислих и реших, че ще им дадат някакви китайски боклуци на стойност около 2 долара парчето готова продукция, които ще работят максимум 3 месеца и ще дадат фира. Но не познах! Вчера разбрах, че телефона на баба не работи и отидох да видя защо. На място заварвам следната картинка: (не намерих в бяло за да е по-оригинално). И красив надпис на дисплея - "Грешка в SIM карта" ! Я!!! Какво???? Каква SIM карта, какви пет лева?

Следва 15 минутно търсене на копче за изключване или поне за рестарт - О, чудеса, НЯМА!!! Хммм, така не сме се разбирали! Започвам да търся предавател при розетката на телефона, все пак тази 20-сантиметрова антена за какво е? Друг кабел, освен за захранването, няма! Баба ми споделя, че техниците като дошли изскубнали всичките налични телефонни кабели ... в цялото село ... и до колкото чула и в цялата община. След още 15 минути разбирам, че надписът "SIM карта" със стрелка към стационарния телефон не е грешка в упътването, нито грешка на дисплея. И ... решавам, че най-лесно мога да рестартирам, ако извадя батерията. До тук добре, но братята китайци се бяха постарали максимално картинките от описанието да нямат нищо общо с действителността. В крайна сметка, действайки напълно наопаки на картинките, успях да измъкна батерията и да стигна до SIM карта с надпис "VIVATEL". Ха, не било майтап, чудото на китайската технологична мисъл със звънко име HUAWEI верно е стационарен телефон със SIM карта! След рестарта всичко проработи, за сега, като изключим факта, че 20 см външна антена има по-лош обхват от вградена (миниатюрна) такава. Ноооооо.... да не издребняваме! След това ми отне още няма-да-казвам-колко-време за да обясня на 81-годишната ми баба как с това чудо на техниката да се обади на някого.

Само едно не разбрах - Защо в село, в което няма канализация, в което има 2 асфалтирани улици на кръст, е, вярно, на 20 км от София, БТК трябва да усложнява живота на преобладаващото население от третата възраст, вместо да ги улесни. Защо трябва да им "дава на заем" (оказа се, че не им ги подарява, а само предоставя за ползване апаратите), играчки, които те не разбират, от които не могат да звъннат без проблем дори и на спешна помощ и които със сигурност не могат да носят със себе си в градината?

Аз лично обмислям да взема на баба GSM апарат за въпросната карта на БТК_VIVATEL, само не ми е много ясно до колко ще се справи с него и с колко голям дисплей трябва да е, за да може да вижда какво пише на него без очила. Поне ще може наистина да го носи със себе си в градината!

Студ на кутийки!

2009-01-06T16:31:00.010+02:00

За много години! Честито Ви Богоявление! И честито Ви спиране на Топлото!

В Абсурдистан настана нова суматоха! "Газ нЕма, действайте!" е новото мото на Топлофикация, която уведоми потребителите си, че за битови нужди намалява топлоподаването с 20%.

Така, да сумираме. До сега, с "нормално" топлоподаване и с всички включени радиатори, вкъщи температурата едва достигаше 15 градуса (имаше нещо за нормална стайна температура, ама кой ли би си спомнил колко ще да беше). Проста математика - досега със слабо парно - 15 градуса, отсега - с намалено на 20% топлоподаване да кажем, че при минусовите температури навън и температурата в стаята се повлияе с 20% = 12,5 градуса. Ха! Кеф! А сега някой да ми каже алтернативни методи за отопление:

1. събирате паркета в средата на стаята и го запалвате - ефективно, но за кратко (циганска енергийна ефективност)

2. взимате си чудото на техниката, наречено "духалка" (моля без задни мисли :) ) и се топлите, като за удобство или купувате брой "духалки" равен на броя стаи, или се премествате да живеете в една стая, която да Ви е хем спалня, хем хол, хем кухня, хем баня.

3. купувате си климатик и се надявате останалата част от българския народ да не е стигнала до този извод и да не претоварите ел-мрежата, че тогава пак ще заприличаме на дискотека от птичи полет и ще ни резнат не само топлото, но и тока, па гледайте тогава телевизия на свещи.

4. купувате си печка на дърва или въглища, преобразувате мазетата на складове за дърва (или терасите, според зависи кой с какво разполага) връзвате кюмбето към абсорбатора в кухнята и изхвърляте готварската печка. То и без туй на дърва яденето става по-вкусно, пък на комшията над Вас, който се е вързал към Вашия комин, щото от тази страна му било по-удобно, много му здраве. Ще го прекадите против зли духове и уроки.

5. Местите се да живеете в колата, хем ще си я пазите, хем парното й работи. За оптимизация правите партия с някой съсед, все пак повечето коли са 4+1 и си делкате бензина или нафтата за една нощ. (Тук вече открито завиждам на хората които карат служебни коли - те ще са на жива далавера!) Пък и ще се опознаете с комшийте. След 2рата Световна Война в Австрия и Полша са строяли блоковете с една обща баня и тоалетна за етажа, за да се опознаят и сближат след войната. Пък при нас без война "по нужда" ще се сближаваме.

6. Местите се на село при баба, там Топлофикация няма, гората е наблизо, дървета бол, ако не Ви хване Горския, а сутрин пътувате с часове към работата и чакате в задръстването с останалите столичани на входовете на града.

7. ... ако някой има още идеи - ще се радвам да ги сподели.

Може после да издадем наръчник за оцеляване в България при зимни условия. Трябва само да добавим непочистените "квартални" улици, нехайството на Общините и на собствениците за тротоарите и стотиците хора, минали през травматологията само за няколко дни. Слушах вчера една дама в поликлиниката: - На мен вчера ми беше ден за чистене на сняг пред блока, ама така ме болят и двете ръце, че им теглих една и няма да чистя. - и само след няколко минути, явно забравила какво е казала - Оу, ами сега как ще се прибирам по тъмното в тази поледица? Никъде не е почистено!

Така ни се пада! След като не ни е еня за нищо и никой, след като сме такива мазохисти да търпим, след като всеки плюе по управлението, било държавно или общинско, а после не ходи да гласува, след като сме на последно място в Европа по средни и минимални заплати (дори и Босненците са преди нас ... ) и въпреки това по заведенията няма места дори и през делничните дни, то тогава нека празнуваме. Нас това не ни касае! Честит Ви Йордановден, честит Ви Ивановден, Антоновден, Атанасовден и така до Петровден! Пък пийте по едно, барем се стоплите! Наздраве!

Edit1: Подсетиха ме, че няма да има и топла вода ... по-скоро хладка, а и това ще е до време ... тъй, че остава варианта с печката на дърва и тенджера с вода на нея, да се грее, че да може човек да се "позамие", пък голЕмото къпане - лятос на реката!

Due to the current financial crisis facing the world at the moment, the light at the end of the tunnel will be switched off to save on electricity costs, until further notice.
Sincerely yours, God

King of sorrow

2008-12-15T01:16:00.008+02:00

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Май искам невъзможни неща, нереални, непостижими, химерни, утопични. И когато не се получат започвам да се самосъжалявам, да изпадам в "моменти на себеотрицание" (както казваше една преподавателка по психология и философия в 18то СОУ за мен) и най-вече да си го изкарвам на най-близките. Може да се каже, че съм прекалено нетърпелива, но според мен това е въпрос на гледна точка. Кой би могъл да каже колко време е редно да се чака за определено нещо? И кой определя кога това нещо трябва да се случи? Някаква сила свише? Съвкупност от човешко действие и бездействие? Съдба? Кой? Мразя когато някой се оправдава със съдбата! Много удобно да кажеш, че ти не си виновен, а някой друг. И кой е най-удобната жертва? Някой, който няма да ти отмъсти... поне според теб ;) Преди доста време едно приятелче оправда своята нерешителност и страх с думата "Съдба, не било писано!". А когато няколко години по-късно реши да провери дали все пак съдбата не му е изиграла лоша шега и не е сбъркал в избора си, получи същия отговор-оправдание, той самия каза, че съдбата нямала нищо общо. Хммм... Аз пък не искам съдбата да е виновна, не искам да чувам, че нещо било лош късмет, не искам да чакам, не искам да не се получава така, както съм си го представяла.

От няколко месеца ме е обхванало странно меланхолично настроение. Никъде не ми се ходи, с никого не ми се вижда, предпочитам да си оставам сама, далеч от всеки който може да ме ядоса. А това наистина става за секунди. Май имам нужда от почивка. Или ... де да знам от какво. Ако знаех щях да направя нещо. Само ми е интересно как ме търпят най-близките. По принцип имам отвратителен характер, но в последните дни е направо непоносим. Таласъмствам до 3 или 4 сутринта, ставам в 7 за работа, преживявам на кафе и цигари (ако имам време за цигари), в работата е пълна лудница, всеки иска нещо и то както винаги спешното е за вчера, пък ... аз ... се оказа, че съм длъжна да го свърша. Ха, както и да е.

Имам хиляда и едно неща за университета (добре, че е Лола да ме спасява). Много голяма почерпка има от мен. Не знам какво щях да правя без нея.

Зарибих се по King of sorrow - Sade. Поздрави!

LE CAGEOT

2008-12-07T23:30:00.002+02:00

A mi-chemin de la cage au cachot la langue
française a cageot, simple caissette à claire-voie vouée au
transport de ces fruits qui de la moindre suffocation
font à coup sûr une maladie.

Agencé de façon qu'au terme de son usage il
puisse être brisé sans effort, il ne sert pas deux fois. Ainsi
dure-t-il moins encore que les denrées fondantes ou
nuageuses qu'il enferme.

A tous les coins de rues qui aboutissent aux halles,
il luit alors de l'éclat sans vanité du bois blanc. Tout
neuf encore, et légèrement ahuri d'être dans une pose
maladroite à la voirie jeté sans retour, cet objet est en
somme des plus sympathiques, – sur le sort duquel

il convient toutefois de ne pas s'appesantir longuement.

Francis Ponge

А най-забавното от стихчето е, че преди мноооого, мнооооого години, в едно далечно царство, ми се наложи да пиша въпросното стихче като "Автодиктовка" ... 1во - Какво е автодиктовка? и 2-ро Тез франсета не са ли чували за "царски пищов" ? Странна работа. Хайде някой да ми обясни кога в България ще ти дадат 3 строфи в 7-ми клас да научиш наизуст и да ги напишеш???? ... на родния ти език ... странна работа ...

Le plus beau vers de la langue française

2008-12-07T23:21:00.000+02:00

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »
Voici, mes zinfints
Sans en avoir l’air
Le plus beau vers
De la langue française.

Ai, eu, ai, in
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin…

Le poite aurait pu dire
Tout à son aise :
« Le geai volumineux picorait des pois fins »
Eh bien ! non, mes zinfints.
Le poite qui a du génie
Jusque dans son délire
D’une main moite
A écrit :

« C’était l’heure divine où, sous le ciel gamin,
LE GEAI GÉLATINEUX GEIGNAIT DANS LE JASMIN. »

Gé, gé, gé, les gé expirent dans le ji.
Là, le geai est agi
Par le génie du poite
Du poite qui s’identifie
À l’oiseau sorti de son nid
Sorti de sa ouate.

Quel galop !
Quel train dans le soupir !
Quel élan souterrain !

Quand vous serez grinds
Mes zinfints
Et que vous aurez une petite amie anglaise
Vous pourrez murmurer
À son oreille dénaturée
Ce vers, le plus beau de la langue française
Et qui vient tout droit du gallo-romain :

« Le geai gélatineux geignait dans le jasmin »

admirez comme
voyelles et consonnes sont étroitement liées
les zunes zappuyant les zuns de leurs zailes.
Admirez aussi, mes zinfints,
Ces gé à vif
Ces gé sans fin
Tous ces gé zingénus qui sonnent comme un glas :
Le geai géla… « Blaise ! Trois heures de retenue.
Motif :
Tape le rythme avec son soulier froid
Sur la tête nue de son voisin.
Me copierez cent fois :
Le geai gélatineux geignait dans le jasmin. »

René de Obaldia
extrait du recueil « Innocentines »

Serge Gainsbourg

2008-12-07T23:18:00.001+02:00

L'éléphant barète
La jument hennit
Hulule la chouette
Bêle la brebis
Le crapaud coasse
Piaule le poulet
Le corbeau croasse
Cajole le geais
Toi, toi, toi,
Sois belle et tais-toi !

I didn't hear you leave, I wonder how am I still here ... *

2008-11-27T00:24:00.003+02:00

...

And I don't want to move a thing
It might change my memory

Oh I am what I am
I'll do what I want
But I can't hide
I won't go
I won't sleep
I can't breathe
Until you're resting here with me
I won't leave
I can't hide
I cannot be
Until you're resting here with me

I don't want to call my friends
They might wake me from this dream
And I can't leave this bed
Risk forgetting all that's been

Понеже вчера водих безумен спор относно кой какво нарича "вкъщи" и къде как се чувства, исках само да отбележа, че не съм имала "вкъщи" в смисъла който всички (предполагам) разбират - т.е. място (разбирай апартамент или стая) което смяташ за свое, което познаваш "от винаги" и където се чувстваш "като никъде другаде". Местили сме се безброй пъти и когато половината ти вещи са в България, а другата половина - някъде си, то тогава наистина понятието "вкъщи" губи първоначалния си смисъл. За мен "Вкъщи" е там където са хората които обичам и по-големия относителен дял на дрехи и вещи. Не се привързвам към стаи, гардероби, скринове и полици. "Вкъщи" е достатъчно да е топло (не и ако разчитам на Топлофикация - София, не ми е ясно как при включени радиатори у нас е 10 - 15 градуса ... ), сухо (ако комшийте от горния етаж най-после престанат да се правят на застреляни, че заради "нетечащата" им тераса латекса на тавана ми придоби вид на юфка), пък останалото ще го наредим. Къде с добро, къде с други мерки. А по повод вкъщи, поздрав с още една песен на Dido - Life for rent:

I haven't really ever found a place that I call home
I never stick around quite long enough to make it
I apologize that once again I'm not in love
But it's not as if I mind
that your heart ain't exactly breaking

It's just a thought, only a thought

But if my life is for rent and I don't lean to buy
Well I deserve nothing more than I get
Cos nothing I have is truly mine

I've always thought
that I would love to live by the sea
To travel the world alone
and live my life more simply
I have no idea what's happened to that dream
Cos there's really nothing left here to stop me

It's just a thought, only a thought

But if my life is for rent and I don't learn to buy
Well I deserve nothing more than I get
Cos nothing I have is truly mine

While my heart is a shield and I won't let it down
While I am so afraid to fail so I won't even try
Well how can I say I'm alive

If my life is for rent...

И освен това ми е тъжно. Ей тъй, просто напук. За да ми е гадно. Не искам да се случва така, не ми харесва. А най-тъжното е, че не ме разбират. Колкото и да се старая да обясня. Обяснявам, обяснявам и все едно съм говорила на стената. Никаква полза. Едно си баба знае, едно си баба бае. Пък после всичко било с мисъл за мен. Ами ... не разбирам, наистина. Или може би предпочитам да не разбирам за да не се разочаровам. Но и това ще е до време. Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei!

* Dido - Here with me

Малко плагиатство или

2008-11-17T23:58:00.003+02:00

copy - paste от сайта на dnes.bg:

В духа на новините и за разведряване на обстановката нека си припомним част от „идеите и мечтите“, зад които Столетницата стоеше преди рухването на тоталитарния комунистически режим:

На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Човекът е главна фигура в животновъдството.

Да живее българо-съветската дружба между народите!

Да живее международното положение!

Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма)

Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)

Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)

Рейгън - враг номер едно на Тутраканската селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан)

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък)

Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания)

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик)

Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")

Не можах да се сдържа :)

И любимото ми:

- Мечката в реката, мие си главата.

Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка?

Нищо чудно!

2008-11-13T23:19:00.008+02:00

Не, че ще изненадам някого, но аз пак закъснявам с превода на книгата! Имам още доста за превод, а не мога да се концентрирам. Освен това утре ме чака една голяма обиколка по Софийските улици (разбирай задръствания) и със сигурност трябва да се наспя. Иначе ставам раздразнителна и клаксона и светлините започвам да ги ползвам за да правя "дискотека" на по-нахалните.

Днес се забавлявах на една 320ка (разбирай новия "Голф") която от Цариградско, по целия бул. Ал. Малинов до светофара на Била сменяше лентите - от лява в дясна, от дясна в лява, от лява в лява, с единствената мисъл и идея да стигне с една кола по-бързо. Забавното е, че крайният ефект беше, че аз минах на светофара, а 320ката остана да чака следващото теглене. Сега ако това беше басня или приказка трябваше на това място да си извлечем поука, че колкото и ленти да сменим, няма да стигнем по-бързо, ако не знаем какво правим и къде коя лента се движи по-бързо. Има си железен трик на този булевард за преминаване от Цариградско посока Бизнес парк София, действа по всяко време на денонощието, безотказна е схемата! Все пак цели 3 години подред минавах оттам всяка сутрин и всяка вечер. Научила съм и дупките по пътя, минавам и на тъмно и в мъгла, и със затворени очи! Но няма да си издам схемата за смяна на лентите :) Много ще станем тарикатите ;)

Е, не е истина!

2008-11-12T19:27:00.002+02:00

Току що получих линк за сватбата и на Иринка... Честито! И ... ГОРЧИВО!!!

А сега мога да си мрънкам!

- Хора, внимавайте, има епидемия! Вирусът е много опасен и води до сериозни последици и ... Гражданското! :)

Аз пък ще си водя бележки, на кой какво му се случва, ще списвам грешките и постиженията Ви, за да не стават засечки :)

Родна реч "о-майна" сладка

2008-11-12T01:02:00.004+02:00

Случвало ли Ви се е да гледате "Тъпо"? Но не защото не сте разбрали нещо, а защото това, което виждате с очите си напълно противоречи на логиката и на здравия разум.
Казус: Преподавател от реномиран Български университет, по време на контролно пише на дъската въпросите. До тук нищо необичайно, докато на дъската не се появи черно на бяло, на чиста шльокавица, методиевиица, маймуница или както си искате я наричайте тази нова чат-форма на общуване, надписите "Vapros parvi" и "Vapros vtori"... Няма шега, няма майтап, колкото и да ги мислим за изостанали преподавателите в университетите, все пак и те влизат в чатове, социални мрежи и форуми. И те се образоват, и те имат нужда от информация и връзка със света. Но защо ПО ДЯВОЛИТЕ трябва да пишат на не-български? Нямаме си азбука? Нямаме слово? Нямаме писменост? Кое точно им липсва, за да изпишат на правилен български 4 думи? Първите 7 години ли? Май именно те ...

Мдаммммм....

2008-11-12T00:42:00.004+02:00

Внимание, плъзнал е нов вирус!
Симптоми: Желание за "Брак"-уване, деца и тям подобни.
Разпространение: Въздушно-капков път.
Потенциални жертви: Лица, смятащи себе си "на преклонна възраст" с "Тиктакащ биологичен часовник" и дами, сънуващи и плануващи сватбения си ден от 5тия си рожден ден (както и половинките им, разбира се, за къде без тях?)
Краен ефект: Пиянство с роднини и приятели и халка на безименния пръст.
А сега сериозно, наистина се е повредил народа. Всички се женят, кои споделят с приятели, кои - не, няма значение, това си е техен проблем. Гадното е само когато разбираш от facebook.com.
Да, мили дами, за всички Ви важи, много сте, за мое голямо съжаление. Но както и да е, няма проблем, аз пак ще Ви се обадя за рождените дни, няма да Ви забравя. Пожелавам Ви много семейно щастие, всичко най- най- и ... успех :)

А пък аз обещавам на дамите, които познавам и които още не са се "Бракували", по-често да си проверявам профилите в социалните мрежи, за да не пропусна случайно и Вашия "Голям ден"!

Много Ви здраве на всичките ;)

Тъжно ми е ...

2008-11-05T21:35:00.005+02:00

... листата по дърветата пожълтяха, падат мъгли и макар че през деня е топличко, то сутрин есента напомня за себе си. Рано-рано има понякога дори скреж по стъклата, а на мен не ми се иска топлото време да се сбогува с нас до пролетта. Не искам да пожълтяват листата, не искам да падат, не искам да е студено. Не знам защо, но никога не съм харесвала есента. Някак предпочитам студената зима, но не и есента. Действа ми депресиращо. Уж топличко и слънчево, пък студ, мъгла и скреж. Сутрин с палтото, на обед по къси ръкави. Но това е само за малко ... и на ужким. Наистина има само грип, вируси и разни други бацили. Бррр!!! Романтичните описания на есенни картини оставям на специалистите. Или поне на тези, които обичат есента.
Овнешката ми природа налага превес на симпатии към пролетта, началото, събуждането на природата за новия живот, цветни поляни, обляни в светлина и капки от роса, образуващи слънчеви зайчета по цветята. И ... и великденски зайци, подскачащи с кошнички с шоколадови яйца, с венци от нарциси и ... много калинки, кацнали на гъбки, хванали се за ръце, и ... и лястовички, черно-бели, свиващи гнезда под някоя стреха, и ... и щъркели, застанали величествено и гордо на един крак на комина на съседната сграда, и ... деца, много деца, тичащи през поляните, събиращи цветя за венци ...
Искам да в топло, искам слънце... ама ... май ... чак ... напролет :(

Vista - Phonetic - Real

2008-10-27T19:55:00.002+02:00

Най-после нормална фонетика за Виста - Благодаря на Михаил Стойнов! На сайта му може да си дръпнете "Нормалната" фонетика, с която цялото българско войнство е свикнало, а не с приумиците на БАН ... са 'ша ма проща'ат ама къде се бутат дет' не им е работа? Щом работи не го пипай! ... са казали хората ;)

Depeche Mode Live in Sofia !!! 18.05.2009г.

2008-10-06T20:18:00.009+03:00

На Националния Стадион!!!! Вече можем да се похвалим с истинска музика на Националния Стадион, а не само със сръбски певачки!!! След концерта на Металика това лято е ред и на Депеш да свирят на Васил Левски. Не, не е шега, а самата истина!!! Повече инфо на сайта на Депеш, както и на сайта на тикетпро. На сайта на Групата пише, че ще пускат билетите за продажба на 13.10.2008!
Пропуснах предишния концерт, но втори път нямам намерение да допусна същата грешка!

P.S. и да се похваля, вече си имам билети за концерта :–)
П.П.П - защо им трябваше да разместват фонетиката на Виста? Сега ме върнаха много години назад ... когато още гледах клавиатурата докато пиша ... :(

Таря Турунен

2008-07-15T12:48:00.004+03:00

Екс-вокалистката на Nightwish Таря Турунен ще изнесе концерт в столичната зала „Универсиада" на 28 октомври.

Първите 500 билета за шоуто на Таря в София ще струват 20 лева, а следващите - 25 лева. В деня на концерта цената им ще е 30 лева.

Продажбата им стартира на 21 юли в билетния център на НДК, в мрежата на Ticketpro, както и в магазините Vision (София), Sound garden (Бургас), Music center и Rock shop (Пловдив), „Млад техник" (Сливен) и „Медуза" (Велико Търново).

Хайде на ралито!!!

2008-07-11T17:52:00.004+03:00

Последните дни ми дойдоха в повече ситуациите в които някой умишлено, преднамерено и съвсем целенасочено се опитва да ме убие докато съм зад волана. Абе, ше му се не знае, аз ли съм единствения мишок, който спазва правилата за движение и ограниченията по пътя? Разбрах нагледно какво е "нано-секунда" в момента в който светна от червено - жълто на светофара и аз отпуснах съединителя за да тръгвам, една руса ... (всеки е свободен да си мисли каквото си иска) зад мен, с една умряла Фиеста от преди 20 години натисна клаксона! Явно бърза момичето, не й обърнах внимание, но 5 метра след светофара започна да ми присветва с фарове и да си излива гнева върху клаксона. Ходи обяснявай на некои дето са си купили книжките, че В ГРАДА, ЛЯВАТА ЛЕНТА НЕ Е ПО-БЪРЗАТА, ТОВА НЕ Е МАГИСТРАЛА! В ГРАДА ЛЯВАТА ЛЕНТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТОВА Е ЛЕНТА ЗА НАЛЯВО (НА СЛЕДВАЩОТО КРЪСТОВИЩЕ)!!! И колкото и да ми светкате, свиркате, псувате и размахвате каквито там пръсти имате в излишък - НЯМА ДА СЕ МРЪДНА!!! Карам с ограничението (признавам си - от време на време с малко над него), никога не се "влача" и ако искате да ме изпреварите с много НАД ограничението, може да ме прескочите! А аз обещавам, на такива като русата, да пожелавам от все сърце захар в резервоара, лепило на ключалката, запалка в ауспуха и спирачна течност по боята!!!

Ще си позволя да копирам от форума на Пежо два много "описателни" поста. Често минавам оттам и наистина автора е пресъздал реалната обстановка там. От себе си мога да добавя, че положението се влошава ако си жена с "дамска" кола.

Първият е взет от тук:

Здравейте на всички,
От известно време всяко лято живея извън София в село Боснек (Пернишко, по пътя за Дупница). Карайки вече 3 лета по този път (в момента в ремонт, но се минава), открих следните закономерностти :
Сутрин рано, 6.50-7.30 часа :
- от Боснек до разклона ВСЕКИ ден се раминавам инфарктно с един бял бус РК, явно шофьора още спи, та редвно влизам в храсталака, нищо че изкачвам наклона;
- по наклона към Студена - ченгетата стоят след завоя, но това не пречи на РК да карат средно със 120, аз (С, СА - различно), КН и Е спазваме ограничението 60, иначе трябва да се ".. черпи, нали имаш рожден ден утре";
- от там до магистралата в края на Перник всички сме на "рали", ненапразно вечер има емоции с "драг"-ове без фарове от местните ... (то и гробището е отсреща);
- емоциите истински започват на магистралата от Драгичево към Владая. Тука 100-на метра преди кръстовището (Рударци и Кладница) всички заедно имаме "квалификация" за първа позиция и лява лента. Който влезе в дясно, губи 3-4 минути. За целта се използват следните методи - "ръчка и в насрещното" почти до мантинелата на Шел-а (РК черен голф 2), "ръчка" през авариното в дясно 200 метра по-нагоре (синя сиера КН) и т.н.
- След преодоляване на последния шикан следва завоя Лукойл, известен с прякора "Витаро-убиец", тука всяка седмица по една Витара е в канавката (вкл. жена ми преди 8 месеца, за майтап беше с номер КН). Тука е и първия пит-стоп, редовно след челен удар се сменят спойлери, фарове и гуми, по-тежките влизат директно в бокса (разбирай върху пътната помощ);
- следва големия овал над Владая. Тук по-голямата част е еднолентово, но в дясно караме само С и СА. Втора лента (постоянна) е запазена за КН. А трета и четвърта са за РК и дериватите им. Та сутрин този овал (1.8 км) го изминавам за 15-ина минути, колкото и колегата с РК тази сутрин, който тръгнал от Перник, когато аз се качих на овала и финиширахме заедно пред карулката. И ето ти емоция - спряха ме мен, защото съм карал опасно!!! То във Формула 1 пазенето на позиция не е опасно каране (няма да му се дам на волвото де, мойто пежо е по-бързо и по ново и по чисто и няма китеник на задното стъкло);
- следва кратко спускане по магистралката към Черни кос. Тука наклона е обратен и ако си в дясна лента със задно предаване и е леко лизгаво, не натискай нито газ, нито спирачка, иначе "Монтойката" ти е в кърпа вързана. Та тука е особено важно да "игнорираш" всичкото РК и КН, щото иначе ще те игнорират по наклона със средн0 150 км/ч. .аси колко може да вдигне тоя зелен москвич по баира, ама надолу;
- следва Черния Кос. Известна местност. В хрониките на КАТ. В канавките е пълно с номера. Повечето са от старите, ПК, СФН, БЛ, ПК и други. Щото май имало офанзива за смяна на номерата. Има и калници и фарове, ама за офанзива не съм чул ;
- от там започва големия наклон към чешмичката на Княжево (по-известно с това, че камионите вървят за по-напряко през къщи и стълбове). Тука феноменалните РК отстъпват място на звездите от НАСКАР (разбирай СО и Е), които (май) за първи път виждат светофар (когато работи). А знаете ли как се изпреварва автобус по линия 59? Днес например за по-сигурно през (бокса на) бензиностанцията Стиви сега незнамсикояси ...
- на светофара на киното всички сме равни, т.е. имаме право на равен старт - а от трите ленти пръв пред трамвая финишира миналия най- вляво наточен опел капка тетанус ГСИ (РК) червен с черен заден капак и бълващо огън гърне (от среща с асфалтта и седящите върху него пилот и петима навигатори - зидари). Звук и светлина - всичко накуп;
- следва офф-роуд по паважа към разклона за околовръстното на Горнобански. Тука всеки се спасява както може. И, слава богу, потока тук се разклонява на 2 - повечето РК и КН продължават по южната дъга към другите писти - Симеоновска, Драгалевска и Цариградска ... С тези с които оставам е доста по-лесно. Мога да ги излъжа лесно след Павлово, като ги натикам в лентата за ляв завой на Овча Купел и после бягам бързо, защото искат да ми го върнат тъпкано преди Красно Село. А, виждали ли сте как подскача моторна лодка по вълните? Те така подскочи вчера един мерджан КН на трамвайното депо на Бъкстон (с теа тъмни джамове явно не вижда добре трамвайните релси посредата на паважа). Та навири предница във въздуха като газка пред бензиностанция;
- ето финала вече се вижда, софийският небостъргач на профсъюзите се белее в далечината. На предпоследната контрола на хотел Славия не обръщам внимание на галопиращите в насрещното баварки и фаувета - все пак аз си чакам редовните 5 светофарра, ама съм с нафта, те са на бензин, той е по-скъп. А жената с бебешката количка да седи кротко на тротоара, тя, количката хич даже не харчи;
- на Пирогов съм вдясно, малко клаксон на голфа (КН), който в лентата ми е решил да кара направо, като ме прецаква (неговото зелено идва веднага след моето червено). Две коли сме, ама минаваме след 2 светофара време. айде, почти у дома съм ... опа, тоя пък откъде ми мина ... е тва е типичен граовец вече ... Значи завивам си вдясно и чакам на пешеходната пътека едни забързани в утринта хора да хванат трамвая а пък тоя отзади мен какво направи - изпревари ме отляво, изплаши с клаксона бабката с пазарската количка и след това удесно, на бензинустанцията да зауежда фоурда (РК). То глад, то жажда, ама що подплаши бабето точно пред пирогов бе ??? Тука те вмятам, добре че имам АБС ...

и така , след 40 минути вече съм си в офиса имога да отдъхна спокойно, отдаден на размисли - не ги разбирам тези, дето в неделя на Манинкур ще въртят 200 и незнамсиколко километра. Я да дойдат тука едно София - Перник - Радомир - Дупница - София да врътнат, за една година адреналин ще им държи!

Та в 18.00 поемам наобратно, утре ще го опиша и тоя път, не че е различен, ама всичко е различно, все пак се катерят 2 баира а и РК и КН са поуморени от работа и се прибират по родните си места. То и аз барабар с гяволите ....

Поздрави и т.н.

ПП извинявам се за дългия текст, ама не знам как не слезнах на Пирогов да го понамачкам ония с форда. Ама като се сетя, че после трябва и ченгетата да чакам, само ще им разваля сутрешното кафе (от 7 до 8 на кафето пред 6-то на Бъкстон по 30-40 парчета са всеки ден, стига да не вали - та мисля си, 30 км са до Перник по 1 на всеки километър, не е нужно все Митко Бомбата да се казват ....)

А вторият - от тук:

Здравейте отново. Както вчера обещах, ще Ви опиша обратния път ... Сега след нови 80 км в двете посоки, бодър и отпочинал, сядам зад клавишите ...
Първо искам да се изивня на всички тези КН, РК, СО, Е, ЕН, СА, С, с които всеки ден минаваме по тази писта, с които сме заедно в продължение на 40 минути, с повечето от които се познаваме (или си познаваме колите), с които си "мигаме" с фарове или "чуруликаме" с клаксоните.
Но това извинение не се отнася за синята тигра, с която в 18.30 често катерим Черния Кос. Е няма да те пусна да влезеш преди мен. Що ме правиш (и други ги правиш) на балък, аз да си карам кротко вдясно преди карулката, а ти да "прашиш" по бялото островче и в последния момент да се размигаш, за да не те улепи катаджията. Това е след третия знак "изпреварването забранено" при 3-тото ограничение 40! Няна да те пусна! Тука апелирам и други да не го пускат, щот пуснеш ли един, става рецидив!!!
Не се отнася и за зеления мерц 123-ка 300Д РК 56хх хх, който излиза всяка вечер на скорост с бесен десен от Драгичево и тръгва към Перник, засичайки и шарейки по платното, сякаш ни казва "... бегай кестен това е моя път, бегай и завивай обратно назад ...", а ченгето на площадката за товарни автомобили му маха приятелски с ръка ..
Не се отнася и черния бус "случаен транспорт", който сякаш е попаднал случайно тук по този път, а пътниците вътре (1 лв София - Даскалово) изобщо не знаят, че в предишния си живот шофера е бил пилот - камикадзе от луфтвафе ...
Не се отнася и за бяло-зеления Пътнически превози - Перник, които дърпа с бесни 100 по Борис 3-ти, а после по трамвая до киното в Княжево. И тоя шофер е опериран от чувства за вина и грешки, а от Правилника за движение знае само Член 1-ви - Аз Съм, и съм сам и съм АЗ !!!!
Та по-накратко и лаконично - обратния път е горе-долу същия, само че се взима малко по-бавно (поне от мен), защото се катерят 2 баира и освен това "заелената вълна" по Борис я има само на книга. Но тук един добър "слухар" може да познае всяка повреда по двигателите на колите. Защо ли? Защото с този "final countdown" на всеки светофар 3-4 секунти преди старта всеки форсира нервно. Е тука тракащи клапани и гърнета отчетливо показват възраст и изминати километри на всеки засукан таралясник.
Опасностите до Княжево са три - На Красно Село опашката често е 3-4 "зелени" и по-бързащите обикновенно карат в насрещното, затова прибирайте шофьорското огледало.
След това на Бъкстон стойте в дясно и бавно, за да не Ви се наложи да обменяте боя с някой засилил се в лявата лента и при червен за към борово рязко да се престроява.
Следва инфарктното околовръсно на Горнобански, където от три възможни ленти само средната е за направо. Но това не пречи и отляво и отдясно да Ви атакуват всякъкви пилоти. Един преди 2 години така го качих отсреща на островчето, изобщо пича не го видя. Та светофара там от тогав си е леко крив ( и все повече се изкривява, явно некои му имат зъб).
След спирка Шипка трамвая тръгва в средата на платното, избягвайте да карате по релсите, особено по време или след дъж. А там сега има и 2-3 пеши патрула (за къв ли го клатят там), които спират изибирателно, явно критерия е "да е руса и да друса"...
Трите световара на Княжево са по-скоро за последни приготовления : следва старт с малко виражи, тука са опасни 1 десен (60) и 2-ри десен(защото след него има автобусна спирка, ама ТИР-овете не я знаят). Точно там е практика всички в последния момент едновременно да се изнасят вляво. Става нещо като при билярда - първия удар разпръсва всичко в различни посоки. Остава и един Такума Сато да ти се е лепнал отзад ...
Баира към Кос-а е лесен, там на 3-та се кара около 2 минути, следват ляв 70 десен 120 ляв 90. Изпреварването тук е забранено, но винаги има богозибрани за които не важи. Хубавото е че и отсреща има такива, та се понаучиха вече някои.
Следва магистралката към караулката, тука се кара от 30 до 140, кой както иска. На карулката почти не спират, обаче след това настава едно бесно отборно преследване по виража. А както описак преди, ако отгоре 2-ра и 3-та насрещни са заети, Стенмарк ряпа да яде, слалом с големи и малки вратички, дупки и голфове ...
Най-опасното място е левият след горния вход на Владая - там откъм Перник често карат в насрещното по обясними причини (София - Перник за 18 минути !!!). Там по внимателно моля. Даже по добре е да спрете и да изпратите някой пеша да провери дали отгоре не се задава нещо. Пиша "нещо" защото това не са нормални хора, те са "нещо по-така, по-мутирало, по-надрусано" ...
Следва кракта права и след това магистралата до Шел - Драгичево. По принцип е безопасна, тук-таме има по някой паметник с цветя ...
На Драгичево се пазете от зеления мерц от по-горе.
От там нататък е лесно - ако продължавате към Перник по магистралата има скокчета от по 20-40 см, лявата лента е по-добра, ама има радари на 2 места - на Металург и (рядко) след Стомана.
Ако обаче като мен тръгвате към Студена по забраненото (аз съм с документ, че мога да карам по него), внимавайте да не срещнете двата щаера на ДЛВ. Особено ако са пълни със скална маса, отбийте и спрете и после благодарете на всевишния, че и този път не е паднал камък върху Вас.
Това е , 40 минути концентрация - цял живот спомени...

Поздрави и т.н.

ПП Дали да не помоля всеки един от Вас да опише някой "обичан" маршрут, сигурен съм, че ще е полезно за всички тук ???

А, да, щах да забравя, до тук съм карал 4 различни Пежа, сигурен съм, че и следващите ще са такива !!!

Никола

2008-07-11T10:06:00.005+03:00

Снощи (11.07.2008) Ася и Иван станаха "Мама Ася" и "Тати Иван". Да им е жив и здрав малкия Никола! Желаем им много здраве, късмет и щастливи мигове! Чакаме снимки, за да можем и ние да видим малкото сладурче! Честито!

Edit: И понеже не ми пратиха снимка, затова чак сега качвам снимка на сладура с мама :)

Палатки ли?

2008-07-10T17:22:00.002+03:00

Аз просто нямам думи ... Палатките се оказаха доста опасни ... не заради самите палатки, а ... заради хижарите от съседните заслони и хижи. Вижте сами ТУК!

Снимки - Силви и Иво - 05/07/08г.

2008-07-09T14:36:00.003+03:00

Силви & Иво - Сватба

Така, най-после се научих как се хостват снимки и качих няколко от събитието в събота :) За всички които присъстваха и за тези, които не успяха да дойдат, но мислено бяха с нас.

Боян

2008-07-09T10:01:00.002+03:00

И още един бебок - роден в петък, 4.07.2008г. на Петя и Симо Градинарски. Да им е жив и здрав и да ги радва.

Александър

2008-07-07T10:58:00.005+03:00

На 05.07.2008г. в 10'01ч. се роди бебе-Александър на мама Надин и татко Иво.
Ние му пожелаваме толкова здраве, че да учуди медицината, толкова щастие, че да му завидят ангелите, толкова любов, че да не може да я запише историята!

Стихче,

2008-07-03T16:00:00.010+03:00

посветено на събитията от днес.
Добрата ми прати едно апокрифно стихче:

Тихичко си спели хората в града,
Кучетата само кръстосвали нощта,
Изведнъж обаче: всички на крака,
София разтърси ударна вълна.

“Най-после”, въздъхна бабичка една,
Ех, колко отдавна тя чакаше смъртта,
С пълни гърла врещяха деца,
Тийнейджъри кротко пафкаха трева.

Кмета Бойко станал лекичко смутен,
Погледнал навън и останал изумен,
Какво да видят тез хубави очи.
Милата европейска столица гори.

Нахлузил чехли, скочил в мерцедеса,
Че в медиите вече скочил интереса
Дали не е отровен тоз пушек тъмносив,
Или пък, напротив, прави те щастлив.

Стражари и апаши военните играли
А то пък за беда складът им се запали
Бум! Експлозийка селата връхлетя
И сяра на талази забули ги в мъгла.

Президентът също дотича по халат
Къде ти той от кмета ще остане по-назад
И всички цял ден мъдрят какъв е тоя склад
Че заради него останахме без град...

Проблясъци

2008-07-03T10:11:00.009+03:00

Сутрин, като всяка друга ... или не съвсем. Гръмна склад с боеприпаси...
Това, че е гръмнал - няма да го коментирам, по-интересни са проблясъците на медии и "умни" глави:
1. "Няма отменени влакове. Влакът от Карлово за София преминава с повишено внимание през района на взривовете." - нюз.бг
2. "Ами добре тогава, аз ще се връщам към военните ми работи." - военен в ефира на БиТиВи.
3. "Еми някакви експлозиви са гръмнали в някакъв склад... " - отговорник смяна на Гражданска Защита в ефира на Нова Телевизия на въпроса на водещия "Какво ново можете да ни кажете за взривовете?".
4. "Няма необходимост от евакуация на населението на Челопечене и прилежащите райони, категорични са от Гражданска защита." и няколко реда по-надолу - "Препоръчва се на намиращите се в непосредствена близост до района на инцидента, да затворят прозорците и да стоят далеч от врати и прозорци." и още малко по-надолу - "Николов посочи, че линейки и екипи на Гражданска защита обикалят околните квартали и извеждат жителите." Хммм, ... и последно шЪ сА евакуират или не? - нюз.бг.
5. "Силно разтревожени жители на Столицата се обаждат в студиото и питат да напускат ли София" - БиТиВи.
6. "Споменатите бойни припаси съгласно т. 426 от Правилника за складовете и базите (Правилник за складовете и базите за съхранение, производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества и барути в БА) са опасни за работа и транспортиране.
Следва да бъдат унищожени по установения в него ред. Същите могат да се самовзривят или самовъзпламенят при невнимателно боравене с тях. За унищожаването им е необходимо да има предварително подготвени полигони за взривяване, площадки и съоръжения за унищожаване чрез изгаряне и обучени кадри с каквито единствено Централната разснарядителна база разполага. След разформиране на поделението тези съоръжения няма да могат да се използват." - В материал на в-к „Българска армия" от 6 юни 2008 година.
7. "Някой от намиращите се в близост до мястото на взривовете твърдяха, че са получили обриви на различни места по тялото си." - нюз.бг - има ли все пак или няма опасност за населението?

Uriah Heep - July Morning

2008-07-01T12:47:00.001+03:00

Поздрав за всички :)

Uriah Heep
July Morning

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

It's a boy!

2008-06-03T13:10:00.005+03:00

Да е жив и здрав малкия Калоянчо (30.05.08г.), на мама Ники и на татко Владо! От сърце всичко най-хубаво за да ги радва. И нека каквото мама и тати си помислят и пожелаят за него да се сбъдва.

Защо не ти върви на изпитите?

2008-05-22T14:35:00.001+03:00

- Една година има 365 дни, през които можеш да учиш.
- Kато махнем 52 недели ти остават 313.
- През лятото има 50 дни, през които е много горещо за да учиш така че ти остават 263.
- Спиш по 8 часа, което прави 122 дена, тоест вече си със 141.
- Ако си дадеш 1 час на ден, за да правиш каквото ти харесва, губиш още 15 и оставаш със 126.
- По 2 часа хабиш за ядене, по този начин използваш 30 дни. Остават ти 96.
- Хабиш 1 час на ден в разговори с приятели и роднини, това ти отнема още 15. Оставаш с 81
- Изпити и тестове като минимум ти отнемат 35 дена от годината, така че остават само 46.
- Изваждаме приблизително 40 дни за почивки и празници, оставаш само с 6.
- Да кажем, че минимум 3 дни си болен, така остават 3 дни, в които да учиш.
- Да кажем, че излизаш само 2 дни.
- Остава 1, но този единствен ден е рождения ти ден, така че...
Извод : Ученето е безсмислено!

Събота е

2008-05-17T15:24:00.012+03:00

а аз вместо да съм си вкъщи, да съм се наспала до 12ч. на обед и сега да се захващам с учебниците за изпита в понеделник при небезизвестния (поне за възпитаниците на УНСС) Проф. Д.Шопов и неговите възгледи за изпитите, тестовете, купчините с изпитни работи и индустриалните отношения, аз съм в офиса, затрупана от нечовешко количество работа, както винаги спешно от-днес-за-вчера и не знам дали ще си тръгна навреме. Не знам някои хора не разбират ли, че като работя на 30ч/седмица, количеството изпратена работа трябва също да е като за 30ч/седмица? Но поне не съм само аз, какво да кажат колежкиет дето са на по 20ч/седмица и получават същото количество като мен? Отде тоз късмет да ми се случи най-неприятния изпит да е на първата дата от сесията? Но това май е продължение на една доста НЕсплучлива, НЕкъсметлийска или казано накратко каръшка седмица.
Всичко започна в понеделник. (И аз като любимия ми рижав котарак от анимационните филмчета - мразя понеделниците и обожавам лазаня) Та, да не се отплесвам - понеделник, 12ч. - проверка дали сме освободени по фирмена култура - о, да и то с 6! Има надежда за тази седмица! В сряда трябва да се заявим в малката конферентна зала за "Акредитационната комисия". Защо? Не казват! Лошо ... Няма как да не отидем.
Вторник - на работа от рано сутринта, след това паля гуми към университета, където вече ме чакат с готов тест по икономика на обществения сектор. Красота, 15 въпроса, изглежда всичко си знам и излизам доволна. Все пак само няколко точки ми трябват за да се освободя.
Междувременно чакам резултати по "моя" въпрос в работата и съм доста притеснена.
Сряда, рано сутрин в университета, закъснявам за лекция, на която съобщават, че:
наместо изпит сме поканени да направим контролно в петък, 7:45.
Който не приеме поканата или не е доволен от оценката си може да се яви на датата на изпит за устно препитване. Хм, значи да сумираме - в петък ставам в 6, отивам в университета за контролно (в ден, който попринцип ми е определен за работа), значи трябва да си сменя програмата. Пак... ОК, няма проблеми.
12ч - за резултати от контролното предишния ден. Имам 4, минимален брой точки ме дели от лелеяната петица и освобождаване от изпит. Решавам все пак да питам дали не биха записали тази оценка, като им заявя, че съм доволна от постиженията си, нямам намерение да се боря за повече (не че нямам амбиция, просто знам, че нищо не знам) и да ме оставят на мира. Отговорът: "Твърдо не!", еми 'начи на изпит!
14ч - "Акредитационна комисия" - оказва се, че акредитацията е за друга специалност, а ние сме само за да попълним бройката на участниците, но в момента в който го разбираме и решаваме да се спасим - вече е късно! Следват 2 мъчителни часа, които да затвърдят мнението ми, че хуманитарните науки нямат какво да търсят в икономически университет! Ама защо те горките, видиш ли, учели икономика? Абе, "муцка", като кандидатстваше в иконимическия какво си мислеше? Че ще ти преподават ядрена физика или медицина ли? ... Освен това, имахме глупостта (ние, икономическата специалност!, дошла за да запълни бройката), да се обадим и да изразим мнение по някои въпроси. Последваха куп изказвания на "неикономисти" и няколко посочвания с химикалка към нас с думите: ами те икономистите ... Мдам ... каква наглост само от наша страна да учим икономика в Икономическия! Денят приключи с опит да си науча за контролното следващия ден.
Четвъртък - рано рано на работа - трябва да си приключим бързо задачките и да бягаме към университета за контролното и някоя и друга заверка. В 13ч гордо, с книжка в ръка, получавам заветната заверка и се втурвам към залата за контролното. Естествено, първо съобщават оценките (защото колегите ми са правили контролното миналата седмица, докато аз бях в Германия, но пък аз съм спокойна, защото съм говорила с преподавателя и той ми е казал, че ще правя контролно след колегите ми, демек "днес!"). Така, чувам си името, "От първото контролно - оценка 4, второ няма, значи, Колежке, ще се видим с Вас на датата на изпита!", ама чакайте малко, как така, нали говорих с Вас и ми казахте, че може днес да правя и аз контролно?, "Няма такова нещо. Не си спомням да съм Ви обещавал!". Ами ... добре ... няма проблем ... какво е един изпит повече за моята особа? Решавам, че след тази емоция ми се полага да пия едно кафе с колежките. Работата няма да избяга, а и имам още малко време. Какво като ще вися после до късно в офиса? Може пък поне като в университета не ми върви, в работата да е по-добре! Да, ама не! "Моят" въпрос бил решен, но с неблагоприятен (поне за мен) край! Споменавам набързо роднините от женски пол на някои хора и решавам, че не си струва да се ядосвам за глупости. Пък те да се "оправят" както намерат за добре! Като единствен логичен завършек на вечерта, сядам да уча за контролното на следващия ден!
Петък - 6ч - звъни будилник - проклинам този, който е измислил ранното ставане, този който е изобретил будилника и всички онези, които още не са открили как да спрем времето. Споменавам родата им до девето коляно и се отправям към кухнята за кафе. 7:18 съм пред университета, запалила цигара и пожелавам хубав ден на СС и РВ регистрациите дето ми теглиха по една защото карам само с 20 км/ч над ограничението. 7:40 - пред залата за изпит осъзнаваме бруталната реалност, че сме над 300 души пред зала за 200, където ще ни накарат да седнем през място за да не преписваме. Преподавателят по навик закъснява с 30 мин, пуска най-напористите в залата, а на останалите ни казва да се появим след час. Ходи обяснявай, че си на работа от 9:30 ... В 9:20 успешно заедно с няколко колеги се добираме до първия ред на банките, не защото сме най-ученолюбивите, а защото дори нямаме пищови от които да преписваме, а и все пак ни е казал, че ще даде тест. Е, оказа се, че не знаем какво е това тест. 8 въпроса, от които 2 задачи, 5 отворени въпроса от типа: "Обяснете понятието и начертайте графиката" и само 1 затворен въпрос. Резултатите в понеделник. А дано да са положителни! И се понасям към работата, където ме чакат задачки-закачки като за целия китайски народ + 20% от населението на Индия.

ПП - започнах да пиша в събота, но все пак бях на работа и можах да скалъпя само първите няколко реда. Сега е неделя, аз гледам умно учебника по индустриални отношения и се чудя как можеш за 330 страници да не напишеш нищо смислено.
Ами ... надявам се следващата седмица да е малко по-добра от тази.

Криво ми е ...

2008-05-16T13:55:00.005+03:00

Ако трябва да степенувам качествата, които най-много ме отвращават в хората, може би на първо място бих поставила лицемерието. (За немарливостта, безотговорността и други – следващ път!) Просто не мога да си представя що за човек трябва да си за да лицемерничиш? Ум не ми го побира как е възможно пред мен някой да е най-милото, грижливо, съпричастно и състрадателно същество, а в същото време да ми прави мръсно и да ми забива нож в гърба (май прекалявам със сравненията, но все пак …). Просто не разбирам и туйто! Аз самата не бих била способна. Аз или харесвам някого, или не. Ако е налице втория случай – гледам да избягвам тази особа, а ако няма как да я избегна – да се държа с индивида в рамките на доброто поведение и възпитание. Нищо повече! Не мога да кажа на някого, когото съм изгонила, колко много ще ми липсва и как ще се радвам да се виждаме, дори и да не работим заедно! (Същото като при завършване на училище – на бала всички много се обичат, на всички им е много весело заедно, разменят се реплики от рода: „Айде, ще се чуем!”, „Много ще ми липсвате, трябва да не се забравяме и да се виждаме и после!” и прочее … всеки ги е чувал на бала си от съучениците си. Но колко души наистина поддържат някакъв контакт със съучениците си?) Ха, нова мисъл – ако се приеме, че човек на бала си не е пораснал, демек е още дете и затова казва така, то ако възрастен човек (е, са … не на 100 години, но над 30те) каже подобно нещо, то по дедуктивна логика какво излиза?
Другата страна на лицемерието, на което станах свидетел е: „милото” създанийце, горкото, те моли за услуга и ти понеже си „Мека Мария” (за да не кажа наивно същество, будала, глупак, тъпанар и прочее синоними в случая), разбира се помагаш, за да разбереш после, че докато си помагал на „безпомощното” създание, то то е било заето да ти крои номера. Хм … неприятно. Осъзнаваш, че все пак не било толкова „наивно” и „мило”, а още по-малко - „безпомощно”. Всичко това е една перфектно оттренирана роля, с перфектно създадена маска и стереотип за поведение, който ти, будалата, не си прозрял навреме. Еми, аз освен да кажа едно голямо „Наздраве!” на всички себеподобни с една чаша студена вода!

Сбогом!

2008-05-12T20:52:00.004+03:00

И пак аз, истинския Додо, ни вече от друго място. Отлетях! На високо! Имам си мое клонче, мое дръвче, виждам целия град. Виждам си прозореца. Виждам моите приятелки Свраките. Все още са там. Виждам си стопаните. Тъжни са. Не знам защо. Тук съм по-добре. Имам си качествена храна. Като немската е. Дори по-хубава. Няма нищо общо с боклуците, които стопаните ми бяха принудени да купуват, когато свършеше храната от кръстниците в немско. Не ми е лошо от храната. Не трябва да ми бият инжекции. Не ме тъпчат с антибиотици. Чувствам се добре, наддавам. Не тежа вече колкото половин пакетче семки. Имам си цели изворчета от медовина. Такава, каквато стопаните ми ми правеха. Съвсем същата. С лек вкус на лимон. Искам само да им пратя послание, да кажа че съм добре тук и не искам да страдат. Не искам да ги виждам да плачат. Искаше ми се да мога да остана за по-дълго при тях. Да си призная, че само от инат не говорех. Да ме гушнат, да ме стоплят. Да им давам целувки, а те на мен семки и фъстъци ... но ... така било писано! Исках само да кажа, че тук е хубаво, топло, имам храна и понеже не успях да се сбогувам с "фалшивия" Додо, защото го бях изпратил за храна до немско, да му кажа, че ще ми липсва (както и Камбанката, грижете се добре за нея!!!) А аз, вечер, като погледнете звездите, аз ще ви изпращам целувки (е, ако намерите начин да ми пращате семки в замяна, няма да ви се разсърдя, но мисля че пощите не са напреднали толкоз).
Бъдете щастливи и си спомняйте за мен. Аз ще съм на моето клонче, на моето дърво, под което тече медовина и ще ви изпращам въздушни целувки от моята малка звезда в Небето.
Обичам ви,
ваш Додо

Розета

2008-04-24T11:26:00.009+03:00

Непрекъснато ме питат какво означава розетата която нося. Затова малко пояснения.

1ви източник:
През 1961г. в Плиска е открит медальон, прецизно изработен от бронз, известен като "Розетата от Плиска". Датировката и е от периода 7-9 век и по всяка вероятност е използвана за астрономически изчисления. Според изследователите седемте лъча на розетата символизират - Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. В центъра на медальона е изобразен руническият знак IYI - символ на Българската държавност и древният владетелски род Дуло, от който произхождат създателите на три Български държави.

2ри източник:
ТУК
Доста интересна статия, с множество теории и разсъждения за розетата.

3ти източник:
Който ще си позволя да копирам, взето от ТУК:

Самият археологически паметник е открит при разкопки в Царския дворец в Плиска през 1961г от Ст. Ваклинов. По настоящем се съхранява май в НИМ. Представлява бронзова пластина с диаметър малко над 5 см., на едната страна на която има 14 знака( два реда по 7), а от другата страна в центъра - IYI.

В науката не съществува единно мнение нито за значението на руническите знаци, нито за предназначението на самата розета. Тя е оприличавана на:
-емблема на снаряжение(проф. Ст.Ваклинов)
-лунен календар, използван за магически действия и гадания(археолог П.Петрова)
-Знаците са названия на седемте планети(познати в древността) а IYI(който е доста разпространен знак) е свещен (проф.В.Бешевлиев). На подобна теза се спира и ст.н.с. П.Добрев, но той допълва, че чрез имената на планетите се разчита името на древен прабългарски владетел.
-Модел на слънчевата система(проф. Ст.Михайлов, проф. Д.Овчаров)
-Предмет, приканващ да бъде прието християнството(П.Иванов)
-Предмет,който може да се използва в радиестезията, и древното му предназначение е било - компас и часовник(С.Пенчев)
-Предмет, свързан и отразяващ древната религия на българите
-Амулет на късмета съдържащ следните пожелания: надежда, хубост, живот, богатство, разум, здраве, късмет(он-лайн магазините за бижута).

4ти източник:
ТУК.

И малко за IYI:

Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).

Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.

В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н.

IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.

Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".

Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.

Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на Българската държавност въобще.

КАТ или как се гледат филми

2008-04-22T11:54:00.002+03:00

След разказите за автомобилите, ударчетата, застраховките, застрахователите логичното продължение би било КАТ.
Та да си кажа болката. За незапознатите (които предполагам вече не са много, имайки предвид тълпите пред въпросната институция) да разясня – КАТ също е „у ЕУропата”. Има си два автомата за номерца, е са, с малко архаичен вид и на пръв поглед може да се усъмните дали изобщо работят, но все пак ги има. Освен това постройката, приличаща на барака от някой филм на ужасите, е снабдена и със светлинни табла на които се изписва номера на билетчето (печалба няма, но получаваш правото да застанеш пред гишето), има си климатик, че дори и огромен плазмен телевизор. Пред въпросното чудо на техниката са строени, в криволичещи редици, сгъваеми столчета, на които човек да може спокойно да се разположи и да позяпа някое филмче докато му дойде реда. И то какво филмче! Не трилър, не крими, не ужас, ами 3в1! Катастрофи, размазани или усукани около стълбове МПСта, кървища, трупове, … с една дума „Страхотия!”, която ти действа на перисталтиката и на нервната система, или погледнато другояче – новините в картинки. Нямаше надпис – не се препоръчва за хора със слаби нерви, не е подходящо за лица под 18 години и други подобни. Пускат си филмчета на воля, а който е имал „благоразумието” да си вземе и отрочето за компания докато чака – да му мисли. Все пак … да се учат от малки, така да се каже. Освен филмите на ужасите имаше и едно доста „нетипично” за тази институция филмче, направено по подобие на едно много симпатично за Италия в ЕС. Българската му версия далеч не е толкова добра колкото италианската, но това си е лично мое мнение. Все пак това беше последното нещо което очаквах да видя на плазмен телевизор в КАТ.

и продължение на пластмасовите полицаи ...

2008-04-11T13:41:00.003+03:00

от ТУК:

Rollplast с подкрепата на МВР ще постави билборди и макети на полицейски коли в цялата страна, с които призовава шофьорите към отговорно поведение на пътя, съобщава speed-press.com.

50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.
Те са част от социалната инициатива „Шофирането не е игра", организирана от Rollplast, подкрепена от Министерството на вътрешните работи.

Макетите точно възпроизвеждат вида и размера на полицейските автомобили и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени саот поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис „Шофирането не е игра".
Повече от половината инсталации са на главните пътища София-Варна, София-Бургас, Варна-Бургас и Видин-Кулата.
Всички те ще бъдат под видеонаблюдение, за да бъдат заснети евентуални посегателства.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.

„Нашата цел е не да плашим шофьорите, а да ги накараме да се замислят, да овладеят гнева и раздразнението си на пътя", обяснява кампанията Светлин Николчев, собственик на Rollplast.

Пластмасови полицаи ...

2008-04-11T00:26:00.005+03:00

не, не е шега ... или поне не изцяло :) Източник, а снимката е от ТУК
"Стартира инициативата "Шофирането не е игра", организирана с подкрепата на МВР.

В продължение на шест месеца 50 двуизмерни макета на полицейски автомобили ще бъдат разположени по главните пътни артерии на страната.

Макетите потеглиха от столицата към местоназначенията си, за да останат там до края на септември.

Те възпроизвеждат точно вида и размера на полицейските коли и отдалеч изглеждат като истински пътни патрули.
Изработени са от поликарбонат и ще бъдат монтирани в подножието на рекламни билбордове с надпис "Шофирането не е игра".

Повече от половината инсталации са на главните пътища София - Варна, София - Бургас, Варна - Бургас и Видин - Кулата и ще бъдат под видеонаблюдение.

За да измерят реалния ефект върху поведението на шофьорите, организаторите на кампанията имат намерение да поканят в близост до макетите и истински патрули на КАТ с радари.
Карта с местоположението на 50-те макета ще бъде публикувана в сайта на "Ролпласт".

Стойността на кампанията надхвърля 300 000 лева.
"Шофирането не е игра" съвпада с Великденските празници и летния туристически сезон, тъй като по това време на годината хората най-често предприемат междуградски пътувания, а рисковете и броят на пътните инциденти рязко нараства."

Ами ...

Battle Knight

2008-04-07T15:33:00.007+03:00

ROFL ... LOL ... WTF? Има още една он-лайн игра, преведена на "български".
Колкото и да се опитвам да не коментирам правописните грешки на ИТ-тата, тоз път вече няма да си мълча. Свикнах със заглавия на писмата от рода на "6te mi go prevede6 li na balgarski" и желанието на една колежка да отговори с "6te ti go", както и с надписи на дезодоранти: "Не пръцкайте срещу огъня!", но в играта наистина са прекалили.
1. "Войник на Сътбата"
2. "Овеличи атрибути"
3. "Победи и плячка 29 Сребърна Монета"
4. "Увеличава шансовете ви да отбележите кисметлийски удар"
5. "Възтановяване"
6. "Това не е предимстиво"
7. "по време на особенно добри мисии"
8. "Паяшка пещера"
Сигурно има и още, но не ми се търси :)
Източник

'till death do us part ...

2008-04-04T14:10:00.004+03:00

Съвременна семейна приказка ... но не като описаните по-долу, завършващи с happy end, а малко по-различна, по-тъжна и за съжаление по-съвременна.
Не зная дали това е новата тенденция, нова представа за семейството и за семейния живот, но все по-странни са ми познатите ми (бързали със заветното "ДА"), които в последствие разбират, че може би не са дорасли за него. Не са дорасли, за да осмислят сериозността и отговорността на това "ДА", което казват в обредния дом и в църквата. Не са успели да разберат навреме, че още им се "живее" или казано по друг начин - още им се "скита", "хойка" и т.н. ... Странното е, че това се появява както при жените, така и при мъжете. Като напук на брачните клетви.
Може би аз съм с по-остарели виждания по въпроса, но ... когато някой сподели с другиго, че смята да изневери на законовата си половинка, и другия човек зададе логичния въпрос: "Но ти не си ли женен / омъжена?" и получи в отговор: "Едното няма нищо общо с другото!" ... Е, как да не се втрещи човек.
Или друга ситуация, дечко (по душа), врекъл се във вярност и вечна обич на 18 години, който ... съжалява, че е бил само с 1 човек интимно - резултат - започва да си наваксва, но се оправдава с възрастта си. Хм ...
Още един случай (тук вече пола не мога да го скрия) - пак се омъжва на 18 год., ражда на 19 год. и ... работата е ясна.

I take you to be my wife/husband, according to God’s holy decree: to have and to hold from this day forward, for better for worse, for richer for poorer, in sickness and in health, to love and to cherish, 'till death do us part: and to that I pledge you my faithfulness.

Бойкот на техниката срещу мен :(

2008-03-27T16:34:00.005+02:00

Техниката ме бойкотира, саботира и ми прави напук. От вчера. Пак! Не може при х-брой налични принтери и у-брой налични компютри да не може човек да разпечати 4 страници. Ситуацията беше следната:
Компютър 1 с принтер 1: опит 1 - не става, мастилото свърши на средата на 2рата страница.
Компютър 2 с принтер 2: опит 1 - не разпознава принтера.
Компютър 2 с принтер 2: опит 2 - не се инсталира CDто за принтера = компютър 2 го отписваме.
Компютър 3 с принтер 2: опит 1 - носим монитор 1 към компютър 3 - (до преди да гръмне монитора на компютър 3, принтера работеше!) - пускаме страничките за печат - резултат ... свърши тонера на принтер 2!!!
Крайно решение - Офис1!

Морски неволи :)

2008-03-25T10:25:00.004+02:00

По повод на една "интересна" статия в нюз.бг - ТУК!

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

Американци
Прието. Благодарим...
*********************

Офис молитва :)

2008-03-20T12:10:00.002+02:00

Отче наш, който си в Офиса.

Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля.
Както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни днес.
И отпуска за тази седмица.
И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията нашите.
Както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвеждай в понижение.
Но ни избави от допълнителната работа.

И во твойто царство е повишението на заплатата
и съкращението на работния ден.

И дай ни SKYPE и ICQ-то,
защото без тях не е тази работа царство небесно.

И погреби ти сисадмина под планина от дискети и компактдискове,
да гори той с пламък син.

Не ни оставяй, Господи в трудните часове на утрения махмурлук,
дай ни сили да преодолем тежестта на главоболието.

И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой, както и цвета на американските левове.

И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие блaгини...

И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.

Во имя контрола, алта и светия делийт.

Ресет!

Закони за работата

2008-03-20T12:07:00.002+02:00

1. Закон на Слаус: Ако вършиш някаква работа прекалено добре, няма да можеш да се отървеш от нея.

2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.

3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.

4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.

5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.

6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.

7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.

8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш.

9. Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.

10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.

11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.

За кака :)

2008-03-17T13:56:00.004+02:00

Една добра новина ме наведе на мисълта да пиша по темата. Позволих си да "открадна" притчите от www.exoo.com

Една Семейна Приказка...

Те бяха младо семейство, женени едва от няколко месеца... Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да разберат, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...
Всъщност, не че не се обичаха вече, напротив - все още изпитваха обич един към друг, но вече все по-рядко си го казваха. А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще го каже първи или кой ще го изрече повече пъти за един ден или кой ще го докаже по по-оригинален начин... И това не им тежеше, не им омръзваше, а им доставяше неимоверно удоволствие...
Но сякаш изведнъж всичко коренно се беше променило. Вече дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достаъчни, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят един друг...
Вече съвсем изнервени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата. И двамата не искаха да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин...
Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, чудейки се кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...
И тогава мъжът изведнъж се оживи:
"Хрумна ми една идея - каза той на жена си - нека да засадим едно дръвче в градината. Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да помисляме дори за раздяла. А през това време двамата да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си?"
В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но после като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...
На следващия ден заедно отидоха в близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, заедно избраха мястото му в градината и заедно го засадиха...
Мина се около месец от тогава. Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.
И ДВАМАТА НОСЕХА В РЪЦЕТЕ СИ ПО ЕДНА КОФА С ВОДА ЗА ДРЪВЧЕТО...

Съвременна семейна притча

Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния
30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка - тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка,
но ръката й се спряла...
Помислила си: "В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледох му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни".
Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали нарушавала
30-годишната традиция!
А мъжът й, поемайки питката, й казал:
"Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък!
30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи".

ЖЕНАТА - БОГИНЯ

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

КРАСАВИЦА

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Тайната подправка на Марта

Малката метална кутийка дразнеше любопитството на Бен всеки път, когато менеше през кухнята. Тя стоеше на полицата над печката на Марта. Навярно нямаше да му се натрапва толкова и нямаше толкова да го тормози, ако Марта не му бе повтаряла често да не я пипа. Защото, според обясненията й, вътре имало „тайна билка" от майка й и понеже нямало откъде да вземе нова, тревожела се да не би Бен или някой друг да я вземе, да погледне какво има вътре и без да иска да я изпусне и разсипе безценното й съдържание.
Кутийката не беше нищо особено. От старост първоначалната й окраска на червени и златни цветя беше избеляла. Личеше си къде е била пипана хиляди пъти при вземането и отварянето й.
Не само пръстите на Марта бяха държали тази кутийка, но и тези на майка й и на баба й. Марта не знаеше със сигурност, но смяташе, че и прабаба й е използвала същата кутийка и „тайната й билка".
Бен знаеше само, че скоро след сватбата им майката на Марта донесе кутийката и каза на Марта да я използва със същата обич, с каквато я била използвала и тя.
И Марта неизменно го правеше, Бен никога не бе виждал Марта да готви нещо без да снеме кутийката от полицата и да поръси гозбата с мъничко от „тайната билка". Дори когато правеше сладкиши, пайове и курабийки забелязваше, че винаги поръсва по малко точно преди да сложи тавичката във фурната.
Каквото и да съдържаше тази кутийка, явно вършеше добра работа, защото според Бен на света нямаше по-добра готвачка от Марта. И не само той смяташе така - всеки, който някога се бе хранил на трапезата им, се прехласваше по гозбите на Марта.
Само че защо тя не даваше на Бен да докосне кутийката? Наистина ли се страхуваше, че ще разсипе съдържанието й? Как ли изглежда тази „тайна билка"? Явно беше стрита на много фин прах, защото когато Марта поръсваше ястието, Бен не виждаше нищо. Освен това явно използваше съвсем мъничко от нея, понеже нямаше откъде да вземе още.
Все някак си Марта бе успяла да направи така, че съдържанието да не се свърши през целия им 30-годишен брачен живот. И винаги постигаше такъв ефект, че всички си облизваха пръстите.
Бен се изкушаваше все повече и повече да надникне в кутийката поне веднъж, ала все не събираше достатъчно сили.
Но ето, че един ден Марта се разболя. Бен я закара в болницата, където я задържаха по-дълго. Когато се прибра вкъщи, Бен се почувства страшно самотен. До този момент Марта никога не бе нощувала извън къщи. А когато наближи време за вечеря, той се зачуди какво да прави - Марта толкова обичаше да готви, че на него никога не му се бе налагало да си приготви сам нещо за ядене.
Докато се мотаеше из кухнята и надничаше в хладилника, кутийката на полицата все му се набиваше в очи. Погледът му се отклоняваше натам като привлечен от магнит - той бързо извръщаше очи, но любопитството му го връщаше отново.
Любопитството не му даваше мира.
Какво имаше в кутийката? Защо не бива да я пипа? Как изглежда тази „тайна билка" Колко ли е останало от нея?
Бен отново извърна очи и повдигна капака на една голяма форма за сладкиши на кухненския плот. Ах ... Вътре имаше повече от половината на един от великолепните сладкиши на Марта. Отряза си едно голямо парче, седна на кухненската маса и още преди да е изял и хапка, очите му се върнаха върху кутийката. Какво толкова ще й стане, ако погледне вътре? Защо изобщо Марта беше така потайна, когато ставаше дума за тази кутийка?
Бен си отхапа още сладкиш и продължи спора със себе си - да го направи ли, или не? В продължение на още пет големи хапки той продължи да размишлява, вперил поглед в кутийката. Накрая не издържа.
Отиде бавно в другия край на кухнята и много внимателно взе кутийката от полицата - ужасяваше се да не се случи най-страшното - да разсипе съдържанието й при опита си да види какво има вътре.
Сложи кутийката на плота и внимателно свали капака. Дори го достраша да погледне вътре! Когато пред него се разкри изцяло вътрешността на кутийката, Бен опули очи от изненада - ами че вътре нямаше нищо ... освен малкото сгънато листче на дъното.
Бен едва напъха голямата си ръка вътре. Взе внимателно хартийката за едното ъгълче, извади я и бавно я разгъна под светлината на кухненската лампа.
Бележката беше съвсем кратка и Бен веднага позна почерка на тъща си. Написаното беше съвсем просто:
„Марта, във всичко, което правиш, слагай по мъничко обич."
Бен преглътна с усилие, върна бележката и кутийката на място и тихичко се върна да си довърши сладкиша. Сега вече му беше напълно ясно защо е така вкусен...

Искам си моя къщичка!

2008-03-12T14:26:00.004+02:00

Искам си моя къщичка, където да не се съобразявам с НИКОГО! Писна ми. Искам където си оставя нещата, там да ги намирам. Искам като се прибера и ми е уморено - да мога спокойно да си легна да спя, а ако не ми се спи - да не трябва да пазя тишина на останалите. Искам когато имам да върша нещо да не ми се казва "Ами че кой ти пречи?" Как кой ми пречи? Това, че няма да мога да ползвам МОИТЕ вещи в МОЯТА стая, (нищо против дядо), просто АЗ ИМАМ ДА УЧА и след като имам да уча и наистина имам и доброто желание да уча си ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕТО! Искам никой да не ми се пречка и да не се съобразявам с НИКОГО! Някой ще спи в моята стая, а аз междувременно (сигурно и на загасена лампа) ще мога да седна да уча? WTF?

Бяла спретната къщурка с две липи отпред ... е, не искам чак толкова, стига ми и апартаментче, искам да си имам "МОЯ" си къщичка и да не ми се налага да се съобразявам с никого. Доста банално, но ... какво да се прави. Искам да си знам че моето си е мое, никой няма да ми стовари дрехите пред вратата и да ми каже да не се връщам, искам да не трябва да досаждам на някого когато има "гости" и видиш ли за мен няма място. Просто май за последните години все се случва някаква такава ситуация, която да ме върне към действителността, че нямам нищо мое. Нищо сигурно. Нищо за "утре". Офертата с квартира не ми се нрави, някак не е по вкуса ми. Не ми се дават пари "на вятъра", не ми се изплаща чужд кредит за апартамент, в който аз да съм временно. Не ми се живее и със съквартиранти - прекалено тежък характер имам за съжителство с хората. Или поне аз така си мисля. Може би останалите нямат проблем да бъдат събуждани от съквартирантите си всеки божии ден в 7ч. сутринта или не се сещат да спорят "Именно защо чинийте за хранене НЕ СЕ МИЯТ С ПРЕПАРАТА ЗА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ!". Вярно, че имат общо название - и едното чиния и другото, ама ... да си имаме уважението!

Bulgarian Music Idol 2 - Mariah Carey Song (Funny)

2008-02-27T14:49:00.001+02:00

No uan ken to ke tu siw me
No uan plis tu ju maj liwe
Uen an ge za ju za watena
Letch u mooo
You uo nus tu naj mu lii naj
Yo sora shoo
Yes it shooooooooo-uo-uo000
Ken liiiii
Tu li bu di bu daut you
...
Ken liiiiii
Tu li bu di bu daut youuuu
Ken liiiiiii
Ken li bet you mor

Още една загадка

2008-01-30T18:17:00.000+02:00

На морския бряг са настанени в бунгала, по един, учени от няколко страни за симпозиум.
Определете за всеки от тях какъв е по народност, каква е специлаността му, кой е любимият му цвят, коя напитка предпочита и какво е хобито му през свободното време, ако знаете, че:

1. На брега има 5 бунгала и всички са заети.
2. В средното бунгало се усеща аромат на какао и се виждат бои за рисуване.
3. Математикът е настанен в бунгало с номер, равен на разликата на числата 63 273 и 63 269.
4. Географът живее в бунгалото между французина и математика.
5. Край първото бунгало физикът играе голф и се долавя аромат на чай.
6. От бунгалото на французина се чува хубава музика.
7. Химикът е съсед на географа и обича синия цвят.
8. Съседът на французина, който обича чай харесва белия цвят.
9. Испанецът е съсед на химика и предпочита жълтия цвят, а другият му съсед - зеления.
10.Биологът пие кафе в петото бунгало.
11.Любимото хоби на германеца е филателията, но той не обича кафе.
12.Ученият, който харесва сок е настанен в бунгало с номер, равен на частното на числата 96 и 48.
13.Любимата напитка на математика е млякото.
14.Японецът е съсед на математика и обича розовия цвят.

ВЪПРОС: Къде е настанен англичанинът и кой се занимава с икебана?

Бърз IQ тест

2008-01-28T16:02:00.000+02:00

Едно тестче, за любителите на логическите задачки :)

http://vassillun.hit.bg/IQtest.html

Място за реклама: (136 IQ за 6мин и 28сек):)

и задачката на Айнщайн, която според него можела да бъде решена само от 2% от хората:

Има 5 къщи, всяка с различен цвят. В къщите живеят хора от различни националности. Те пият различни питиета, пушат различни видове цигари и отглеждат различни домашни животни. Домакините в тези къщи нямат еднакви животни, не пушат еднакви цигари и не пият едни и същи напитки.

Пита се: кой от тях отглежда рибки, ако знаете, че:

1. Англичанинът живее в червената къща.
2. Шведът има куче.
3. Датчанинът пие чай.
4. Зелената къща се намира отляво на бялата.
5. Собственикът на зелената къща пие кафе.
6. Човекът, който пуши "Pall Mall" отглежда птички.
7. Собственикът на жълтата къща пуши "Dunhill".
8. Човекът, който живее в къщата, разположена в средата, пие мляко.
9. Hоpвежецът живее в първата къща.
10. Човекът, който пуши "Blend" живее в къщата, която се намира след къщата на любителя на котки.
11. Човекът, който отглежда коне, е съсед на пушача на "Dunhill".
12. Собственикът, който пуши "Bluemaster" пие бира.
13. Hемецът пуши "Prince".
14. Къщата на ноpвежеца се намира до синята къща.
15. Съседът на пушача на "Blend" пие вода.

И така: Кой от петимата отглежда рибки?

Жена шофьор

2008-01-23T17:35:00.001+02:00

A woman and a man are involved in a car accident on a snowy, cold Monday morning; it's a bad one. Both of their cars are totally demolished but amazingly neither of them are hurt. God works in Mysterious ways.
After they crawl out of their cars, the man is yelling.about women drivers. The woman says, 'So, you're a man. That's interesting.I'm a woman. Wow, just look at our cars! There's nothing left, but we're unhurt. This must be a sign from God that we should be friends and live in peace for the rest of our days'.
Flattered, the man replies, 'Oh yes, I agree completely, this must be a sign from God!' But you're still at fault...women shouldn't be allowed to drive.
The woman continues, 'And look at this, here's another miracle. My car is completely demolished but this bottle of wine didn't break. Surely God wants us to drink this wine and celebrate our good fortune.'
She hands the bottle to the man. The man nods his head in agreement, opens it and drinks half the bottle and then hands it back to the woman.
The woman takes the bottle, puts the cap back on and hands it back to the man.
The man asks, 'Aren't you having any?'
The woman replies, 'No. I think I'll just wait for the police....'

Ново 20 из интернет пространството

2008-01-16T15:05:00.000+02:00

По повод статията, която мои колеги поставиха като съобщение на скайп - Варненките са номер 2 по красота в световна класация... Хм, как точно би могъл някой да определи в кой град има най-висока концентрация на красиви жени? И по чии критерии се определя това? Много са ми странни някои хора като започнат - варненките това, плевенчанките онова ... а пък софиянки трето ... Глупости на търкалета! И после под статията започва вечния спор "София - провинцията" или "Морето - провинцията" ("Всичко далеч от морето е провинция" Ърнест Хемингуей) ;)
Миналата година обявиха Варна за най-добрия град за живеене и като "отмъщение на съдбата" заваляха козирки и тям подобни съоръжения. Че даже и табелка имало на влизане във Варна, да не би някой да не е разбрал, че това е най-добрият град за живеене. Най-добрият град, в който 2 дни тялото на момиче стои затрупано и никой не се сеща да провери под отломките, в който вместо прогноза за валежите има прогноза за падащи козирки и навеси, в който жена пострада от падащи от строеж предмети, в който от Аспаруховия мост редовно се мятат тинейджъри и подрастващи (без бънджи) или тинейджърки, в който за миналата година има 11 деца с алкохолни натравяния, в който по време на стачката на учителите 6 момичета се опитват да се самоубият с хапчета ... да не изброявам повече ... за съжаление това не е проблем само на Варна, в София две момичета загинаха заради паднала сграда и нямам представа колко от катастрофи, но поне никой не се е сетил да обяви София за "най-добрия за живеене град"! И по-добре, определено не би трябвало дори да влезе в класацията град, чието летище е в най-мъгливата му част, град, който като паднат 20 см сняг през зимата ни "изненадват" и парализират движението, град, в който мият улиците докато вали дъжд, град, който се пръска по шевовете от пренаселване, в който правят маркировка на платната, която издържа до 1вия дъжд, град, в който всеки живущ повече от 3 години се смята за "кореняк-софиянец" ...
Не искам да давам повод за поредния спор или само да говоря глупости, но наистина тази рекламна кампания на Варна започва да дразни. Нищо против града или жителите, наистина, Варна е много красив и зелен град (което за съжаление вече не може да се каже за София), бих живяла там, ако имам възможност, но за Бога, спрете с тази реклама!

Пази се борче, иде скиорче :)

2008-01-06T19:41:00.016+02:00

Хелоу,
За много години :)

И аз реших да се тествам на ски ... резултатът ... плачевен ... освен че аз, воглаве с двете ски имахме различни представи за посоката на движение ... всичко беше наред. Преживяхме първите няколко спускания. (Е, са ... няма да си признаваме, че се пускахме с децата ... които всъщност бяха с пъти по добри, защото все пак са Schmerzfrei ...) но имаме напредък, не паднах нито веднъж, въпреки че много се старах, не гушнах нито едно борче. Остава предизвикателство номер 2 - Безбог - пистата за по-напреднали ... след 2 седмици ... (само и единствено защото ми предстоят 2 изпита, от цели 6 :) в събота и вторник ...) ще пада смях :) обещавам да кача и малко снимки на почистените ни автомагистрали в някой следващ пост :)
Попитаха ме защо ми трябваше да пътувам до морето за нова година: Ами не бях виждала моренцето през зимата :)
Малко снимки от "зимната приказка" по пътя към София:
1. Карнобат - малко преди да затворят пътя:

2. И все още в Карнобат ... малко след като успяхме да заредим на бензиностанцията - спря им тока, точно след като заредихме, добре че имахме пари в брой, не приемаха карти :)

3. Пътя след Карнобат, посока петолъчката при Сливен ... не е вечер, часът на снимката е верен ...

4.

5. И ставаше все по-зле ... а като се стъмни ... за съжаление нямаше как да снимам едната педя видимост пред фаровете на колата и десетките коли в канавките .... поне толкоз видяхме незатрупани. Имаше една на която беше останал да се вижда задния регистрационен номер и емблемата ... + едно камионче, затрупано почти изцяло ...

6. Така беше замръзнала колата от едната страна (север) :)

7.

8. И сега да благодарим на чичкото заради който чакахме с часове ...

9. И на този също ...

10. ... и на този (който беше "яхнал" мантинелата) ...

11. Това е Втори ден от "бедствието" и не на планински път ... а на АВТОМАГИСТРАЛА Тракия :)

12. Красиво, нали?

13. И една табелка за доказателство, че под леда и снега трябва да има магистрала ...

14. А ето тези "герои" искам да ги похваля - много са талантливи :) ние бяхме с 60 - 70 km/h а те прелитаха покрай нас все едно сме спрели :) ... на същата ледена пързалка, пардон, магистрала ...

15. При сняг - максимална допустима скорост 90 km/h ...

Две бири или философията на живота

2007-12-19T16:24:00.000+02:00

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Защо Додушка ... 2 част :)

2007-12-18T15:02:00.000+02:00

Ето и приказката, заради която ми излезе прякора

Бабата и мечката

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна - и мечката под дряна.

- Слизай, бабо! - изръмжала Мецана.

- Защо да сляза? - попитала бабата.

- Да те изям!

- Олелеее! - завайкала се бабата. - Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Твърдушка, а третата - Сладушка. Която си избереш - нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

- Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

- Меко си е баба постлала!

- Дай ми, бабо, Твърдушка! - захлопала Мецана.

- Твърдо е баба вратата залостила! - отвърнала бабата.

- Дай ми, бабо, Сладушка или ще те изям! - изревала мечката.

- Не можеш, защото няма да ходи вече баба самичка в гората за дренки, сладко ще си и заспи! - рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.

Съвпадение?

2007-12-12T17:30:00.001+02:00

Наближават Коледните празници и ме обзема странно коледно настроение. Замислих се за някоя коледна песничка, но уви, тези за които се сетих на български ги знам в по-... "особен" вариант. За сметка на това се сетих за ужасно много коледни песнички на полски. Защо именно на полски? Не знам. Като че ли има значение къде си живял когато е трябвало да ги учиш в училище.
Когато попитах Гугъл за коледните песнички на български, попаднах на доста интересен коледен сайт ... и оттам - на друг - за славяните, езичеството, ... където открих, че има сходно на моето име (по-скоро на съкратения му вариант) - Доли - Доля (Сретя, Среќа, Срећа)
Богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Мокош. Представяна е като златокоса девойка, която, също като Мокош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по земята и може да се яви на всеки - веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това и онова и, ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за боговете, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източнославянският вариант на южнославянската богиня Сретя.

писна ми на шапката ...

2007-12-11T17:03:00.001+02:00

... имам спешна нужда от почивка, да не виждам работа, курсови работи, контролни, изпитвания, книги за превод и каквото още съм пропуснала в списъка. Искам да не ми се налага да се будя с алармата на телефона, да не бързам за никъде, да мога да седна, да прочета някоя книга (която да не ми се налага да превеждам после :) ) ... или по-образно казано - да се скрия на вилата от целия свят (с малки изключения), да си сипя чаша вино, да седна пред камината и да гледам как вали сняг навън, как си играят пламъците на огъня или чисто и просто да си прочета някоя от хилядите (вече!) книги, които съм си набелязала. Ех, мечти ... А действителността е друга - вися в офиса, имам работа като за целия китайски народ, курсови работи за писане и предаване (не ми стана ясно, как този семестър при 6 предмета, в крайна сметка се оказа, че имам да пиша 18 курсови работи???), книга за превод и сигурно още нещо, което пропускам.
На всичкото отгоре и социални мероприятия не липсват (все пак празници ... бол) за които весеки ми се сърди... Еми ...нека се сърдят, щом така им харесва... не мога да им помогна. Аз пък исках да се видя с най-близките ми приятели и не съм виновна, че си забравих телефона вкъщи. Сега ще дам още един повод за сърдене - на 15ти съм на рожден ден и не, няма да дойда на фирменото парти поради няколко причини:
1. Клуба не ми харесва
2. На рожден ден съм на приятел, който ще мине над 1000км предишния ден само за да празнува в България с приятелите си.

Размисли и страсти ... or I'm just paranoid ...

2007-12-07T18:14:00.001+02:00

Представи си свят, в който ти си силата свише, която контролира хода на събитията в твоя живот и в този на другите. А сега си представи, че наистина го правиш и моделираш съдбите на хората. Дали ще имаш куража да се намесиш или не - зависи само от теб. А когато го направиш - за резултата ще си си виновен сам. Добър или лош, ти си си виновен, не можеш да обвиниш вселената, съдбата, необхватния космос, звездите, картите Таро или Мара Циганката 'дето онзи ден ти гледа на ръка пред БНБ :) ... и сега - големият Въпрос: Would you dare? И ако - да, то какво би искал да моделираш и промениш, отчасти или изцяло, дали само твоя живот? или и този на останалите? Би ли помогнал на хората в беда? или би използвал силата си само и единствено за собствена облага? Би ли преразпределил богатствата и дал на всичко по равно или ще запазиш това само за себе си?

Малко смешки :)

2007-12-06T19:37:00.001+02:00

Мъжът открил оръжието и изобретил ловa, жената открила лова и изобретила кожите.
Мъжът открил цветовете и изобретил боите, жената открила боите и изобретила гримовете.
Мъжът открил думите и изобретил разговора, жената открила разговора и изобретила клюките.
Мъжът открил хазарта и изобретил картите, жената открила картите и изобретила врачуването.
Мъжът открил земеделието и изобретил храната, жената открила храната и изобретила диетите.
Мъжът открил приятелството и изобретил любовта, жената открила любовта и изобретила брака.
Мъжът открил жената и изобретил секса, жената открила секса и изобретила мигрената.
Мъжът открил търговията и изобретил парите, жената открила парите и така прецакала всичко.

2007-12-06T14:31:00.001+02:00

What Animal Were You In Your Past Life?
	You were a platypus. You were eccentric and unclassifiable and it still shows. Your strength lies in your diverse associations with all walks of life. Although many people try to identify you, only you know your true self. You're a self-thinker and a bit of an introvert.
Find Your Character @ BrainFall.com

Още един бебок :)

2007-12-04T18:20:00.000+02:00

Да поздравя първо щастливите родители - Теди и Георги (не, не сме ние, има и други :) ) и да им е жива и здрава малката Ния, която се роди вчера. Честито!!!
И на щастливия "ЧИЧО" Марин, който няма търпение да види малката кукла :)

Radiohead - Creep

2007-12-03T23:57:00.001+02:00

Hab' schon die Nase voll!*

2007-11-30T17:51:00.002+02:00

* ... или казано по нашенски: Писна ми!

Първо да ме извинят хората от провинцията. Думата "селянин" я използвам единствено и само в смисъла на "Селяндур", но правя разлика между двете понятия. Позволих си да "открадна" определението от един блог, в който автора му много добре е описал разликата между тези две понятия:

1.Селянин – Човек, който живее на село или в малък град. В България големите градове са София, Варна, Бургас и Пловдив (с малко уговорки)
2.Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи)
3.Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.
4.Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е “на далавера”. Гледа винаги да изклинчи и да “претакова” държавата, колегата или шефа.
5.Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните
6.Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти.
7.Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал и му плаща данък.
8.Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.
9.Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град за една година маха диалекта.
10.Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистия български език.
11.Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.
12.Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора и да оповръща таксито и опикае асансьора.

Та, обратно към причината да напиша този пост. Все повече се замислям, аджеба, кои точно хора идват "У големиО град" (с малки изключения) - това са именно селяндури, които са решили, че родното им място е гадна дупка, от която трябва на всяка цена да избягат. Виждала съм доста представители на тази прослойка от обществото, най-общо могат да се разделят на следните основни групи:
- мацки, боядисани по-скоро като за Околовръстното, с безвкусно подбрани дрехи, които идват с ясното съзнание да си "хванат" някой софиянец, ако може да е по-добре материално, който да ги "осигури" (разбирай да им купи жилище и кола и да им дава джобни), та те да могат да "въртят по кафетата", да ходят на фрЕзьор и на манЕкюр и по цял ден нищо да не правят.
- жени (около 27 - 37 годишни), най-често заемащи сравнително добри длъжности на работното си място, които се изживяват като велики и незаменими. При тях, най-лошото, което може да ти се случи е да си им подчинен и да знаеш малко повече от тях. Тогава никой не може да те спаси от непрестанните им набези, словесни атаки и желанието им да те уволнят, да не би случайно някой да разбере, че за нищо не стават и да им изстине местенцето.
По-конкретно за втората група (имам няколко примера пред очите си почти ежедневно):
Най-често тези индивиди са свикнали на скъперничество - ходят пеш по 2-3км всеки ден, само и само да не дават пари за карта или билет, но в същото време казват колко е хубаво да си имаш кола (хм, да, ама и тя струва пари, а и не се движи на вода!). Всичко над 5лв. им се струва скъпо, като стане въпрос кой къде ще ходи на почивка, без грам срам изтърсват в ефир, че ще тръгнат на стоп, пък накъдето са хората, натам и те. В следващия момент ти се усещаш, как преди 3 минути си споменал, че лятото си на море в Гърция за няколко дни, после и по Черноморието, пък есента ще се разходиш до Германия, Франция и Австрия. Не на стоп, с личната ти кола. Ха, малко след това и селяндура се сеща за твоето изказване и започва да те гледа на кръв.
Всичките тези неща нямаше да са от особено значение и не бих им обърнала внимание, ако същия този селяндур, не ми беше заявил в прав текст, че съм некадърна, нищо не знам и че всички други вършат по 3 пъти повече работа от мен.

Joe Dassin

2007-11-29T20:54:00.000+02:00

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pour qui j'existerais
Des passantes endormies dans mes bras
Que je n'aimerais jamais
Et si tu n'existais pas
Je ne serais qu'un point de plus
Dans ce monde qui vient et qui va
Je me sentirais perdu
J'aurais besoin de toi

Et si tu n'existais pas
Dis-moi comment j'existerais
Je pourrais faire semblant d'tre moi
Mais je ne serais pas vrai
Et si tu n'existais pas
Je crois que je l'aurais trouvé
Le secret de la vie, le pourquoi
Simplement pour te créer
Et pour te regarder

Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour traîner dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas

Графа - любими ;)

2007-11-23T10:44:00.000+02:00

Не знам дали заради времето навън (мъглата, студа) или заради края на работната седмица, но се сетих за Дебелянов ...

* * *

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

Tweety :)

2007-11-16T09:03:00.001+02:00

Обрахме овациите на офиса, сега е ред да зарибя и посетителите на блога с една малка кукла. Братовчедката, която е на цели 4 годинки, щура, като за 10 момчета и прави "добрини" като Емил от Льонеберия. По някое време си мислех, че няма да е зле и нейните приключения да се описват, както майката на Емил описва неговите.
Мъника от една година насам познава буквите - показват й буквата "Т" и тя казва: "Това е "Т" на кака Доличка!", но беше малко скарана с имената на цветовете. Пък и голямата работа, дали ще е червено, розово или оранжево - приличат си, няма да изпадаме в такива детайли. Показвам й аз колата ми (тя много обича колите) и й казвам: "Ето там, малката синя кола с като дръжки на покрива, това е моя Дядо Поло." Отговора й беше: "Како, това на което ти му казваш синьо, аз не го разбирам!" Хм, а сега де, дилема, как да й обясня коя е моята? Предприех нова тактика: "Гледай сега, колата с номер СА ..." И о, чудеса! Мъника се закикоти доволно и ми я показа с пръстче: "Ето я! Видях коя е!" Ха! Шах с пешка!

Книги, пътувания, коли ... весели неща ;)

2007-11-06T16:26:00.001+02:00

Много съм доволна от себе си. Предадох си най-после книгата (е, са ... с доста голямо закъснение, ама все пак) И сега мога да се захващам за следващата. Бях много горда, когато в една книжарница ми казаха, че доста се търсят ... някак приятно ми стана, че и аз имам принос към цялата тази работа. Първата е на Ирене Цимерман - "Любов, гипс и маргаритки", а тази е на Сиси Флегел - "Училище, балет и целувката на Спящата Красавица". Интересни са (място за реклама), на мен ми допадат. Тийн-драми и вълнения, училище, родители и братя и сестри. Например в последната става въпрос за балетното училище в Щутгарт, което септември месец изрично посетих (пътуването не беше заради книгата, а за разходка, но все пак нямаше как да съм там и да не го видя). Не си го представях точно така, докато превеждах книгата. Представях си стара сграда в класически стил с високи прозорци и тежки, метални врати. Открих чудо на модерната архитектура с ПВЦ врати и прозорци и огромни многоцветни кръгове по фасадата. Е, не казвам, че е лошо, но беше различно от очакванията ми. Обещавам да кача повече снимки от Германия, Франция и Австрия, но първо ще трябва да ги смаля :)
И сега за новата придобивка - ЩЕ СИ ИМАМ НОВА КОЛА :) :) :)
т.е. ще се наложи да се разделим с Дядо Поло, колкото и да си го обичам, много преживяхме заедно, но ... (момент за обява) ще го продавам. Търся му добър стопанин, който да се грижи добре за него и да си го пази и обича.
И малко и за новия бръмбар - утре отивам да си го взема, дано да си се слушаме и да нямаме проблеми. Много неща ми наговориха за него - бил френския трабант, приличал на хипопотамче, на въшка, много бил малък, пак нямало да ме забелязват на пътя ... да бе да !!! Това не го вярвам - такъв сигнално-електриково-резеда е, че трябва да си сляп да не го забележиш! Малко снимков материал от нета ;)
Е, да си пожелая както казват поляците: "Szerokiej drogi i gumowych drzew"

Странно ....

2007-11-01T18:23:00.000+02:00

Едно доста интереснo явление е когато имаш най-много работа да не ти се захваща за нищо. Намираш си всякакви странични занимания (включително и блогове ;)...) само и само за да не си приключиш задачките. Подобен феномен се проявява и при много студенти по време на сесия - занимават се с всевъзможни неща, като например - подреждане на дисковете с музика по азбучен ред, подреждане на дрехите в гардероба по съвместимост една с друга и по цветове, а някои, явно доста отчаяни от ученето, дори бяха прибягвали и до крайни решения - гледане на "Искрено и трагично" или на сапунени сериали. Мдам ... не е лесно да си затрупан с всевъзможни неща и да не ти се захваща с нищо. И аз тъй в последните седмици. Имам да предам цяла книга - не че много ми остава, ама ... добре че поне комиксите предадох (макар и с малко закъснение). Остават ми само около 20тина реферата, доклада и казуса за университета до края на месеца да напиша и всичко ще е О'К :)
Те хората са си казали, че от сън спомени няма, ама и без сън не си е работа.

Мислех си ...

2007-10-19T17:23:00.000+03:00

... как живеем и как изпускаме много неща от живота си, чакайки нещо или бързайки за някъде. Как чакаме петък вечер, когато приключва работната седмица и как се радваме на съботата и неделята, как чакаме идващите празници заради почивката или за да можем да се видим с някого и ... така се редят дните ... ден след ден ... седмица след седмица ... месец след месец ... година след година! Винаги бързаме за някъде. Първо бързаме да пораснем, да тръгнем на училище, да станем тинейджъри, да навършим пълнолетие за да вземем лелеяната шофьорска книжка и да получим, макар и отчасти, своята независимост от родителите. После бързаме да завършим да си намерим работа, да създадем семейство, да имаме деца и ... и един прекрасен ден се събуждаме и се чувстваме остарели ... не знаем как това време, което винаги бързаме да настигнем ни е подминало и е отлетяло безвъзвратно. Чудим се защо сме отделили толкова малко време на близките си, как така уж толкова бързахме, пък някак сме пропуснали много неща?!? Май много се отнесох.
Мисълта ми беше, че бързайки, пропускаме да се видим с близките си, да им кажем колко държим на тях и колко ги обичаме. Пропускаме да се порадваме на хубавите моменти в живота. Но това го разбираме прекалено късно. Спрете се! За никъде не бързаме. Живота е пред всеки от нас, да го изживеем пълноценно.
Днес един тъжен повод ме накара да се замисля за всичко това. Как не успях да кажа това на близките ми, които си отидоха. На леля, на която не успях да благодаря за грижите й за мен, за домашния сладолед със захарни пръчици, за песничките ... и за още толкова много неща. На дядо за приказките, за играчките от дърво, които оживяваха в ръцете му, за всичко, за всичко ... Благодаря ви! Макар и късно казано.

Додо

2007-10-18T14:55:00.000+03:00

Така, ясно вече къде ми се губи стопанката вместо да си играе с мен ... Знаех си! И какво е това безобразие? Додушка ... и описала само себе си! И аз съм ДОДО!!! Така, докато е на лекции да използвам да добавя и себе си тук ... Уф, дано само не й дотрябва това голямото копче със стрелкичката ... беше много вкусно ... но тя е голямо момиче и ще се справи и без него!

ПРОФИЛ
Име: Додо
Възраст: 8год.
Пол: още не съм решил
Цвят на перушината: сиво и червено (естествен, небоядисван!!!)

Малко за мен:
Преди 3 години си взех за домашни помощници ей тези хора. Ама никак не се грижат за мен.
1. Тъкмо проскубя някое от въжетата за игра в клетката ми и те ми го сменят! Аз на тях сменям ли им мебелите? Безобразие! Как после да внесеш свой стил и уют?
2. Не ме хранят както трябва! Слагат ми в купичката хиляди най-различни семена и зеленчуци, а от най-любимите ми слънчогледови семки и фъстъци сипват по малко! Че и целувки ме карат да им давам за да получа допълнителен Джъмбо Фъстък! (От тези хууубавите, голееемите, небелени фъстъци ... по 2, по 3 в черупка ... Ох, направо ми потича лигичката като се сетя ...) Какво ли не трябва да прави една Фтица за да получи малко храна ...
3. Вчера ново 20 - Решила тая мойта, Шмотаната стопанка да ме кара и други трикове да правя за да ме погали по главичката. Кара ме да й казвам "Лигльо"! Ма няма проблем, Мадам! И още как! Ех, къде отидоха добрите стари времена, когато те ми се молеха да ме погалят, а аз само грачех насреща им ...
... Чакай малко! Защо не съм им давал да ме галят? Ах, да! Сетих се! От магария! Хихихик! Много са забавни когато ги заплашиш, че ще ги ухапеш :) ... дърпат се много бързо и викат!!! :) :) :) Хахаха! Как да не ти стане кеф! Все пак, мойта човка не е толкова опасна! "Проектирана" е да мога да чупя орехи с нея ... И не само орехи, каквото се сетите. Това ми е хоби! Обичам да гриза всевъзможни неща! Имам доста голям списък с постижения. Въжетата не се броят, те са така и така за заигравка. След тях идват дървените играчки ... и те не са проблем, като загрееш с едно, две въжета и дървото го схрускваш като бисквита! (Като казах бисквита - и такова рядко ми дават!!!) По-голям интерес представляват играчките със скрити лакомства. Е, отне ми малко време да разбера, че фъстъка ми е именно там, но го докопах! Не му простих. На върха на класацията ми за момента е едно странно метално нещо, в което се крие още един папагал! Същия като мене! А лекаря ми каза, че съм бил рядък, защото съм по-черен (ми да ходят и другите всяка сутрин за по десетина минути на солариум, на стола пред прозореца, и и те да се пекат!)! Рядък вид, ама друг път! Ония в металното нещо е досущ като мен! Не стига шока който преживях, че си имам брат близнак, ами магарето на всичкото отгоре прави същото като мен - аз мърдам и той мърда, аз го гледам лошо и той ме гледа лошо, аз го удрям и той ме удря! Папагалска му работа! Под него има странна обърната купичка за храна с нещо в нея (и то метално), прилича малко на мойто езиче! Когато ударя папагала и странната купичка звъни. Може пък да си мисли, че така го пази? Де да знам. Така или иначе й отгризах езичето с което звънеше! Нека сега се опита да го защитава!!! МУХАХАХ!!!

Опа .... мойта Шмотаната си идва! (Дето си мисли, че името си е нейно и че аз съм кръстен на нея! Глупости, ама за това друг път!) Да скрия клавиатурата някъде ... Иначе може да реши, че аз съм й изял копчето ...
Лек ден и се грижете по-добре от мойте хора за вашите пернати приятели :)

музика от Подуене :)

2007-09-28T15:29:00.000+03:00

Понеже се изненадах как може да има хора, които да не са запознати с творчеството на Подуене Блус Бенд, та реших да сложа текста на една тяхна песен в блога си.

Та, Деска - поздрав за теб :) с ...

Подуене Блус бенд и
В едно кьоше седи шише

В едно кьоше седи шише
и тихо в тъмното се крие
Така седим си насаме
дали пък да де го изпия
В едно кьоше седи шише
Ще го изгълтам без мезе.

А във таванската саксия
пораснала е мерудия
Аз гледам странните листа
Омайна флора на света
Така и без вода расте
Ще го излапам за мезе
Соло...
А на последната седалка,
Седи една девойка малка
Така я гледам странно, странно
Събудих се в депо трамвайно
Не беше ли във автобус
Рокендрол - това е блус.
В едно кьоше седи шише (х5)
В едно шише седи кьоше.

P.S. - Само да уточня Деситата - Деса "Добрата"